Как се чувствате на работа след загубата

  • 7 562
  • 66
  •   1
Отговори
  • Мнения: 825
Много ми е тежко на работа, ходя вече почти месец, но така и не можах да свикна с отношението. На косъм съм да си подам молбата, но и в къщи не искам да стоя, защото пак ще изпадна в дупката.
...........колегите се отдръпнаха от мен, не ми говорят много много, изолират ме, ........все едно съм прокажена. Не ме разбират, някои дори ме гледат с лицемерие, мислят си че са застраховани срещу такива случаи, и на тях не би се случило.
Чувам постоянно приказки, че много се превземам, че не бивам, че много навътре го вземам, какво толкова е станало, ....нищо, ...........само едно бебе,...........и много ме боли.
..................а всички съм ги уважавала толкова много.............

# 1
  • Мнения: 384
Марморана, на мен утре ми е първия работен ден. Връщам се на същата работа, а така не ми се иска. Все едно се връщам една година назад и всичко, което се случи е било сън. Колегите ме гледат странно, очакват да видят нещо интересно за което после да говорят. Оглеждат ме - колко съм напълняла, как се държа и какво ще кажа, разпитват ме не защото ги е грижа за мен, а защото им е любопитно какво е станало #2gunfire Надявам се скоро любопитството да им мине и нещата да се нормализират защото така няма да издържа дълго време.

# 2
  • Мнения: 3 621
Все едно се връщам една година назад и всичко, което се случи е било сън. Колегите ме гледат странно, очакват да видят нещо интересно за което после да говорят.

Точно така се чувствах когато преди един месец се върнах на работа, като че ли знаех че ще е така както го описвате и двете и си потърсих нова работа. След 10-дина дена вече трябва да съм на новото място, дано минат по-бързо тези дни защото наистина не понасям вече да ме гледат като прокажена ...

# 3
  • Мнения: 604
Марморанка обзема ме ярост като чета на какво си подложена #2gunfire!
Човешката глупост е безгранична!
Аз лично не бих издържала на подобно отношение и за това се радвам
че работя сама -нямам колеги!А и хората в тази държава имат по различно
виждане в такива случаи и реагират доста адекватно и с голямо разбиране!

# 4
  • Мнения: 703
И на мен ми стана болно,че сте подложени на това...Дали наистина новата работа не е по-добро решение?

# 5
  • Мнения: 825
Марморана, на мен утре ми е първия работен ден. Връщам се на същата работа, а така не ми се иска. Все едно се връщам една година назад и всичко, което се случи е било сън. Колегите ме гледат странно, очакват да видят нещо интересно за което после да говорят. Оглеждат ме - колко съм напълняла, как се държа и какво ще кажа, разпитват ме не защото ги е грижа за мен, а защото им е любопитно какво е станало #2gunfire Надявам се скоро любопитството да им мине и нещата да се нормализират защото така няма да издържа дълго време.
ужасно е всичко това  Sad

# 6
  • София
  • Мнения: 3 123
ужас,как може такова отношени не знам. Close
 Моите колежки много ме подкрепяха и разбираха.Беше ми много кофти обаче,защото работех в аптека,имахме си постоянни клиени и като ме видеха и всички ме питаха .... Sad

# 7
  • Мнения: 387
Момичета, и аз така се чувствам, може би не са виновни хората, просто ние сме станали по-чувствителни и искаме всички да ни обичат, но това не е възможно. Ние вече знаем какво им е нужно на хора като нас, но тези, които не са го преживяли, едва ли се замислят. Прави сте, никой не е засрахован, но има и по-безчувствени хора, има даже и такива, които им е гот някой да страда. Но всяко чудо за три дни, хората ще забравят.На моменти ми идва да сменя всичко, града, работата, средата, но така и не събирам смелост. Вярвам, че ще дойдат и по-щастливи дни.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 941
Мисля, че сме прекалено чувствителни след случилото се. Хората се чудят просто как да гледат. Гледат съчувствено или със съжаление или просто се опитват да не гледат. Загубата на дете е тежко нещо, не е нормално да умират дечица, а хората са различни и реагират различно, често неадекватно. Мен ме подкрепиха всички колеги с които бях близка, а и други, даже и ръководството - чудесни хора са. Но от въпросите и погледите няма как да се избяга, въпреки че почти всички знаеха, а аз се върнах 3 месеца след случилото се, намериха се такива, които не са разбрали и... Никой не обвинявам, просто приемам че човек наистина в такава ситуация не знае как да се държи. Всички се мислим за застраховани, докато не се случи. Гледаме ТВ поредната катастрофа... лекарска грешка или тежка болест и само цъкаме и чукаме на дърво да не ни стига. Кажи речи на другия ден сме забравили... но не и ако си потърпевш. Приказките винаги ще ги има независимо за какво - или не обръщай внимание или ги постави на място. Слагай "маската" или "другото лице" и се стягай. Не позволявай елементарни хора да тровят допълнително душата ти.

# 9
  • Мнения: 384
Надявам се всичко да премине и колегите ми да се държат с мен както преди, въпреки че аз вече не мога да съм такава каквато бях.

temir, и аз искам да задраскам всичко и всеки и да започна някъде на чисто. За съжаление това е невъзможно на този етап от живота ни. За моите познати и приятели най-важни са парите, дрехите и заведенията. Един мой много близък приятел или поне аз го смятах за такъв ми каза: "на теб живота ти е перфектен, всичко ти е наред, имаш пари и жилище, какво искаш повече?" Как да му обясня, че единственото което искам е моето бебе и бих дала всичко ако можех да променя нещата!

# 10
  • Мнения: 3 166
И в двата случая така се стекоха нещата, че смених работното място. Първият път, защото бях по заместване, а титулярът се върна. Вторият сама реших така. Като чета май доста съм си спестила. Съжалявам за това, което трябва да преживявате момичета на работното място... Sad

# 11
  • Мнения: 3 016
Аз не работя  гледам си сина който на есен ще бъде първокласник и сега е въвваканция .Бабите работят и няма кой. Така че за отношение на колеги не мога да кажа ,но все едно всички останали съседи , хора които ме познават. Различни реакции .Най -кофти ми е било като ме питат: вие какво правите, растете ли? Просто си замълчавам и не отговарям .Ако са по -умни ще се сетят да не питат втори път.
Марморанче, на въпроса на твоите колеги -какво толкова ?можеш да им отговориш подобаващо .Тези хора имат ли сиво вещество в главите? Извинявам се за израза ,но такива коментари ме дразнят страшно много .

# 12
  • Мнения: 210
Цитат
ужас,как може такова отношени не знам.
И аз това се чудя. Но хората наистина не се замислят, а и ние сме си по-чувствителни.
На мен ми е добре на работа, имам страхотни колеги, в началото естетствено някои се чудеха как да ме погледнат и какво да кажат, но всички бяха много внимателни и още са за което съм им много благодарна.

# 13
  • Мнения: 384
Вчера беше първият ми работен ден - мина много добре. Не очаквах да е така, мислех си колко ще ми е гадно да се върна при същите хора и да се правя, че всичко е наред. Колегите ми се държаха много добре и изкарахме един хубав работен ден заедно. Единствено неприятно беше когато някои от редовните клиенти ме питаха "ти не беше ли по майчинство и какво прави малкото, расте ли". А аз им казвах, че съм била болна и затова ме е нямало. Но хората не са виновни, те няма от къде да знаят. Надявам се, че скоро ще свикнат да ме виждат и няма да ми задават въпроси. Дано времето минава по-бързо като съм на работа!

# 14
  • Мнения: 366
Аз в на4алото изобщо не исках да се връщам на работа. По4ти месец време дори от къщи не излизах. Не 7оворех. Вземах си болни4ни 2 месеца, докато се по4увствах 7отова да се върна на работа. Малък колектив от добри хора, имах 4увството, 4е 7и боли заради мен, а не 4е ме съ%аляват. Аз съ%алявам, 4е 7и напуснах по-късно, но това е дру7а тема.

Общи условия

Активация на акаунт