Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

Галлл, просто трябваше да дадеш линк]http://youtube.com/watch?v=ITraTGXv6k8]линк

Видя ли кафеза на фона на панелния комплекс?

Въпреки, че "мразя" се повтаря многократно, това не е хейтърство. Става дума за непримиримост. Поне аз така го усещам.

Да, Сели, символът е очевиден. И разбирам разликата между "мразя" и "не обичам".  Тук май не е прието да се пускат клипчета, та гледах да се съобразя.

Дъще, нека е той   

Камелия Кондова

От райската градина - кървав спомен.
Сама изядох онзи грешен плод.
Признавам, че Адам не е виновен.
Аз ви осъдих всички на живот.
Адам изгуби своята невинност,
но нямаше характера за грях.
Аз вместо него в нощите безчинствах.
И вместо него - мръсни песни пях.
Но и изпях една любовна песен.
И после две приспивни - нани-на.
Адам е жив, защото му е лесно
да ни бълнува - ябълка, жена...
Не го събуждам. Нека носи рана.
И да си вярва, че я носи сам.
Все нещо свято трябва да остане.

Великодушно - нека е Адам.

      Мартин Лутер разказва, че веднъж бил горчиво разочарован от себе си, от света, от църквата и от малкия успех, който му се струвало, че имал. Така той изпаднал в отчаяние, което помрачило радостта в целия му дом. Неговата добра съпруга не успявала да го разведри с нейните ободрителни думи.
      Най-после й хрумнало нещо, което се оказало твърде резултатно. Появила се пред него, облечена в траурни дрехи.
      - Кой е починал? - сепнал се Лютер.
      - Как, Мартин, нима не знаеш? Бог на небето е мъртъв.
      - Как можеш да говориш такива глупости, Кати? Как може Бог да умре? Той е безсмъртен и живее вечно.
      - Нима е истина това? Действително ли е жив? - продължавала да играе ролята си тя, държейки се така, сякаш че за първи път чувала това.
      - Как можеш да се съмняваш? Както съм уверен, че има Бог на небето, така и вярвам, че Той е жив - категорично заявил големият реформатор.
      - И все пак, макар, че не се съмняваш в съществуването на Бога, изглеждаш така обезсърчен и отчаян, като че ли няма никакъв Бог? Не те разбирам. Не мислиш ли, че постъпваш така, като че Бог е умрял?

ОПИТ ЗА АМНЕЗИЯ
Този дъжд пронизва най-дебелата стена.
Какво като ми е добре и без любов?
На цялото легло лежа по ширина
и цялата ухая на Смирноф.
Така ми идват впрочем хубави идеи
за писане на дълго ненаписани неща...

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ
От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек -
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.

Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.

ТРАВМА
Вървяхме и говорехме разумно.
Аз стъпвах твърдо, равно по земята,
усмивката ми - като ръкостискане,
и в думите далеч те превъзхождах.
Но строгото ми токче се подхлъзна,
тогава ти през кръста ме прихвана
и ей така, с един-единствен жест,
с една ръка
ме понижи в жена.

ИНА ГРИГОРОВА

Платоничният любовник

от Ина Григорова




"Получа ли това, което искам, никога не го поисквам пак"
Кортни Лов


Веселата Вдовица от Сиатъл печели с нокаут в първия рунд именно защото мисли като мъж, или хайде, от мен да мине, като премного взела и дала жена, което е същото. Докато вие, мъжете, вървите през житейската горичка с кошничка в ръка и си тананикате; докато берете цветята на нашите чувства и гъбките на нашето "да"; докато ни откъсвате и заебавате на някой пън, на нас не ни остава нищо друго, освен да запушим уши, да притворим очи и да си представим, че ви няма. Не и такива. Други може би.
Ето какви:
Има едно много хубаво момче от отсрещния блок - гледам го всяка сутрин как излиза на балкона, протяга се, здрависва се надълго с гирите и ободрен поглежда света от петия етаж. Има нещо различно в този поглед, нещо свежо и по детски смаяно. Това е поглед на рицар, проспал няколко века и объркан от прозрението, че в това царство няма принцеси за спасяване и злодеи за дуелиране със. Обаче има, има... Само ако погледнеш отсреща, бейб, към втори вход, трети балкон отгоре надолу, сините пердета.
Веднъж го срещнах и на Земята. Заключваше с една ръка голфа си и крепеше огромен плик с продукти между коленете. От плика се изтърколи един портокал и мина пред краката ми. Спрях го с остричкото на обувката. Представих си как погледът му проследява траекторията на оранжевата сфера, плъзва се нагоре по глезена ми и още по-нататък, към заветното според дядо ми място, където свършва чорапът и почва целулитът. Ох. Оператор - Тиери Арбогаст. За да има и кръв по-нататък. Бях шармантна, макар да не знам точно какво означава това. Подадох му портокала и погледите ни се заклещиха като съседни парченца от пъзел. Така биха щракнали и телата ни, ако им бяхме дали шанс. Но той беше премного рицар - аз премного дама. Предпочетохме да оставим връзката си в царството на приказките - да изтъркваме по чифт обувки всяка нощ, а на сутринта да се събуждаме с омерзение. Понякога вечер стоя сама между две връзки - едната приключила, защото съм го хванала с момичето от бингото, което, като влязох, от страх извика "Линия!"; а другата на път да започне поради липса на по-добро. Тогава гася лампата, наливам си чаша шардоне, пускам си Аланис и гледам към прозореца му... Имам си един стар оперен бинокъл.

Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана.
Тя е топката на най-високото клонче на елхата, която никога няма да се счупи.
Тя е плакатът на Джон Ленън, който никога няма да почне да пише летни хитове.
Тя е лятната ваканция на Хаваите, от която никога няма да се върнеш с разстройство и в хотела да е нямало топла вода, защото никога няма да отидеш.

Но платоничната любов е и нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време, спряно в момента на посягането, след който никога няма да последва жест като на Стоичков към страничен съдия, вдигнал флаг за засада. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди "ако"... Ако бях казала: как го пиеш кафето... Ако беше отвърнал: предпочитам го сутрешно...
Един познат обича вместо чао да казва "виж ме как се отдалечавам". Макар и подхвърлен на шега, този израз прави точна кардиограма на платоничната любов - фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекчичко и подличко те отрезвява мисълта, че "ако" все пак въвежда условното наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова...
Не се лъжете - една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия - никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка завинаги ще си остане цял и усмихнат.

Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща.
Моментът, когато му подавах портокала, цял живот ще остане култов за мен. По-интимен и от най-бавното проникване,
по-разкъсващ от най-дългия кунилингус.

Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива. Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Дори името на Платон означава Широкоплещестия, и ако намерите нещо платонично в това, кълна се, веднага ще задраскам от тефтерчето си всички спасители, заради които съм плувала към шамандурата на черен флаг.

Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост.
Не можеш да му изневериш,
не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката,
не можеш да му настъпиш хамстера
или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница.
Някои смятат, че платоничната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име.
Може.
Но фактът, че обичаш някого чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност.
Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой...
Така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.

Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена.
Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и - най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса или - оня път с покупките - като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното, не означава, че не те познава. Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да засичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител - плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.

Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Миражът няма близък план, на който да личат кутии от бира и фасове.
Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив - ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum.

Затова, научете се да обичате платонично.
Това ви гаранитира цял един живот на предоргазмено плато...

Още малко Йовков,настръхвам от това,което съм копирала от един сайт:


Нямаше човек, който да не познаваше Албена, но като я видяха, пак отблизо, всички затаиха дъх. Албена си беше същата Албена, само че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. Носеше син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държеше смирено отпред, като че отиваше на черква. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице - от нея сякаш полъхна магия, която укротяваше и обвързваше. Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.

буля Георгивица,пак ти благодаря за Йовков.Поплаках си.Би ли ми дала някакъв сайт с негови разкази,за да си го 4ета ?Не  съм в България и нямам под ръка книгите му.Благодаря предварително.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Джордж Гарлин

Съмнения душите ни терзаят
мълчим от завист бледи,
лайкучките дали мечтаят
да бъдат слънчогледи?

Стефан Цанев

Две хубави очи, мерси за Людмил Станев, много ми е любим, припомни да си го прочета отново... 

Замръзналият пpocяк -
вкаменен бронтозавър,
когото студът е хванал неподготвен.
Еделвайс самотен нейде
в царството на вечния мpaк...
Aкo приемем чисто теоретично, че самотата се измерва в градуси, ледниковият период е дошъл отново. Когато човек си затвори много внимателно очите, може да чуе песента на ледените хора.
Със ръка човешка ти ме докосни,
искам да ме стоплиш с дъх.
Не със чук, глупакo, не така,
просто с дъх ме докосни.
Той единствен може самотата
да стопи.
Когато се окажем ний студени,
тогава чак ще разберем:
Жестоко тъмносиньо време
е вледенило всичко в мен.
Тогава ще завия и крещя:
Не със чук, глупако, не така,
ела при мен и ме пипни с ръка!