Давате ли джобни на децата си ако свършат някоя работа в къщи? Напр. изхвърлят боклука,минат с прахосмукачка,помогнат за по-малко дете и всичко,което се сетите! Или за какво бихте им дали пари - за подобни дейности като горните или за нещо друго? Пари само за тях,а не напр. като джобни.
- Публикувана: 8 юни 2005, 13:05 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2005, 11:21 ч.
"Купувате" ли децата си?
мен са ме "купували" така ..и да ти кажа с по голям кеф съм го правила ,когато ми "плащаха". все пак ако е голямо детето и разбира смисъла на парите е доста стимулиращо.,но ..прекаленото стимулиране .. да ен по4не само с пари да се съгласява да прави товаили онова ..е поне мама казва 4е съм била отговорна ...и за това 4есто сами давали така пари .за да се у4а - 4е като се работи се изкарват пари. 
Цвети е малка и парите за нея все още са доста абстрактно понятие, но се улавям, че често прекалявам с материалните награди и похвалите, когато свърши нещо "полезно" /може би, защото рядко й се случва/. Не смятам, че заслужава по-голямата част от тях, но признавам, че го правя за собствено улеснение - много по-лесно е да убедиш едно дете да направи нещо, когато му обещаеш награда, отколкото да го подканваш без край, обяснявайки му, че всеки си има отговорности /особено, когато си изморена и нервна/.
За в бъдеще не смятам да давам пари, особено за неща като оправяне на стая, хвърляне на боклук и т.н., които трябва да са задължение и да се подразбират от самосебе си /всеки в семейството трябва да си има задачки, а не само единия т.е. мама "да влачи"/. По скоро бих поощрявала успехите й в у-ще или ако направи нещо надхвърлящо домашните и задължения. Но това са само добри пожелания. Като гледам как от сега ме върти на малкия си пръст сигурно и парички ще давам....
За в бъдеще не смятам да давам пари, особено за неща като оправяне на стая, хвърляне на боклук и т.н., които трябва да са задължение и да се подразбират от самосебе си /всеки в семейството трябва да си има задачки, а не само единия т.е. мама "да влачи"/. По скоро бих поощрявала успехите й в у-ще или ако направи нещо надхвърлящо домашните и задължения. Но това са само добри пожелания. Като гледам как от сега ме върти на малкия си пръст сигурно и парички ще давам....
-->напълно неодобрявам 
този метод на "купуване" на децата 
!
Смятам го за крайно тъп и неводещ до нищо съзидателно!
Като малка, аз и брат ми сме си имали своите отговорности и задължения и никого не сме си и помисляли, че може да ни се плаща
за това. На същото се стремя да науча и дъщеря си!
Та в сем. бизнес ли ще правим?!
този метод на "купуване" на децата !Смятам го за крайно тъп и неводещ до нищо съзидателно!
Като малка, аз и брат ми сме си имали своите отговорности и задължения и никого не сме си и помисляли, че може да ни се плаща
за това. На същото се стремя да науча и дъщеря си!Та в сем. бизнес ли ще правим?!
С двете ръце съм "за", макар че не бих го нарекла купуване. Вас купуват ли ви когато ви дават заплати. Всеки труд се заплаща. Мина онова време, когато се потупвахме по рамото и се награждавахме морално. Децата от малки трябва да знаят цената на труда си. Но друг е въпроса в какво ще се изразява стимула за съответната възраст- би трябвало да е нещо, което детето ще оцени адекватно.
толкоз
толкоз
Всеки труд се заплаща. Мина онова време, когато се потупвахме по рамото и се награждавахме морално. Децата от малки трябва да знаят цената на труда си.
И който юрка от сега нататък Цветелинка да работи, той да си и плаща от собствената си заплата
. Тъй де, нали сме съвременно семейство.
Не, не й давам пари за свършена работа.
По принцип е задоволено дете - давам й джобни, купувам й подаръци и без повод, задоволявам дребни капризчета /в рамките на нормалното, разбира се/
Но съм категорично против този метод на "купуване" на детето. Всеки човек, както права има и отговорности и задължения и трябва да е запознат с това. Не съм на принципа, че всяко нещо трябва да се заплаща. Детето ми има правото да е задоволено, да живее в сигурност и удобство в дома си, но в същото време е задължено да го поддържа чист и подреден, в рамките на неговите възможности, разбира се. Така че като го помоля да си подреди играчките, да хвърли боклука или някоя друга подобна домашна работа, не смятам че го експлоатирам. То знае, че просто ми помага, а за помощ не се плаща, тя е безвъзмездна.
За училището съм на същия принцип. Горди сме с всеки неин успех, тя също се радва на похвалите ни. Отразяваме задължително успехите с почерпка. Правила съм и подаръци, разбира се, като награда, но гледам да не го превръщам в практика / в смисъл за всяка шестица, за всеки успех да обещавам материален стимул предварително и след това като поп да плащам или да купувам нещо, само защото то ме е ощастливило/.
По принцип е задоволено дете - давам й джобни, купувам й подаръци и без повод, задоволявам дребни капризчета /в рамките на нормалното, разбира се/
Но съм категорично против този метод на "купуване" на детето. Всеки човек, както права има и отговорности и задължения и трябва да е запознат с това. Не съм на принципа, че всяко нещо трябва да се заплаща. Детето ми има правото да е задоволено, да живее в сигурност и удобство в дома си, но в същото време е задължено да го поддържа чист и подреден, в рамките на неговите възможности, разбира се. Така че като го помоля да си подреди играчките, да хвърли боклука или някоя друга подобна домашна работа, не смятам че го експлоатирам. То знае, че просто ми помага, а за помощ не се плаща, тя е безвъзмездна.
За училището съм на същия принцип. Горди сме с всеки неин успех, тя също се радва на похвалите ни. Отразяваме задължително успехите с почерпка. Правила съм и подаръци, разбира се, като награда, но гледам да не го превръщам в практика / в смисъл за всяка шестица, за всеки успех да обещавам материален стимул предварително и след това като поп да плащам или да купувам нещо, само защото то ме е ощастливило/.
Така че като го помоля да си подреди играчките, да хвърли боклука или някоя друга подобна домашна работа, не смятам че го експлоатирам. То знае, че просто ми помага, а за помощ не се плаща, тя е безвъзмездна.
Подкрепям напълно! Далеч сме още от това време, ама смятам и аз така да практикувам!
Ами...аз деца още нямам, обаче как беше при мен и брат ми. Има един от кръг от всекидневни домашни задължения, които не се заплащат. На брат ми - боклука, подреждането на собствената стая, бюро, на мен - прахосмукачка, праха по книгите, стаята, леглото, бюрото. Обаче винаги съм смятала, че е честно да ми се плати, че съм измила прозорците (това е доста по-дълго и трудоемко, и не е справедливо само АЗ да ги мия, безплатно ). За тупането на килими си имаше обявена цена - 2лв на килим, пък който иска тупа 
Търкането на баня го бях оценила най-високо - 15лв. Т.е. има си домашни задължения, но по-тежките и неприятни работи бяха платени за да има желание и трудов ентусиазъм. 
). За тупането на килими си имаше обявена цена - 2лв на килим, пък който иска тупа Търкането на баня го бях оценила най-високо - 15лв. Т.е. има си домашни задължения, но по-тежките и неприятни работи бяха платени за да има желание и трудов ентусиазъм. 
Не, не й давам пари за свършена работа.
По принцип е задоволено дете - давам й джобни, купувам й подаръци и без повод, задоволявам дребни капризчета /в рамките на нормалното, разбира се/
Но съм категорично против този метод на "купуване" на детето. Всеки човек, както права има и отговорности и задължения и трябва да е запознат с това. Не съм на принципа, че всяко нещо трябва да се заплаща. Детето ми има правото да е задоволено, да живее в сигурност и удобство в дома си, но в същото време е задължено да го поддържа чист и подреден, в рамките на неговите възможности, разбира се. Така че като го помоля да си подреди играчките, да хвърли боклука или някоя друга подобна домашна работа, не смятам че го експлоатирам. То знае, че просто ми помага, а за помощ не се плаща, тя е безвъзмездна.
За училището съм на същия принцип. Горди сме с всеки неин успех, тя също се радва на похвалите ни. Отразяваме задължително успехите с почерпка. Правила съм и подаръци, разбира се, като награда, но гледам да не го превръщам в практика / в смисъл за всяка шестица, за всеки успех да обещавам материален стимул предварително и след това като поп да плащам или да купувам нещо, само защото то ме е ощастливило/.
По принцип е задоволено дете - давам й джобни, купувам й подаръци и без повод, задоволявам дребни капризчета /в рамките на нормалното, разбира се/
Но съм категорично против този метод на "купуване" на детето. Всеки човек, както права има и отговорности и задължения и трябва да е запознат с това. Не съм на принципа, че всяко нещо трябва да се заплаща. Детето ми има правото да е задоволено, да живее в сигурност и удобство в дома си, но в същото време е задължено да го поддържа чист и подреден, в рамките на неговите възможности, разбира се. Така че като го помоля да си подреди играчките, да хвърли боклука или някоя друга подобна домашна работа, не смятам че го експлоатирам. То знае, че просто ми помага, а за помощ не се плаща, тя е безвъзмездна.
За училището съм на същия принцип. Горди сме с всеки неин успех, тя също се радва на похвалите ни. Отразяваме задължително успехите с почерпка. Правила съм и подаръци, разбира се, като награда, но гледам да не го превръщам в практика / в смисъл за всяка шестица, за всеки успех да обещавам материален стимул предварително и след това като поп да плащам или да купувам нещо, само защото то ме е ощастливило/.
Все едно четох каква е практиката в нашето семейство!