Което само по себе си е доста интересно всъщност.
Ето я и хронолагията.
Тъй като учебната година свърши, децата, които все още посещават градина, са събрани в смесени групи.
Вчера - отивам да взема децата от градина, учителката на по-големият, развълнувана побърза да ми съобщи, че Денис е влюбен. Брех!
Попитах коя е ТЯ. Госпожата ми каза, че била от по-горната група, непозната, по-голяма от него. Били играли, а пък докато спяла я съзерцавал и дори целунал по ръцете.
Днес сутринта - водя децата. Констатирам, че на Дени му липсват пантофите. Предположихме, че е объркал шкафчето си и ще изскочат. Тръгнах си и забравих за това.
Тази вечер - отивам да ги взема. Госпожата ужасно притеснена се опитва да ми каже нещо. Трябват ми пет минути, за да проумея,че пантофите ги нямало. Чудо голямо - ще купим нови, някъде ги е затрило разсеяното ми момче. Да, но не - казва тя. Момичето - продължава - не признава, но аз говорих с бащата......Кое момиче?!?.
Та. Обектът на чувствата била засегната от ласките деньови и за да го накаже му изхвърлила пантофите. Отрича пред госпожата, но очевидно е споделила пред децата. Поне пред Денис се е похвалила. И тук идва моето недоумение. Госпожата не намира за редна тази постъпка, аз също. Но не и бащата. Той доста гръмко и продължително обяснил, че Денис я тормозел и че това бил нейния начин да го накаже. Забележката на госпожата, че той не я е наранил, не е бил агресивен, не я е тормозил, а я е целунал по ръцете не била приета. В крайна сметка приел убеждението, че никое дете не може да изхвърля чужди вещи и да се саморазправя и заключил, че ще купи едни пантофи.
Пантофи ще си купим сами. Но Денис по странен начин преживява случката. Първо отказа да говори / което за мен винаги е знак, че нещата не са прости за него/.
След доста увещания гневно отсече, че вече я мрази. Защото изхвърлила в кофата пантофите му. Гневът бързо отстъпи място на самообвинението - виновен съм, отивам да се накажа в стаята, не желая вече да играя с никого, момичетата са глупави.
Това ли ще бъде споменът му за първите топли чувства към момиче, отхвърлени по този обиден начин и прераснали в омраза в крайна сметка?
От както са се родили и двамата, не спирам да ги поучавам, че няма нищо по-прекрасно от това да могат да чувстват и да говорят за чувствата си - да са обичани и да обичат, да бъдат милвани и да милват. За моите деца най-нормалното нещо на света е целувката, ласката и прегръдката. Много съм ги прегръщала, те на свой ред много прегръщат.
За мнозина може това да не е редно, но аз се чувствам изключително горда. Защото децата ми не познават агресията. Уча ги, че не бива да се бият с другите, че е добре да бъдат ведри и усмихнати - тези хора се харесват повече, пред начумерените сърдитковци.
И се чудя - целувката е неприемлива, тя е тормоз / не я е натискал, целувал по устата и от сорта - ако някой реши да тълкува в тази посока случката/, кое е приемливото в такъв случай - боя ли, скубането и ударите ли? Защото много по-често виждам деца, които да се налагат, но не се сещам да съм видяла такива, които да се прегръщат. Защо някакси боя между деца се отминава като нещо в реда на нещата, снизходително, а една целувка е проява на тормоз, който предизвиква реакция?
Или моите представи са объркани....