Съвет за вторите татковци, които нямат свои деца???

Не те разбирам ?????
Питаш дали да останеш с мъжът или не???
Ами ако го обичаш, ако ти е хубаво с него, ако се държи добре с детето ти, ако те кара да е чувстваш различно и т.н. - защо да не си с него

е те това ме разби  извинявай, ама ти живота заради теб ли си го живееш или заради бившия?
Това прилича на приказката за нероден Петко, дай да не правим нищо, щото Петко може да падне от люлката 

И не мога да разбера какъв е проблема, че нямал деца приятеля ти. Еми даже още по-добре, няма бивши съпруги, ангажименти, издръжки, свиждания и т.н.
Ако е свестен, ако има желание, ще приеме дъщеря ти, ако не, сам ще се оттегли. Мен по би ме интересувало как ще го приеме дъщеря ти, отколкото той. Според мен моментът е прекрасен, защото тя е малка и има шанс да се "сработят" много добре. Колкото повече расте, толкова по-трудно би станало, поне по мое мнение.
Гледай си живота бе, момиче 

Много страхове имаш, а не би трябвало. Наслаждавай се на това, което имаш сега..мъжа до себе си и детето, което няма как да бъде настроено, ако този мъж се държи добре с него. Децата имат шесто чувство към хората, които са лоши с тях..като кучетата. То би се озлобило, ако насреща получава същото. Иначе всеки мъник иска да обича и да бъде обичано. Отпусни си душата и се радвай на новите емоции в живота ти.

Отпусни си душата и се радвай на новите емоции в живота ти. 
 ....
и не чакай да станеш твърде стара и да се тюхкаш,че си си пропиляла шанса.
живота си е твой .не дължиш нищо на бившия.
 

Това наистина е така. Мъж,който не е имал деца, няма какво да дели с бившата си съпруга. Няма постоянни телефонни обаждания, няма срещи заради детето с нея. Може да е егоизъм,но аз съм в такава ситуация и съм доволна,че мъжът до мен няма деца- сега моето за него е единствено и най- важно,цялото му внимание е насочено към него. В противен случай винаги твоето дете ще е на второ място.Мъжът се негови деца ,е естествено да предпочита тях и ти винаги ще усещаш разликата.
Сега и при мен най - трудното е сина ми да приеме новия човек, но той има достатъчно добър подход към него и са си влезли вече "под кожата".

Аз пък разбирам опасенията ти. Намирам ги за съвсем нормални. Човек, който не е бил семеен и който не се е грижил за деца
трудно може да приеме веднага такъв начин на живот. Разбира се, че ще му е трудно.
Един път трябва да приеме твоите задръжки във вашите отношения /именно защото веднъж си се опарила/,
втори път трябва да се приспособи към едно чуждо дете и да намери път към него.
А това не е никак лесно. Много биологични бащи не успяват да го направят.
На теб Mila_mamo ще кажа, че слагаш малко каруцата пред коня. Вие сте само от 2-3 месеца заедно.
Имате още много да се опознавате и напасвате един към друг. Може пък теб да не те удовлетвори това,
което той предлага във вашата връзка.
Ако обаче намеренията му са сериозни, ако се обичате - ще преодолеете всички пречки.

Напълно подкрепям Gercho  , защото вече съм минала по описания от нея път. И доста преживях. И много се терзах, докато приятелят ми преодолее притесненията си да се сближис детето (самият той расъл без баща), на моменти стигах до отчаяние, но сега не съжалявам за нищо и се радвам, че сме заедно.

А какво ще стане, ако си имате общо дете? Дали тогава по твоята логика, ТВОЕТО дете няма да остане на заден план?
Извинявай, но това са глупости (не казвам, че ако си има дете ще го обича по-малко от твоите, но всичко е въпрос на баланс)

Хм, според мен зависи от човека. Той или те приема с детето или не. Мисля, че ако има дете и е отговорен едва ли би делил децата на мое, твое или общо.
Навигатор, радвам се, че новия човек за теб има добър подход към детето ти, сменил е стария ли?

Ох,Дани, не знам. И от това наистина се опасявам. Винаги съм мислила ,че би станало точно така, но не мога да знам как ще се държи човек в ситуация, в която никога не е бил.

Почна да влиза в час, помаучи някои неща и от тогавашната случка не е имало никакъв проблем.Което не е гаранция за нищо, де! Но засега всичко е ок

Дай му шанс. 

Имало и други като мен значи Аз пък съм и с две.
Тя мойта история е малко дълга, ама накратко. С първя ми мъж се разделих 2000та година и нито за момент не съм съжалила за това. Обичах безкрайно един мъж, с който до миналата година изживявах най-щастливите мигове в живота си. Мислех, че това е човекът, с който ще остарея. Но ние живеехме с него и нашите ЧЕТИРИ деца. Две негови от първия брак и 2те моите. Сигурно и аз съм имала своите грешки, но в желанието си да ги възпитавам и да ги уча кое е правилно и кое не - станах омразната и лошата и не мирясаха, докато не ни разделиха. Аз не ги обвинявам. Те са нещастни момичета по своемо - оставени от майка си, която през цялото време не спираше да ги насъсква, като в същото време я нямаше да носи торбите, да готви казани, да чисти и хилядите други неща. Тя беше добрата и обичащата ги телефонна майка. Но не ми се говори за това. Ееееее, един ден се оказа, че т.нар. човек на живота ми си е намерил любовница, която за него се явяваше като спасение явно от ситуацията в къщи - аз с моите си неволи и децата му, които го насъскваха срещу мен и моите деца. Та разделихме се ние. Изживях си моята криза и мъка и болка. Животът ми сякаш се срути. И сега още не зная как оцелях, но слава Богу срещнах човекът, с който живея сега.
Той деца си няма. И това май се оказва много хубаво. Та той се отнася с моите деца така, както собствения им баща никога не се е отнасял. Имат страшно много общи теми, разбират се, та даже ги забелязвам ценят и държат на мнението му. Естествено, че не се съгласяват с всичко, особено когато им казва, че трябва да си оправята стаята. Но не веднъж и два пъти той - чуждия мъж им оправя тинейджърската ад която сътворяват и като че ли се впечатляват и дори милимунда да е - стараят се повече. Смеем се, излизаме заедно, някак си ми върна семейното чувство. Докато с втория мъж, поради факта, че бяха 4, винаги излизахме само двамата. Просто нямаше как да стане с 4те, пък и имаха голяма разлика във възрастта.
Сега е някак спокойно и естествено. Аз съм го питала - няма ли да му липсва това, че няма да има свои деца, защото аз казах, че повече няма да раждам и няма да се женя - стига ми толкова. И отговорът беше - трябва ли да си биологичен родител, за да обичаш дете и посяването на генетичен материал прави ли те по-качествен човек и родител? Нямаше какво да отговоря , а той наистина показва обичта и грижата си за тези деца. Благодарна съм.
Вече сме 1 година заедно. Даже аз съм тази, която понякога разваля нещата и винаги има 1 на ум, защото може би съм била излъганата. Но той продължава да е добър с мен.
Затова, ако този човек те приема теб, той ще приеме и детето ти. И май наистина е по-добре, че си няма свои деца, защото наистина тогава ти и твоето щяхте да сте на заден план, а така ти му даваш семейството и топлината, които не е имал до сега (това са мои предположения).

Успех ти желая и не го мисли много - те нещата сами си идват на мястото.
Аз вече не използвам думи ЗАВИНАГИ и не зная до кога ще е така, но се радвам на всеки щастлив миг, на смеха и закачките, на това че има кой да ми се радва на мен и децата, да ме шляпне по дупето и да ми каже колко съм красива (важното е за него да съм такава) да се кефи на децата, да познава тревогите и радостите им, да се вълнува с техните вълнения и хилядите дребни неща...........Животът е твърде кратък, а годините бързо отлитат, така че - радвай се и обичай и него и детето си и се радвай на обичта им към теб.

Записвам се и аз в тази тема