Помощ!!! рита ,бие ,хапе ,скуби , вика

Добре дошла в отбора на Бебешки пуберитет
Пониш ли ония съвети дето ти ги давах в предната си тема за възпитанието
Давай смело и безотговорно по тях и няма да сбъркаш
Детето ти расте и се бори с чувствата си - хем иска да е самостоятелно, хем разбира че без мама не може. И се сърди на целия свят
Знам че не ти е до смях, но нали на нас ни мина и ми е вече широко около врата
Въоръжи се с търпение - сега най много ще ти трябва. До края на годината ще ти разгони фамилията както се казва ако и се оставиш разбира се.  Това зависи изцяло от теб

И Таня е на същия хал - положението вече е извън контрол. така ме налага това дете, щипе, хапе, скубе - ужас някакъв. Реве, тръшка се, просто нямам думи. Обаче колкото повече и обръщам внимание тя толкова повече ми се вбесява. сега даже е и на вълна да я нося непрекъснато на ръце, но само аз, на никой друг не дава. Дано този пубертет свършва по-скоро, че вече нямам сили. Добре поне че Таня ходи на ясла иначе трябваше да викам бабите на помощ
Търпение и здрави нерви - друго не става.

"скуби " ; дуби - ох сега видях какво съм написала ,май не е правилно -извинявам се на вси4ки които ги дразни  заглавието
ами и аз така подразбрах 4е това е някакъв "момент" ..но при нас е силно изразен , при пове4ето деца отминавал за 2-3 дни а пък аз ве4е 2 седмици се "боря" с хулигана. най-лошото е 4е понякога незнам как да реагирам . мъжо казва - я я перни през ръцете ,ама нали съм против боя ..е , обяснявам ,ама май скоро    ще ме довърши.
  ина4е за друго слуша ..но за тези шамари и ритници ...как реагирате ако детето ви "удари" в парка друго дете (аз ти4ам да ги "разтървам" оба4е незнам какво да правя да и се карам ли , ,много нецивилизовано ми се струва отстрани като видя някои да вика на дете или  да я дръпна на страна от това дете .... или....).обикновено след едини4но "посягане " после запо4ва да се "сприятелява" ..оба4е мен ве4е ме е срам от другите майки....ами как реагирате когато ударят вашето дете ?

В много трудно положение се намираш. Четох в една книга за възпитанието следното; Баща пуска малкото си дете на двора да играе с топка, като кляка до него и простичко и спокойно му обяснява, защо не трябва да излиза на улицата с топката. Прибира се и след малко поглежда през прозореца и вижда, че детето е на улицата, излиза бързо завежда детето на безопасно място и пак кляка спокойно до него и му обяснява със прости думички, защо не трябва да излиза на улицата, но след малко, като поглежда през прозореца вижда същата картинка, тогава изкача бързо навън води го на безопасно място... и чисто нов край, затопля някои части от анатомията му (дупето). Аз не одобрявам угаждането на детето докаот разбере само, че не е правилно. Пробвай да я наказваш или да я ограничаваш от нещо което обича, при всяка подобна лоша постъпка. Ето ти пример, от същата книга. Майка моли 3 годишното си дете да си почисти стаята, но то се прави на расеяно, тя му казва, че разполага с 15 минути, кляка до него показва му часовника и му казва, че докато стигне стрелката тук и трябва да си е почистило стаята, и съответно навива часовника. Минава определеното време, но детето дори и не възнамерява да го направи. Когато времето окончателно истича, тя се облича и детето я пита къде отива, тя му казва за сладолед. То и казва и аз идвам с теб, тя му казва, за теб няма сладолед ти не си испълни задължението. Отива за сладолед купува си прибира се в къщи и изяжда сладоледа пред детето. От този момент нататък това дете винаги си оправяло стаята. Това са примери от живота на определени жени, които са имали проблемни деца. Имаше една жена със същия проблем като твоя, синът и биеше всички деца и никой не искал да си играе с него. Препоръчали и да го наказва, като го оставя за малко само в стаята му, времето се определя според възраста, жената била отчаяна и решила да пробва, след първата седмица нямало ефект, но след няколко седмици инцидентите започнали да намалява докато накрая престанали окончателно. Първоначално сбиванията, които жената преброявала стигали до 35-36 на ден.  Възраста на детето беше на годинка и нещо. Всеки път когато го е оставяла самичко му е обяснявала защо го прави. Това е психологическа книга и обяснява подробно, защо трябва да се наказват лошите постъпки и как въздейства това на децата.

И аз съм против насилието, обаче когато моето дете ме удари, го первам и аз, когато ме ухапе, го хапя и аз. Тогава то свива устнички и се провиква - Оо-о-о-о-о!!!, възмутена, че й причинявам болка. А тя на мен, може, така ли? Не съм съгласна.
За сега ми е кротичко детето, но няма да търпя да ме бие , когато навлезе в т.нар. "бебешки пубертет". На тази възраст те са още диви зверчета... дадеш ли им се и отиде та се не видя . Така си мисля аз... От прекалена обич и любезно поведение, накрая някои деца израстват такива гадинки, че ти иде да го смачкаш, когато се сблъскаш с него. Познавам една камара такива деца, които са били галени с перце и да не плаче, айде да му дадем това и онова, и то е малко - не разбира, за това му отстъпи... и накрая става оле-мале като започне да се появява сред хора.
В критична ситуация, няма да му се счупи кръста, ако го пернете 2 пъти по задника. С "Моля ти се", "Ако обичаш", "Така не е хубаво", нЕма да стане... магарията ще продължи.
Не ме разбирайте погрешно... мразя хората, които бият децата си и съм върл противник на насилието, особено над по-слабите. Но шляпване по задника и отвръщане на удара, не го възприемам като насилие, а по-скоро нещо като "възпитателна цел". Наказана до стената за 5 мин., също не е излишно понякога.

О, Аничка, добре дошла в отбора на бандитите!
Арман е същия  Пред хора е писенце, всеки завижда на кроткото детенце, но в къщи само аз си знам как се оправям с магарията. Добре че тръгна на ясли, можеше вече да не съм сред нормалните. 
И аз прилагам по-строги методи, няма как, засега с обяснения и "не така", "лошо е" нищо не съм постигнала, имам чувството че не разбира.
Другите деца не ги бие, но мен редовно налага. И в яд хвърля предмети, разчистила съм всичко тежко, което може да ми строши главата или някое стъкло.
Успех с укротяване на опърничевата!

Ни сме по същия начин. На вън си слага крилцата и е най-доброто дете  ,а като се прибереме в къщи си слага рогата и опашката . Става много агресивен, особино към мен. Сигурно съм му омръзнала да ме гледа по цял ден. А като е лошо времето и не можем да излезем на вън става война и започва да ме замерва с каквото му падне, като кажа, че вали дъжд и ще си стоиме в къщи.
Аз не съм привърженик на това да му отвръщам на ударите, защото сигурно си казва:"Щом и тя ме удря значи това е нещо нормално и разрешено". Но понякога не издържам и поотупвам памперса, но после аз самата се чувствам ужасно. Още повече, че съм педагог по професия, а не мога да се справя със собственото си дете. Когато забременях колежките ми казаха, че е по -лесно да гледаш 25 деца за 6 часа, онколкото 1 за 24 часа. Аз естествено не им повярвах, но сега съм на друго мнение.

о така  е и при нас - ние с татко и сме мишени ,аз все се 4удя откъде може да се е нау4ила да рита и ми доиде нещо на ум ..сигурно ние сме виновни ,защото я нау4ихме да рита топка ..и предполагам сега не прави разлика 4е едното е игра4ка и може а друго не може.  на вън и тя е ангел4е (в пове4ето слу4аи ),затова се уплаших за котето и детето ,но се оказа едини4но настроение -ве4е видяхме и коте и ку4е , правихме опити да им се радваме но без ритници и юмруци . в къщи оба4е проблема остава ,а също и с детето - просто не и харесва едно моми4енце и това е .  а за хвърлянето ,наскоро се нау4и ..наи мве е яд като запо4не да хвърля храната си ..как реагирате тогава ..да продължавам ли да храня или веднага да прибера вси4ко и да не давам ядене пове4е . ох с този "детски пубертет" ще ми побелее главата ..направо не си представям като порасне какво ще се правим