Дълго се чудих как да озаглавя темата си, но тъй като имам много питания, реших да я обобщя с това заглавие. Ще ви помоля, да споделите вашия опит с мен и се надявам да ме ускоите. Някои от нещата може да ви се видят странни, но аз по принцип почти за всичко се тревожа, за това - моля, не ме съдете.
И така от около четири месеца месеца дъщеря ми ходи на ясла и се промени доста. Може би нещата, които се промениха в характера й не се дължат на тръгването на ясла, но все пак, реших да го спомена. До скоро плачеше сутрин, вече не, но си личи че й е мъчно при раздялата, не всеки ден, но има дни в които се натъжава. Но да конкретизирам нещата, които ме тревожат.
- много рядко проявява желание за нежност - към мен, баща си или друг човек. Обикновено, когато е разтревожена за нещо ме търси и тогава се гушка. Не целува по собствена инициатива. Не иска другите деца да я докосват. Има си една приятелка в градината, с която си играят. Въпросното дете я гушна днес, дъщеря ми седеше като дърво. Родителите ме изгледаха снизходително и на мен ми стана неприятно.
- преди искаше постоянно да сме заедно и да играе с мен, а сега не ме търси. Малко ми е мъчно заради това. Разбира се, че оценявам и това, че имам повече време да си свърша домакинската работа, преди вечно ме дърпаше, но все пак ми се ще и сега да мога да се включвам в игрите й
- само моето дете ли се тръшка и вечно то иска да избира дрехите си и храната, която да яде. Вечер, когато сервирам вечерята тя вечно иска нещо друго. Иска да яде такива невероятни комбинации, примерно боза с кисели краставички, че откачам. Ако има как само бонбони и шоколад ще яде. Преди не е искала шоколад, но от скоро може само това да яде. Тази вечер имаха тържество в яслата и им връчиха по една торба с лакомства като подарък за 01.06. С баща й й разрехиме да похапне от тях - тя опита почти от всичко. Сервирах вечерята, а тя заяви че няма да яде и иска още бонбони (имаше останали). Казах, че ще й дам две, а останалите след като хапне вечерята си. Правилно ли постъпих?
За дрехите работата е подобна. Всяка сутрин иска тя да определя дрехите. Понякога приема съвети, главно с цветовото съчетание, но ако реша да настоявам за някоя дреха срещам бурен отпор.
- много се гневи и се опитва да се кара. И преди го е правила, но сега е особено осезаемо. Това ме тревожи, защото не винаги знам как да реагирам.Вие как постъпвате, когато децата ви се гневят? Аз бях дълго време в след родилна депресия - доста повишавах тон, дори, когато беше много малка, нещо от което много се срамувам. Сега много се старая да не повишавам тон, правя го рядко, но въпреки това мисля, че има последици. Дали ще се промени, щом аз правя постъпки за промяна
- 90 % от предложенията ми за отиване или правене на нещо срещат отпор. Т.е. ако й казажа "Искаш ли да излезем на вън, на пързалката (примерно)" се посреща с "не"
- по много пъти си променя мнението в рамките на кратък интервал от време. В рамките на минута е способна да се съгласи с нещо, да го откаже и отново да се съгласи.
Това се сещам до този момент. Ще ви бъда благодарна за отговорите ви.
И така от около четири месеца месеца дъщеря ми ходи на ясла и се промени доста. Може би нещата, които се промениха в характера й не се дължат на тръгването на ясла, но все пак, реших да го спомена. До скоро плачеше сутрин, вече не, но си личи че й е мъчно при раздялата, не всеки ден, но има дни в които се натъжава. Но да конкретизирам нещата, които ме тревожат.
- много рядко проявява желание за нежност - към мен, баща си или друг човек. Обикновено, когато е разтревожена за нещо ме търси и тогава се гушка. Не целува по собствена инициатива. Не иска другите деца да я докосват. Има си една приятелка в градината, с която си играят. Въпросното дете я гушна днес, дъщеря ми седеше като дърво. Родителите ме изгледаха снизходително и на мен ми стана неприятно.
- преди искаше постоянно да сме заедно и да играе с мен, а сега не ме търси. Малко ми е мъчно заради това. Разбира се, че оценявам и това, че имам повече време да си свърша домакинската работа, преди вечно ме дърпаше, но все пак ми се ще и сега да мога да се включвам в игрите й
- само моето дете ли се тръшка и вечно то иска да избира дрехите си и храната, която да яде. Вечер, когато сервирам вечерята тя вечно иска нещо друго. Иска да яде такива невероятни комбинации, примерно боза с кисели краставички, че откачам. Ако има как само бонбони и шоколад ще яде. Преди не е искала шоколад, но от скоро може само това да яде. Тази вечер имаха тържество в яслата и им връчиха по една торба с лакомства като подарък за 01.06. С баща й й разрехиме да похапне от тях - тя опита почти от всичко. Сервирах вечерята, а тя заяви че няма да яде и иска още бонбони (имаше останали). Казах, че ще й дам две, а останалите след като хапне вечерята си. Правилно ли постъпих?
За дрехите работата е подобна. Всяка сутрин иска тя да определя дрехите. Понякога приема съвети, главно с цветовото съчетание, но ако реша да настоявам за някоя дреха срещам бурен отпор.
- много се гневи и се опитва да се кара. И преди го е правила, но сега е особено осезаемо. Това ме тревожи, защото не винаги знам как да реагирам.Вие как постъпвате, когато децата ви се гневят? Аз бях дълго време в след родилна депресия - доста повишавах тон, дори, когато беше много малка, нещо от което много се срамувам. Сега много се старая да не повишавам тон, правя го рядко, но въпреки това мисля, че има последици. Дали ще се промени, щом аз правя постъпки за промяна
- 90 % от предложенията ми за отиване или правене на нещо срещат отпор. Т.е. ако й казажа "Искаш ли да излезем на вън, на пързалката (примерно)" се посреща с "не"
- по много пъти си променя мнението в рамките на кратък интервал от време. В рамките на минута е способна да се съгласи с нещо, да го откаже и отново да се съгласи.
Това се сещам до този момент. Ще ви бъда благодарна за отговорите ви.
шоколада също
.Радвай се на здравето й и на самоинициативата й! Аз харесвам такива деца-"РАЗЛИЧНИ".Не харесвам мудни и послушни.Тръшкането-всички се тръшкат.Днес Дейвид го направи ,с което ме очуди-мислих,че е минал този период.Но ето,че се случи-е,предупредих го,че ако продължава да се въргаля на ул. ще го напердаша и така стана.Изпроси си 2 плесника по памперса,последван от тръшване в количката и прибиране в къщи.Не се критикувай за поведението ти след раждането-всички сме преминали през това-съзнателно или не.Аз дори и сега се улавайм в подобни ситуации,но не сме безгрешни.Важното е след кавга с малкото да има милувка и да им се обяснява случилото се.Разбира се не трябва да се стига до крайности....
