за привързаността, за "мама", за децата

  • 6 455
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 940
Доколко привързаността майка-дете е полезна и за двамата? Детето ли диктува правилата или майката моделира отношенията? Как привързано към родителя дете свиква с ясла или детска градина? Напоследък все повече се замислям.

Обичам децата. Винаги съм ги обичала, години преди да имам собствено, още, когато самата аз бях дете. Не знам какво е това следродилна депресия, не знам какви са тези хормонални бури по време на бременността, не знам какво е това отегчена майка, дето само си мисли, че кариерата й отива "на кино" по време на майчинството. Знам, че изживявам едни от най-щастливите си години.

Всичко това е факт. Факт е обаче, че синът ми е ужасно привързан към мен. Вкопчен - и в буквален, и в преносен смисъл. На ден сигурно изкрещява около хиляда пъти "мама". Само да ме загуби с поглед и става неспокоен, несигурен.
Живея във фамилна къща, с много желаещи да ми помагат в майчинството. Съпругът ми също е прекрасен баща. Само, че всички останали се възприемат от Иво като някакъв фон, дежурни клоуни за минути по-различно забавление.
Невъзможно е да заспи при друг човек. Събуждането в стая, в която ме няма е последвано от безутешен плач, докато не се появя. През деня пак може и да се случи да излезна без да бъде забелязана драматично липсата ми , но вечер е почти невъзможно. Ако случайно се събуди и ме няма, всички баби и лели на света не могат да го успокоят, докато не се върна и не го прегърна.

В същото време е усмихнат, дружелюбен, има си вече и приятелчета, с които си играят. Едно единствено трябва да е налице-моето присъствие.
Засега това не ми пречи. Привързаността на мен самата не ми тежи. Страх ме е обаче да не е в тежест на детето след година, година и половина, когато най-вероятно ще трябва да се върна на работа. Професията ми е динамично развиваща се и не мога да си позволя да ме няма много време.

Нормално ли е всичко това за дете на годинка? Притеснявам се, че той е такъв от раждането, привързаността се увеличава. Адаптират ли се после такива деца в детските градини?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 481
Рабира се ,че това е нормално поведение на детето.И моята дъщеричка е така в момента,но и голямата беше така.И после всичко си дойде на мястото.Няма как да не е привързано детето към майката особено ако са по цял ден заедно.И аз също като теб си давам сметка,че когато малката тръгне на градина ще има сцени и ревове,но се надявам всичко да си дойде на мястото.Ти сама трябва вътрешно да си спокойна когато детето тръгне на градина,че ще се адаптира,защото той ще бъде и по-голям тогава и ще види ,че в градината ще има много нови приятелчета и ще му бъде забавно.Според мен детето диктува правилата,макар че много майки няма дасе съгласят с мен,но за мен е точно така.Започни ако имаш възможност по-често да го оставяш при бабите само за няколко часа например и ще видиш че с времето нещата лека полека ще се променят.Успех.

# 2
  • Sofia
  • Мнения: 8 221


Невъзможно е да заспи при друг човек. Събуждането в стая, в която ме няма е последвано от безутешен плач, докато не се появя. През деня пак може и да се случи да излезна без да бъде забелязана драматично липсата ми , но вечер е почти невъзможно. Ако случайно се събуди и ме няма, всички баби и лели на света не могат да го успокоят, докато не се върна и не го прегърна.

В същото време е усмихнат, дружелюбен, има си вече и приятелчета, с които си играят. Едно единствено трябва да е налице-моето присъствие.
Засега това не ми пречи. Привързаността на мен самата не ми тежи. Страх ме е обаче да не е в тежест на детето след година, година и половина, когато най-вероятно ще трябва да се върна на работа. Професията ми е динамично развиваща се и не мога да си позволя да ме няма много време.

Нормално ли е всичко това за дете на годинка? Притеснявам се, че той е такъв от раждането, привързаността се увеличава. Адаптират ли се после такива деца в детските градини?

Нормално е . Ние също минахме по този път. Раздялата ни когато тръгна на градина беше една драма. Въпреки, че преди това я оставях за седмица две при майка ми за да свикне без мен, пак си плачеше като тръгнем на градина и правеше големи изпълнения като я оставях, направо ми се късаше сърцето. Sad Но свикна и сега е едно самостоятелно дете.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 306
На тази възраст повечето деца са така. Минава.

# 4
  • Мнения: 187
Нормално е разбира се.Детето ти е още бебе и близостта с майката е не само необходима за него, но си е направо задължителна.Така детето се чувста обичано, приемано , майката е най-близкият му човек.Мисля, че тръгването по социални заведения преди 3-тата година на детото е грубо намесване именно в тази близост и в тези отношения с майката. Детето в тази ранна възраст има нужда от индивидуален подход и обич /гушкане, целувки т.н./ и оставянето му сред още 10-15 себеподобни не е най-доброто.Затова в конкретния случай колкото и да е трудно мисля, че трябва да мислиш за баба или жена ,която да го гледа, яслата ще бъде голям стрес /другите майки казват, че децата свикват, но аз мисля ,че в душичките им остава много мъка от тези раздели и т.н., знаем всички за първите 7 години ...../

# 5
  • София
  • Мнения: 2 840
Мина през всички етапи синът ми. Много общителен, но ужасно привързан към мен. С детската градина беше драма в началото. Сега сами иска да ходи.
Факт е обаче, че все още обича компанията ми - като фон на собствените си забавления с деца или други възрастни. Но определено не съм вече този огромен фактор, който бях в живота му.

Разбира се, децата са различни. Както казах, моят е много общителен, много отворен за света. Обичта му към мен е константа, но отдавна не съм предпочитаната му компания. Обаче присъствието ми е желателно все още Mr. Green

# 6
  • Мнения: 5 940
Започнах тази тема, защото напоследък често съм критикувана от близки, че явно прекалено привързвам детето към мен, че не е добре за него самият. Мисля, мисля и все ми се струва, че той откакто се роди определя правилата, не аз. Просто го следвам.
Интересно би ми било да пишат майки на по-самостоятелни деца, доколко те са ги "моделирали".
Пробвала съм го да го оставям при баби, но като се върна се оказва, че не е спал часове наред, въпреки, че ужасно му се спи,  просто, защото не може при друг да заспи. Това е само пример.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 941
От един отбор сме Wink
И аз се водя по него и не съм пробвала да го моделирам. Confused

# 8
  • София
  • Мнения: 2 840
И аз съм пробвала да го оставям на баба му, но нито той беше доволен, нито тя.
НЕ виждам причина да си давам детето на когото и да било, че да го "свиквам" без мен.
Аз съм в състояние да бъда до него, за какво са ми тези "тренировки"?

Вече споделих своя опит - децата растат, фанатичната им привързаност изчезва.
Лично аз обичам компанията му, не ми тежи. Приятно ни е заедно.
Къде е проблемът?
С течение на времето детето само се откъсва, освен ако родителката му не го държи сама до полата си цял живот и не го пуска.

Разбира се, важно е в един момент личното пространство да се разграничи.
Познавам патологични случаи на майки, които спят със синовете си, които са на по 20+ години. Това вече е ненормално.
Това със спането в леглото на мама, след 3-4-годишна възраст не го приемам. Всеки си има пространство. В моето легло има място баща му. Разбрали сме се по въпроса. А до третата си година спеше между нас, даже имаше претенции баща му да се изнесе Crazy

Има неща, които не трябва да стават ритуал за едно дете, защото моделът трудно се променя и с годините става сложно.
Сега го отучвам да си ляга едновременно с мен, защото е решил, че ако аз не си легна, не си ляга и той. Похвалвам се с успехи. Вече казва, че си ляга и не го вълнува аз какво ще сторя. Само иска приказка. А понякога се разминаваме с филмче.

# 9
  • Мнения: 502
   Мисля,че има значение как си отглеждала още от самото начало бебето-дали си била сама с него или активно ти е помагала някоя баба.Когато се роди дъщеря ми още от самото начало я оставях по за час-два при майка ми,случвало се е дори тя да я приспи вечер,нищо че беше кърмаче.И детето не порасна толкова болезнено привързано към мен,колкото сега е братчето му.Това,което описваш,е точно като при нас със сина ми-не мога да го оставя на никой за повече от половин час.Дори татко му не е в състояние да го успокои вечер,търси само мен.Но второто си дете гледах напълно сама,не се е случвало да го оставям на бабите.Но се надявам и това да отмине,децата растат и се променят.

# 10
  • Мнения: 5 940
Не можех да го давам на никой в самото начало, защото на никой не му издържаха нервите. Откакто ни изписаха от родилния дом до началото на петия месец имаше кошмарни колики, докато беше буден непрекъснато ревеше, дереше се по-точно. Беше непрекъснато гушнат в мен. Другите просто не успяваха и 15 минути да издаянят на оглушителния рев. Единствено съпругът ми издържаше, но той беше по цял ден на работа. Само вечер можеше да го погушка и успокои.
Винаги са ми били леко странни темите, в които казват, че бебе на четири, пет месеца нищо няма да разбере, ако майка му, например, отиде в чужбина. Моето на тази възраст разбираше, ако съм отишла до съседката и бързо бях привиквана.
Написаното от КЛОНКА ми звучи логично, нормално ми изглежда привързаността да изчезва в един момент.
Компанията на Иво никога не ми е тежала. Би ми тежало, ако плаче безутешно за мен като тръгне на детска градина.
 Около нас има много бебета на възрастта на сина ми, непрекъснато сме заедно с тях. В другите не наблюдавам подобна яростна привързаност към майките, затова мисля в посока доколко съм адекватна в грижите.

# 11
  • Мнения: 9 894
няма правило. Мисля, че си е до характер. Моят син е от по-"независимите", и това не е свързано с определено отглеждане. Кърмен е средна работа, около 8 месеца. Не е имал колики и не е гушкан и разнасян непрекъснато, спеше си в креватчето, бодърстваше си там или на леглото, не по ръцете ми - но пък сега обича да спи при мен следобед, а и постоянно ме дърпа за ръцете да ме влачи със себе си, въпреки че може да си вземе сам вода или нещо за ядене. Веднъж направихме експеримент - оставихме го сам в парка, скрихме се зад един храст да видим ще ни търси ли. Ами не ни търси, мота се, игра си, по някое време се огледа леко тревожно, не ни видя, но видя група майки с деца и отиде при тях  ooooh! тогава беше на година и 8.
Би ми тежало, ако постоянно е залепен за мен. Така и така сме по 24 часа заедно, това, че се занимава сам, е облекчение. Приема отсъствията на баща си изключително спокойно.
Та, едно че си е такъв по характер, друго че и аз не го насърчавам да ме търси, ако не ми се гушка, го отстранявам.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Започнах тази тема, защото напоследък често съм критикувана от близки, че явно прекалено привързвам детето към мен, че не е добре за него самият. Мисля, мисля и все ми се струва, че той откакто се роди определя правилата, не аз. Просто го следвам.
...

Най-много обичам като някой стрейнджър започне да заплашва някоя майка (включително и мен), че прекалената привързаност била вредна. Напомня ми на доскорошните постулати "дете се целува само докато спи". Много им здраве на такива! Няма прекалена привъзраност при толкова малко дете. Има повече деца, които са недообгрижвани като са били малки, отколкото разглезени от привъзраност и грижи.
Хич не ги слушай такива набедени родители и доброжелатели, защото нищо не разбират. Ако искаш детето да свикне повечко време с други хора нека просто някой се занимава с него, а ти се моткай наоколо в къщата и така ще свикне, че не си избягала. Като започне да забравя за присъствието ти в един момент и ще те "пусне" за няколко часа. Ако отсега се затормозяваш с черни мисли за вредите от привъзраността ще луднеш накрая. Остави нещата да се развиват според обстоятелствата или естествения им ход и най-важното - без да слушаш глупостите за прекалената привързаност.

# 13
  • Мнения: 982
Не бих казала, че синът ми е много силно привързан към мен, но въпреки всичко и аз получавам упреци, че детето не можело без мен.При нас историята е по-различна защото кърмя още, това за близките ми е причината.
Когато беше на възрастта на твоето дете бях принудена и в тоалетната с него да ходя.
Сега е по- различно, няколко пъти е оставал сам за цял ден при майка ми или свекърва ми без проблем.Доста пъти сам ми казва, че иска да го заведа до леля или баба.Спокойно отивам до магазина, дори на приятел на мъжа ми съм го оставяла за 25-20 мин.
Септември ще тръгне на градина.Имам надежда, че раздялата ни няма да е травмираща.Но как ще стане?И дали, не знам.

# 14
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Аз да ти кажа бих се изненадала ако едно дете на годинка не е привързано към човека, който най-много се грижи за него, в случаят ти. 

Това си е съвсем нормален етап от развитието на бебето. Много наподобява на привързаността, която демонстрират и животните. Патенцата тичат след патката, малките маймуни плачат майка им като ги остави. Смята се, че проявата на тази привързаност вероятно е заложена в гените ни.

Общи условия

Активация на акаунт