Помогнете!Следоперавтивна депресия на приятел

  • 2 229
  • 12
  •   1
Отговори
Заедно сме от почти година...Проблемите започнаха в началото на годината.Направиха му операция на гръбначни прешлени...уж всичко си беше наред, естествено с обичайните следоперативни болежки, на последният контролен преглед обаче се оказа, че му предстои още една операция.Всичко се случи за три дни...Втората операция продължи 10 часа, направиха му стабилизация на прешлените...Докато беше в болницата изглеждаше добре, но след като излезе нещата се влошиха...Заговори за раздяла, че не бил вече мъж и т.н.Забрани ми да се обаждам, не искал да контактува с никого...Боли ме...и не знам как да постъпя

# 1
  • София
  • Мнения: 1 508
mely, пусни си темата във форум "дом и семейство".Там има по-голяма вероятност да ти отговорят и да ти бъдат полезни момичетата.За съжаление не знам как да ти помогна, не си позволявам да   давам съвети, защото самата аз не се чувствам уверена и компетентна, за да поучавам другите как да живеят.Дано се намерят хора, които знаят верните отговори и ти помогнат.Успех Peace

# 2
  • Мнения: 516
Здравей , Mely   Hug
Преди двайсетина дни бях оперирана.Както твоят приятел , аз също си мислех ,че вече
няма да съм пълноценен човек,камо ли ... жена в леглото.Изкарах безсънни нощи в болницата,
мислейки затова как ще изглеждам.
За разлика от вас , ние сме заедно от 20 години ,но ...като гледам почти 30 см разрез
на корема ми , се чудя дали няма да отвратя мъжа си .
А той все ми повтаря да се благодаря ,че съм жива ,че ме обича и ми дава кураж.
Операцията на приятеля ти е по-сложна от моята .Ще му трябва повече дни да се разтърси
от следоперативната депресия.Ако го обичаш наистина много - не се предавай лесно.
Потърси мнението на компетентни лица , за да му помогнеш.
В такъв момент се нуждаем от много търпение , внимание и любов.
Понякога болката ни кара да отхвърлим това и да отричаме , но дълбоко в себе си
го искаме , както жаждата за живот.
Желая ти търпение и успех   newsm10

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 790
Не го оставяй, колкото и да те гони.

# 4
Благодаря, Ви...не смятам да се отказвам, любов като нашата, основана на пълно доверие и искрени чувстава не може, а и не трябва да се загърбва. Simple SmileВчера ми написа sms, че резултатите от контролния преглед били добри, но така и не поясни какво точно означава това newsm78Страхувам се, че иска просто да ме успокои...Опитах се да говоря с приятелите му, но той е забранил да коментират темата с мен Twisted Evil

# 5
  • Мнения: 661
MeLy ,

Няма да се отказваш , само защото мъжът ти те гони и е депресиран .Потърсете психиатър ,който да прецени дали има нужда от изписване на антидепресанти .Дано само се навие да отиде при такъв специалист .ПОсле ще ти е благодарен ,че не си го изоставила .Това ,което ви се случва , е изпитание за връзката ви .Стискам палци

# 6
Снощи ми писа, че не иска да има нищо общо с мен повече.Увери ме, че това е окончателното му решение.На въпроса ми дали ме обича не пожела да отговори... newsm45Ние живеем в различни градове, имахме планове да се съберем, когато аз си уредя преместването.Сега вече трябва да приема нещета като голямо момиче

# 7
За психиатър изобщо не иде реч, той е много честолюбив, това само ще усложни нещата...надявам се с времето да се съвземе, не губя надежда, той е най-силният човек, когото съм срещала в живота си Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 516
Mely ,
можеш да се консултираш с някой психотерапевт как да постъпиш.
Все пак психотерапевти не посещават само луди ...
Те са хората , които могат да дадат съвети как да се постъпва в такива случаи.

# 9
Благодаря, ще опитам...То и на мен ми е необходим...не мога да спя, да се храня...май скоро ще сменям и гардероба си, че всичко по мен виси

# 10
  • Мнения: 516
                 newsm10

# 11
  • Мнения: 647
Mely ,
можеш да се консултираш с някой психо-терапевт как да постъпиш.
Все пак психо-терапевти не посещават само луди ...
Те са хората , които могат да дадат съвети как да се постъпва в такива случаи.

Здравей, Мели

Посещението на психиатър се прави преди да сте луднали и двамата. От една страна, на него му е нужно, за да се стабилизира от депресията след операцията.  Когато луднете, психиатрите сами ще ви вземат.

Накратко, за съжаление, в България хората имат традиционно лош вкус към лечението от психиатри, за което можем да съжаляваме. Ако думата "психиатър" му се вижда несмилаема, то можете да отидете на психолог поне. Психолозите са тези хора, с които той може да си говори за проблема.

Моето предложение - намираш най-близкия му приятел и го викаш на среща с теб. Н а тази среща в прав текст му разказваш как се чувстваш и какво прави твоя човек. Може да е твърде театрално, но вземи да се поразплачеш пред този близък човек. Накарай го да те почувства от една страна безпомощна, от друга- готова да предприемеш всякакви мерки, за да си останеш и занапред с твоя пич. Със съмишленик по-лесно ще достигнеш до него в този момент.

Не забравяй, че мъжете сме мухльовци по принцип и най-много ни е страх от "провал". Нещо подобно, уви, показва и твоят приятел- страх го е, да не вземе да остане инвалид и по този начин да те накара да страдаш, ако си с него. Което само по себе си не е неправилно да се мисли, но абсолютно също толкова е и грешно. В края на краищата, ако всички бяхме само красавци, то може би човечеството отдавна да е свършило.

Има и друго, ако се налага да го чакаш, ще го чакаш... Ако засега той не иска да е с теб, докато е депресиран, остави го сам. Това, че ти си готова да си с него и после, за него е достатъчно доказателство, за обичта и подкрепата ти.

И все пак, намери канал за тайна комуникация чрез познат или... тежката артилерия- чрез майка му. Майките намират начин да наложат волята си над синовете.

И пиши, за да следим развитието и да съдействаме.

# 12
Благодаря Ви г-н Вълев Simple SmileПравя такива опити в момента...На едното място(при най-добрият му приятел) се натъкнах на отказ...забранил е да говорят с него на тази тема...Другият вариант, този по-тежкият(Маман)...опита, но за сега няма резултат, напротив.Тя е много властна и принципна жена, говорила му е в прав текст, с използването на думата "полу-инвалид".Посъветвала го е да живее за себе си и само за себе си, защото не трябва да се надява на съчувствие, помощ и подкрепа, защото вече не е момче, а мъж с отговорности.И сега моичкият е тръгнал да доказва своята мъжественост, според мен...Но имам надежа!!!!!Няма да ми се измъкне току-така.Ще опитам при негова много добра приятелка, макар че се съмнявам, че ще иска да говори на тази тема с жена, но както казват братушките "попытка не пытка" Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт