докато бях бременна с втората си дъщеря, бях обсебена от същите страхове дали ще обичам еднакво и двете, да не обичам повече бебето и да страда голямата. Ето колко еднакво е раждането и осиновяването, просто ставаш родител и изпитваш страховете и щастието от това. Истествено, че обичам и двете си момичета, естествено че има разлика, но не в силата на обичта а в отношението, защото едната е на 18 и носи своите разбирания, проблеми и характер, другата на 11 с други тревоги и характер, поради което обсъждаме, говориме и т.н. по различен начин, но любовта е една-на майка към децата и.
По въпроса с приликите, децата от първите си разумни действия се стремят да копират родителите си, ние сме техния модел на поведение и винаги има или идва момента на прилика на детето с един от родителите в по-голяма степен.Не напразно има и поговорки в тази насока.Дори статистически е доказано, че домашните любимци, най-вече кучетата приличат на стопанина си, има и конкурси за това.Щом едно животинче с времето заприличва на стопанина си, какво остава тогава за детето, естествено да заприлича на мама или тате.
Захвърли зад себе си всички страхове и предразсъдъци и дай възможност на сина ти да се развива и заприличва на татко си.Ако можеш да се успокоиш и да го дариш с братче или сестричка-какво по-хубаво от това...................развай се на щастието, което имаш и давай само напред.