Дразни ли ви показното възхищение?

  • 5 023
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 1 444
mamaG,
докато бях бременна с втората си дъщеря, бях обсебена от същите страхове дали ще обичам еднакво и двете, да не обичам повече бебето и да страда голямата. Ето колко еднакво е раждането и осиновяването, просто ставаш родител и изпитваш страховете и щастието от това. Истествено, че обичам и двете си момичета, естествено че има разлика, но не в силата на обичта а в отношението, защото едната е на 18 и носи своите разбирания, проблеми и характер, другата на 11 с други тревоги и характер, поради което обсъждаме, говориме и т.н. по различен начин, но любовта е една-на майка към децата и.
По въпроса с приликите, децата от първите си разумни действия се стремят да копират родителите си, ние сме техния модел на поведение и винаги има или идва момента на прилика на детето с един от родителите в по-голяма степен.Не напразно има и поговорки в тази насока.Дори статистически е доказано, че домашните любимци, най-вече кучетата приличат на стопанина си, има и конкурси за това.Щом едно животинче с времето заприличва на стопанина си, какво остава тогава за детето, естествено да заприлича на мама или тате.
Захвърли зад себе си всички страхове и предразсъдъци и дай възможност на сина ти да се развива и заприличва на татко си.Ако можеш да се успокоиш и да го дариш с братче или сестричка-какво по-хубаво от това...................развай се на щастието, което имаш и давай само напред.    bouquet

# 31
  • Мнения: 358
Първа случка със свервищата :
ние : ще си осиновяваме момиченце на 5 мес.
те : да не е циганче
ние : не
те : сигурно ще е някое болно тогава
ние : не
те : е сигурно нещо му има или пък кой знае какви са му родителите

Втора случка с колежка
тя: какво е това бебче. Взето ли е
аз: не намерих го на пътя

Трета случка с позната - педагог
Тя : честито... а ма ти ли го роди
Аз : не излюпих го


Много са подобните случки.
Дразнещо е когато ги гризе любопитството а не знаят как да го задоволят.
Дразнещо е когато се чудят медал ли да ти сложат или да бягат като от прокажени.
За съжаление малко са хората с такт и разбиране.

# 32
  • Мнения: 16
Дразнят ме и двете крайности!Защо хората си мислят че това е супер благородно и хора като нас спасяват детето като го осиновяват?Мисля че съдбата е благородна към мен като ми е дала шанса да да дам любов и топлина на моето дете и да запълня празнотата в сърцето си.Какво толкова благородно има в това да сбъднеш мечтата си да бъдеш майка и най после семейството ти да е цяло.От друга страна ме дразни и това,че ние едва ли не непрекъснато трябва да се доказваме,че сме не по-малко добри родители от другите.Когато в началото нашето дете си дойде в къщи и започнахме да ходим на разходки всички ме гледаха като полезно изкопаемо.Срещна ме един познат име попита откъде го взехте а аз му отговорих че в техномаркет ги дават на килограм просто ми беше дошло до гуша да обяснявам от къде и защо.Ето това ме дразни в целокупния българки народ тесно гърдието,простотията и лицемерието!Правим се на много толерантни уж приемаме всички които са различни от нас а в същото време когато видим някой който не е като нас го коментираме на ухо.

# 33
  • Мнения: 120
Аз пък ви се възхищавам! Много! И на приемните родители се възхищавам. И съм много благодарна, че ви има. Не защото правя разлика между мен - като биологичен родител и вас, като осиновители. Родителят е родител, няма разлика от къде е дошло детето. Важен е този, който се грижи за него и му дава обичта и сърцето си.

Възхищавам се и съм благодарна най-вече заради спасените детски души, които иначе биха стояли в онези казарми, наречени домове за деца лишени от родителска грижа. Не трябва да има деца, лишени от родителска грижа. Всяко дете трябва да получава и да може да даде на някой обич и внимание и радост, за да стане добър човек, а и да направи нас по-добри.

А иначе мен също ме дразнят коментари свързани с това кой на кого прилича. Мойте деца са като две капки вода, обаче свекърва ми твърди, че момичето прилича само на мен (защото го кръстих на майка ми), а момчето прилича на нея (представете си), предполагам защото е кръстено на нея.

# 34
  • Мнения: 120
Дразнят ме и двете крайности!Защо хората си мислят че това е супер благородно и хора като нас спасяват детето като го осиновяват?Мисля че съдбата е благородна към мен като ми е дала шанса да да дам любов и топлина на моето дете и да запълня празнотата в сърцето си.Какво толкова благородно има в това да сбъднеш мечтата си да бъдеш майка и най после семейството ти да е цяло.От друга страна ме дразни и това,че ние едва ли не непрекъснато трябва да се доказваме,че сме не по-малко добри родители от другите.Когато в началото нашето дете си дойде в къщи и започнахме да ходим на разходки всички ме гледаха като полезно изкопаемо.Срещна ме един познат име попита откъде го взехте а аз му отговорих че в техномаркет ги дават на килограм просто ми беше дошло до гуша да обяснявам от къде и защо.Ето това ме дразни в целокупния българки народ тесно гърдието,простотията и лицемерието!Правим се на много толерантни уж приемаме всички които са различни от нас а в същото време когато видим някой който не е като нас го коментираме на ухо.

Спасението е взаимно. И мойте деца ме спасяват и всеки ден благодаря, че ги има защото са най-хубавото нещо в живота ми.

А тесногръдието не е само българска черта. Имам позната дама от Великобритания, която осинови българско дете от ромски произход с увреждане. Не можете да си представите какво се изсипа върху нея от сънародниците и - от обвинения, че иска да си играе на майка и като и омръзне ще го върне, до твърдения, че се прави на твърде благородна. Гледаха момиченцето и като чумаво.  След няколко операции проблемът на детето беше почти отстранен. Видях момиченцето след 6 години, когато беше на 8  - най-добрата ученичка в класа си, предстоеше да премине в клас за напреднали. Майката толкова се гордее с нея, а много от познантие и просто си мълчат. Някои от тях са британски дипломати... 

# 35
  • Мнения: 2 084
"Ми те много хубави. Как ви ги дадоха?" Не съм се сетила да отговоря, че сме ги крали.

# 36
  • София
  • Мнения: 9 517
"Ми те много хубави. Как ви ги дадоха?" Не съм се сетила да отговоря, че сме ги крали.
smile3532
Да си кажа и аз болката - кога го осиновихте - преди 8 месеца, а малката на колко е - на 5 месеца. Ама тогава защо го взехте? Ха де?

# 37
  • Мнения: 295
Е, не, Фоксче, това вече е просташко изказване. Няма начин да не те заболи. Разбирам те напълно. Но със сигурност ще има такива коментари, докато има хора, които да мислят, че осиновяването е лек за безплодие. Просто без думи за такава човешка простотия.
За сега само един път съм изтрещявала от глупав коментар - и то на мед. сестра в поликлиниката. Когато отидохме първия път да го регистираме и ваксинираме, та попита: "е, как така бебе, като не съм ви виждала бременна" (трябва да уточня, че макар и в чужбина, макар и близо до столицата, все пак сме малко село). Аз си глътнах граматиката, защото просто не знаех какво да отговоря, като шок ми дойде. Все очаквах, че ще има някакви подмятания, странни забележки, но право куме в очи, не бях очаквала. Тогава мъжът ми й отговори "ами понякога и така става". След това обаче винаги е била любезна, мила, малкият й е симпатичен, закача се с него и не виждам някакво по-особено отношение, щото е осиновен. Ама как й дойде такава простотия да изпляска и аз не знам.

# 38
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
[А тесногръдието не е само българска черта. Имам позната дама от Великобритания, която осинови българско дете от ромски произход с увреждане. Не можете да си представите какво се изсипа върху нея от сънародниците и - от обвинения, че иска да си играе на майка и като и омръзне ще го върне, до твърдения, че се прави на твърде благородна. Гледаха момиченцето и като чумаво.  След няколко операции проблемът на детето беше почти отстранен. Видях момиченцето след 6 години, когато беше на 8  - най-добрата ученичка в класа си, предстоеше да премине в клас за напреднали. Майката толкова се гордее с нея, а много от познантие и просто си мълчат. Някои от тях са британски дипломати... 

това ме потресе...нали уж англичаните са пример как умеят да си държат езика зад зъбите когато трябва....
а коментара за това да си "играе на майка".....
ми ако сина ми бе останал сакат - занчи щях да се "правя" на благородна , да си играя на майка....нищо че съм родила, сигурно това щяха да си помислят - сигурно трябва ако има пробелм да го дам в дом....
дипломати ли......това и хора не са.....
наистина тесногръдието НЕ Е САМО българска черта...то си човешка черта...ако може да се нарече човешка, ама май по животните не ходи...

# 39
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Извинявайте, че се намесвам в темата ви, но да споделя и моята гледна точка:

Ако ме срещнете на улицата с бебе, какво ще ви дойде първо на ум? Най-вероятно, че съм го родила. Ама как така не сте ме виждали бременна? Е тогава вече ще трябва да ви обясня. Като родих третото си дете (при налични големи кака и батко) доста мои познати ме питаха чие е. Simple Smile Може би предполагаха, че съм му баба? Не съм се сърдила, беше ми забавно да гледам реакции.  Mr. Green

Възможно е и да има хора, които се отнасят с нездраво любопитство, но предполагам доста от хората просто не успяват да съобразят достатъчно бързо. Все пак, те едва ли познават в подробности личната ви история и това, което за вас е месеци, понякога и години размишления и мечти за тях е пълна изненада.

Много ми хареса реакцията на онези приятели - много се радваме, какво се казва в такива случаи? - ще си го запомня, определено! Мисля, че в много житейски ситуации това е точния начин да общуваш с човека отсреща.

А всички обичани деца са много хубави, не се чудете, че хората им се възхищават!  Simple Smile

# 40
  • Мнения: 273
Дали ме дразнят хорските реакции....Зависи
Ужасно се дразня, когато някой ми каже  "ето ти направи добро дело и Господ ти го върна с твое дете". Нима голямата е средство за постигане на някаква цел?! Или тя не е мое дете. Такива ги "изяждам" по лъвси -  на един дъх... За щастие те са малко, поне покрай мен. Повечето ми познати се разплакваха при първата среща или в случаен разговор научат, историята на голямата.
Неповторимо беше когато моята лично лекарка (тя самата е осиновена и много допринесе за решението ни), дойде да види бебето два дни след като си я прибрахме у дома. Взе я на ръце, прегърна я и започна да й говори - "...вече не си самичко, имаш си дом, имаш си мама и татко..." и още много в този дух. колко сълзи се изляха.... Съжалявам, че го нямам записано.
Когато Ради беше на 8 месеца, GP-то й откри шум на сърцето и аз за броени часове се намерих в Св. Екатерина, попаднах на страхотен детски каридолог. На въпроса защо толкова се притеснявам, обясних, че не знам нищо за наследство, за износване на бебето и т.н. Вниманието, с което беше прегледано дете ми, нежността и човечността, на доктора бяха меко казани трогателни. Сега 7 години по-късно смятам да отида отново при него.  Аналогична беше реакцията на екипа в транспортна болница, когато преди 2 месеца, извадихме сливиците.....

# 41
  • Мнения: 176
Толкова съм щастлива, че нищо не ме дразни поне за сега, може би защото още е малък и няма как да засегнат него.
Повечето от реакциите на хората изобщо не анализирам - всеки се сблъсква с всякакви човешки прояви ежедневно. Радвам се на щастието и абсолютно отказвам да анализирам която и да е от тях Wink

# 42
  • Мнения: 1 615
Аз пък не ви се възхищавам! Ама хич, никак! Обаче, ако можете, спрете ме да ви се радвам от все сърце! Simple Smile Инак избягвам да пиша във ваште теми (макар да ги чета почти всичките), но драсвам по 2 думи в тази на чакащите, за да се вълнувам с вас и да си отроня по сълзичка всеки път, когато някоя я напусне. Защото всеки има право да е щастлив и аз се радвам винаги, когато щастието влиза във вашите домове заедно с едно детенце, намерило своите мама и татко, и те се огласяват от смеха му, както и от този на щастливите му РОДИТЕЛИ. Радвам ви се, защото истинското щастие е да имаш дете, а не да го родиш. Не харесвам думата "родител", защото в нашия език тя носи тежестта на родството и раждането, а не са те, които ни правят добри родители за децата ни... Ако беше така, ах, ако беше така... нима би имало и едно дете в онези "домове"!?

# 43
  • Мнения: 1 669
Дразня се и още как...

Ама най-много ме дразни класиката - е, сега като се успокоиш, ще имаш и свое...

А дъщеря ми чия е беееее, тя е толкова моя, колкото отсреща не могат да си представят...

Ама много, много ме е яд #2gunfire

А още дори не се е прибрала вкъщи...

Какво ли ще чувам занапрееееед, ама нейсе

# 44
  • Мнения: 262
хич да не ти пука от това какво ще чуеш, аз отдавна не се интересувам какво казват хората за мен и така ми е 100 пъти по-добре, живи и здрави взимам си детето и ще съм по горда и от сега не ме вълнуват хората, а и аз не общувам почти с никой Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт