Как се чувствате на работа след загубата

  • 7 563
  • 66
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 107
 MARMORANA, може би е време да им кажеш, че те нараняват щом не могат сами да се усетят.
За голяма част от хората ние сме само статистика. 

# 31
  • Мнения: 42
След загубата  си още на третия ден се върнах на работа,не че бях адекватна за това,деня изкарах на автопилот с бели петна.Много се двуомях дали да се върна толкова скоро ,но не съжалявм ,че го направих.Така поне се се откъснах от това да връщам ежеминутно лентата назад и да си задавам само един и същи въпрос(защо на мен?).Аз съм от хората ,които не обичат да са сами,затова имах насреща си съпруг и  приятели които бяха готови да ме изслушат,споделях с тях ,плачех пред тях-това  ми помогна да се съхраня психически.Марморана не оставяй сама,не страни от приятели,близки и колеги,не се затваряй в черупката си ,сподели болката си с когото сметнеш за необходимо и ще се почувстваш по-добре.

# 32
  • Мнения: 4 753
На Марморана колегите явно са идиоти... Аз не бих показвала емоции пред тях, явно нарочно я разстройват или са изключително тъпи...

# 33
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
И тогава шефката се изцепи: ами тогава да останат тези, които нямам деца за гледане  Sad
.....................беше много гадно.............

Марморанке, защо да е гадно? в извънработно време, претоварени и затрупани с работа, мислиш ли че шефката реално се е замислила ти как ще възприемеш думите й?
а и как да каже, че тези с ангажиментите свързани с деца могат ад си идат? защо си го приела лично?
а не мислиш ли, че наистина тези хора трябва да бързат?
въобще нвищо ненормално не виждам в думите на жената - искала е да бъде толерантна към хора в затруднено положене....е може би за сметка на другите, но пък в един колектив нещата винаги са така - някой поема един път, друг - друг път

# 34
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
quote author=MARMORANA link=topic=302296.msg7882794#msg7882794 date=1214251377]
..............докога ще е така  Sad
..............докога ще ме измъчват  Sad
Егати коравосърдечните хора. Аз не мога да си обясня как може пред мен да питат колегата ми как е бебето / на 1 месец / . И той естествено разказва как маха с ръчички, как се усмихва, и на мен ми потичат сълзите. Колкото и да си тъп, малко от малко може да се усетиш и да ме изчакаш да изляза от стаята  Cry
Имам чувството, че се радват на чуждото нещастие  Cry
[/quote]
аз мисля, че ти си много строга
много мнителна и силин думи - "измъчват"...
ами помисли, че човека е щаслив и горд, малко несъобразителен и ангажиран с отговара въобещ ен е зацепил в случая как ще ти се отразят неговите думи
човек когато е щаслив,, не може да осъзнае напълно чуждите проблеми...
разбирам те, но никой не го прави НАРОЧНО...
ако ти е толкова болно просто поговори с хората, но не им се сърди, че те са щасливи и не винаги се сещат за твоята болка....
невъзможное да го искаш от тях, че то роднините не се сещат колко боли, та камо ли чужди хора, които не са реално засегнати

извини ме, не искам да ми се обиждаш, но виждам как сама търсиш вина в другите, а тяхната единствена вина е, че не усещат болката ти така както ти и улисани в ежедневието си и поради липсата на подобна болка в живота им - не си дават сметка колко реално те боли
поговори си с тях иначе виждам как скоро ще се изпокарш с всички и зорлем ще напуснеш работата....
  bouquet Heart Eyes държа на теб и затова си позволявам тази известна критика...надявам се наистина да ме разбереш, а не само поста ми да те обиди или нарани....съвсем приятелски се опитвам да ти кажа, че си мисля, че хората около теб не са толкова лоши, а ти просто искаш да избягаш от всички..... Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes но ти имаш нужда то хората...живота трябва да продължи, мила МЪрморанке, защото порсто трябва Heart Eyes

Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 15:51 от catnadeen

# 35
  • Мнения: 7 107
На Марморана колегите явно са идиоти... Аз не бих показвала емоции пред тях, явно нарочно я разстройват или са изключително тъпи...
Много силни думи. Доста нетактични са може би, но зад сегашната радост може да се крие дълга борба за сегашното им щастие. Дребна човешка суета.
Марморанче, още от началото на тази тема си мисля, че е по-добре да разгледаш да оферти за друга работа. Да смениш средата. Усеща се, че не ти е по сърце и колектив, и обстановка.  Hug
Но и на някое нова място ще има хора, които ще изпуснат реплика, които ще живеят със своите радости и тревоги.  Hug Просто ние сме белязаните, но животът върви някак. Ще трябва да влезем в крачката, за да не ни стъпче тълпата.  Hug

# 36
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Мърморанче, аз обаче продължавам да си мисля, че ако открито поговориш с тези хора нещата може би ще се променят
ако не се променят се махни
дори само на тях да им кажеш каквото ти тежи - няма да ти олекне, но това си е терапия
трябва да се бориш за себе си - още повече сега имаш толкова болка, че не ти трябва още....
казвай им когато нещо те нарани - дръпни колегата и му кажи от какво те боли и защо плачеш...ако те разбере - значи е човек, ако не те разбере - прав му път....
говори...не гарантирам че ще помогне, но поне ще си опитала
иначе ако сега ей така напуснеш...шанса на новото работно място нещата да се повторят е голям......просто трябва да се научиш да си казваш кое те мъчи...уви хората и без това сме безчувствени ако нещо не ни се е случило, а когато е и на работно място - отрупани с работа и изнервени - ставаме съвсем и абсолютно безчувствени

# 37
  • Мнения: 825
catnadeen, благодаря ти че си толкова загрижена за мен, благодаря и за съветите. Винаги съм се възхищавала на начина ти на мислене  Hug
Обаче не съм съгласна с всичко това. В началото споделях с всички, говорех за това, разказвах , ..............и после осъзнах че е грешка. Сега говоря много малко, и на много малко хора. Но вече е късно. Живота ми стана публично достояние, обсъждат ме на всяка крачка. Да не мислиш, че ми е хубаво, като често чувам : тихо, че идва......... И когато наближа всички млъкват  Cry Извинявай, ама не ми е хубаво.
Има хора, на които им е гот, че някой страда. И като разберат се кефят, един вид все едно аз като имам проблеми, и като видя, че и някой друг има проблеми, на мен да ми става по-хубаво. Не виждам логика обаче. Хорската болка не може да ти реши проблемите. Обаче хората са такива, и аз не мога да го приема за нормално.
И как може да ми кажат: ами, Весе, лесно майка не се става. Че аз не знам ли, аз не съм ли майка. Ами за мен това са глупави хора.
Извинявайте, не искам никой да обидя с думите си. Даже предлагам да се заключи темата от който трябва, защото не искам да споря с никого.  Hug ви




# 38
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ВЕсе, тогава напусни...ако можеш да си го позволиш
щом са такива хората, щом си убедена - по-добре да се махнеш преди съвсем да те депресират и подтиснат
успех и вярвам ще се справиш - ти мина през ада, така,че няма начин да не се пребориш с една проста човешка простотия...
целувки и вярвам в теб

# 39
# 40
точно поради всички причини и аз в момента съм в неплатен отпуск за да избягна всички обяснения.всички знаеха жа болестта на сина ми и ме подкрепяха.но точно сега ми е тежко да се върна и те ме разбират.
   разбира се има ги всякакви .ще гледам да ги избягвам като се върна,а някои по-нахални ще ги поставя на мястото им,разбира се ако не се разрева преди това.
   

# 41
  • Мнения: 5 138
не исках да давам обяснения нито на колеги нито на близки и познати ,намразих града в които родих,отглеждах и погребах децата си,затова на 5тия ден след смърта на Пресиян напуснах завинаги този град.На мен това ми подейства положително в емоционален план,малко финансово мисе отрази защото живея под наем ве4е но никога не искам дасе връщам в града на болката и лошите спомени.

# 42
  • Мнения: 193
На 25.11.2008 ми изтича майчинствово-болничния- и трябва да се върна на работа ,а хич не ми се иска Sad ще има да ме гледат ,да шушукат,незнам как ще реагират как ще се държат! Не ми се говори с никой дори и близките отбласкам Cry Немога, нямам сили да разправям какво е станало.А мажа ми ме кара да тръгвам на работа, да не съм си в къщи.Искам да съм сама!
Като тръгна ще ви пиша как е минало.
Имам чувството че се едно сме болни и затова ни отблъскват, за да не се заразят и те!

Последна редакция: нд, 12 окт 2008, 21:35 от iff2

# 43
  • Мнения: 1 234
Когато загубих бебето си преди 9 години, много се чудех какво да направя, дали да се върна на същата работа, дали не...Но просто всичко там ми напомняше за бременността ми, аз работих до 7я месец, нямах сили да си причиня това. Напуснах и започнах да подготвям магистърската си теза, само ми оставаше да я защитя. След 2 месеца вече започнах да си търся нова работа,  като се сетя как се чувствах психически...но мога да кажа, че работата и семейството ми помогнаха да се взема в ръце и да продължа напред...Трудно е, но ви съветвам да не стоите в къщи прекалено дълго. Плачете, говорете с хората, които ви разбират, преживейте си мъката, не я преглъщайте, но по възможност се срещайте с повече хора, не се затваряйте в собствената си черупка.

# 44
  • Мнения: 65
Още с излизането от болницата след раждането реших, че няма да се върна на старата си работа и подадох молба за напускане. Две седмици по-късно (все още ми течеше болничния) започнах нова работа и не съжалявам. Просто нямах сили да се върна там, където всички знаеха, че бях бременна  и щяха да ме гледат със съжаление след случилото се ... и да задават въпроси, на които не искам и не мога да отговоря. Новата работа определено ми подейства добре- различната обстановка, колеги, обучението ми помогнаха по-бързо да изляза от дупката, в която бях попаднала, имах нужда да съм сред хора, не можех дори да понеса мисълта да остана още и ден сама в къщи.

Общи условия

Активация на акаунт