Публикувана: 30 май 2008, 12:25 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 15:33 ч.

За личното ви мнение по една тема, моля.

5 447
132
1

30 май 2008, 12:25 ч.

Мнения: 4 726

Спорим от известно време и търся трето мнение. Става въпрос за взаимоотношения родители-вече големи деца.
Родителите грешат, правят неща които не са в интерес на макар и вече самостоятелното им дете, мислят по-скоро първо за себе си а не за него, усложняват до голяма степен живота му с постъпките си (къде умишлено, къде неволно) и ред подобни. Та при това положение детето дължи ли императивно уважение на тези хора? Трудно ми е да формулирам въпроса, но е нещо от рода : Полага ли се на хората с нелепо поведение и отношение единствено заради статута им " родители ", безусловно уважение от страна на децата им?
Благодаря за разсъжденията предварително.

# 1 30 май 2008, 12:34 ч.

Мнения: 2 161

Винаги съм мислела,че уважението трябва да се заслужи.От друга страна,демонстрирането на неуважение към родителите е страшно.Децата за нищо не са ни длъжни,те не са ни молели да ги раждаме и отглеждаме.В такъв случай ние трябва да направим така,че на тях да им е леко на душите.

# 2 30 май 2008, 12:35 ч.

Мнения: 4 726

Цитат на: Chanel в пт, 30 май 2008, 12:34

Винаги съм мислела,че уважението трябва да се заслужи.

Ако визираш, че трябва да се заслужи дори и от страна на родителите, това е и моето мнение.
Неразбрано остава обаче...

# 3 30 май 2008, 12:36 ч.

Мнения: 2 353

Не. Това не означава, че трябва да се третират като бълхи, просто никой не е длъжен да уважава по презумпция.

# 4 30 май 2008, 12:42 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 12:25

Полага ли се на хората с нелепо поведение и отношение единствено заради статута им " родители ", безусловно уважение от страна на децата им?

Не, а и да се полага, как ще се насилиш да уважаваш някого Thinking

# 5 30 май 2008, 12:45 ч.

Мнения: 4 726

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 12:42

Не, а и да се полага, как ще се насилиш да уважаваш някого Thinking

конкретният човек изобщо не разсъждава в тази посока. Подминава покрай очите и ушите си случващото се и си вярва, че е длъжен да ги уважава каквото и да правят само защото са му родители.

# 6 30 май 2008, 12:47 ч.

Мнения: 2 161

А как ще спре едно дете да уважа майка си?Изобщо родителите си.И най-голямата мизерница да е,детето я обича и уважава.

# 7 30 май 2008, 12:49 ч.

Мнения: 4 726

Цитат на: Chanel в пт, 30 май 2008, 12:47

...

А ако майката не си прави много труда да мисли преди да направи или каже нещо и не и дреме дали като резултат от поведението и делата и детето по-скоро се терзае вместо да е щастливо? Нали уж целта на родителите би трябвало да е да правят така, че децата им да са добре? Ако правят точно обратното на какво отгоре да бъдат уважавани?

# 8 30 май 2008, 12:52 ч.

Мнения: 2 161

Ето ти парадокс.През очите на детето майката е само една.Независимо тя как постъпва.

# 9 30 май 2008, 12:52 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 12:45

Цитат на: Н а т и в пт, 30 май 2008, 12:42

Не, а и да се полага, как ще се насилиш да уважаваш някого Thinking

Познавам такива екземпляри. Родителите им очевидно са големи манипулатори и са си "свършили работата" по промиване на мозъци.

По темата - не приемам безусловно уважение към никого, още по-малко към родител. Това, че си дал живот на някого и си се грижил за него като дете (което, всъщност, е задължение на родителите, а не някаква величайша свръх-услуга), не ти придава божествен статут и застраховане от всякаква критика. Уважението се заслужава.

# 10 30 май 2008, 12:53 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Kasidy в пт, 30 май 2008, 12:45

Явно това са му набивали...Но дали го вярва наистина е друг въпрос. По-скоро е плод на страх това поведение.

# 11 30 май 2008, 12:54 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

"Уважение всекиму, вересия никому" - пишеше на една кръчма. Mr. Green

# 12 30 май 2008, 12:54 ч.

Мнения: 4 726

Цитат на: Chanel в пт, 30 май 2008, 12:52

Ето ти парадокс.През очите на детето майката е само една.Независимо тя как постъпва.

Обичта и уважението са две съвсем различни чувства, Шанел. Аз може да обичам, но ако човека не е заслужил да бъде уважаван няма как да стане.

Подобна мозъчна нагласа по темата, повече от видно грешна има ли начин да бъде променена? Има ли някакъв начин един такъв човек да бъде накаран да прогледне или по-скоро би било бой с вятърни мелници?