Опитвам се да откъсна моето бебче от екрана, направо се вторачва и варианта е да бъде изключен, така и правя 
До каква степен вреди това облъчване някои знае ли?
До каква степен вреди това облъчване някои знае ли?
- Публикувана: 28 май 2008, 19:25 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 01:43 ч.
бебе и телевизор?
Известно е, че повечето три годишни деца гледат телевизия по 4-6 часа на ден. Често родителите оставят детето пред “синия екран”, смятайки, че това няма да им причини вреда. Но така ли е наистина?
Животът на малкото дете, по природа любознателно, протича в постоянно изследване на окръжаващия го свят. То се стреми всичко да пипне, повърти, да пробва, да изучи. Повечето деца бързо се научават да включват и изключват телевизора или касетофона, още повече, че дистанционното управление с множеството разноцветни копчета обладава за тях свръх притегателна сила. Постоянно сменящите се картинки на екрана на телевизора толкова силно привличат детето, че на него му става неинтересно и скучно всичко друго, което става в реалния живот.
Мозъчните способности най-активно се формират в периода от раждането до три годишна възраст. В първите б месеца след раждането мозъка достига 50% от своя възрастен потенциал, а в 3 годишна възраст - 80%. По такъв начин, става ясно, че детето има огромен потенциал памет, и само от нас, възрастните които го заобикаляме зависи с какво ще се запълни този потенциал. Това може да са интересни стихотворения и хубави песни, приказки и пословици ... или редове от известните ни реклами по телевизията.
Даже без да се задълбочаваме в медицинските аспекти на ранното обвързване на детето с телевизора (неподвижност, вялост на мускулите, заплаха за нарушаване на зрението), не може да пропуснем да споменем за претоварването на органите възприятие, в резултат на което у детето могат да се появят различни страхове, неоправдана агресия, проблеми със съня. Потока на информация, излизащ от екрана, многократно превишава възможностите на възприятие на детето и възможността самостоятелно да го преработи. То хваща ту едно ту друго и не може да установи връзката между изображението и чутия текст, заради което неговия мозък започва да мисли откъслечно. Именно затова може твърдо да се заяви, че ранното запознанство на детето с телевизионните предавания отрицателно влияе на развитието на детето, значително понижава неговата любознателност и го прави пасивно. Още повече, че във филмите, анимационните филми и най-вече в рекламите има толкова много агресивни цветове, резки и плашещи звуци! Всичко това действа на психиката на детето крайно негативно.
Известно е че особено често гледат телевизия деца от неблагополучни семейства. Понякога телевизионните предавания са единственото развлечение или даже своеобразен наркотик. В бъдеще, детето израсло в такива условия, ще му се наложи да чака, докато цялата му необходима информация дойде отвън, защото то няма се е научило да мисли самостоятелно, да използва своите идеи и разсъждения. На него му е чуждо конструктивното творчество. При децата които рано са започнали да гледат телевизия и прекарващи повече от час на ден, се намалява равнището на нагледно-образното мислене и се намалява обема на паметта. Такива деца не чувстват дистанцията в общуването, често правят гримаси, задават повърхностни въпроси или съвсем не ги задават, отговарят на въпросите стереотипно. Интереса на децата към предметите, фактите и събитията е повърхностен, говора е примитивен, започват да четат по-късно, без интерес и лошо преразказват. След видяното предаване у тях може да настъпи неочаквана и безпричинна агресия, т.к. активността и напрежението което възниква в детето са непроизволни, натрупват се и не се използват. Освен това, при такива деца много силно е изразено критически-наблюдателното мислене, творческото почти не е изразено, т.к. то се развива на основата на собствения жив интерес към реалния свят. Развитието на волята, стремежа да постигнеш поставената задача е нарушен, защото, седейки пред екрана, детето не извършва активни действия. Всякакви творчески позиви не се стимулират, а се притъпяват.
Съветваме ви колкото се може по-късно да запознавате детето с телевизионната и видео продукция. Значително по-добре е да стимулирате неговата фантазия и да поощрявате изследователския му интерес. По-често му четете, заедно измисляйте приказки, отгатвайте гатанки. Свирете на музикални инструменти, създайте домашен оркестър, куклен театър, направете му театър на сенките. Рисувайте с моливчета и боички, играйте с конструктори и кутийки, правете градове и приказни замъци. Наблюдавайте и му разказвайте за дъгата, пчелите, дъжда, дърветата ....
Животът на малкото дете, по природа любознателно, протича в постоянно изследване на окръжаващия го свят. То се стреми всичко да пипне, повърти, да пробва, да изучи. Повечето деца бързо се научават да включват и изключват телевизора или касетофона, още повече, че дистанционното управление с множеството разноцветни копчета обладава за тях свръх притегателна сила. Постоянно сменящите се картинки на екрана на телевизора толкова силно привличат детето, че на него му става неинтересно и скучно всичко друго, което става в реалния живот.
Мозъчните способности най-активно се формират в периода от раждането до три годишна възраст. В първите б месеца след раждането мозъка достига 50% от своя възрастен потенциал, а в 3 годишна възраст - 80%. По такъв начин, става ясно, че детето има огромен потенциал памет, и само от нас, възрастните които го заобикаляме зависи с какво ще се запълни този потенциал. Това може да са интересни стихотворения и хубави песни, приказки и пословици ... или редове от известните ни реклами по телевизията.
Даже без да се задълбочаваме в медицинските аспекти на ранното обвързване на детето с телевизора (неподвижност, вялост на мускулите, заплаха за нарушаване на зрението), не може да пропуснем да споменем за претоварването на органите възприятие, в резултат на което у детето могат да се появят различни страхове, неоправдана агресия, проблеми със съня. Потока на информация, излизащ от екрана, многократно превишава възможностите на възприятие на детето и възможността самостоятелно да го преработи. То хваща ту едно ту друго и не може да установи връзката между изображението и чутия текст, заради което неговия мозък започва да мисли откъслечно. Именно затова може твърдо да се заяви, че ранното запознанство на детето с телевизионните предавания отрицателно влияе на развитието на детето, значително понижава неговата любознателност и го прави пасивно. Още повече, че във филмите, анимационните филми и най-вече в рекламите има толкова много агресивни цветове, резки и плашещи звуци! Всичко това действа на психиката на детето крайно негативно.
Известно е че особено често гледат телевизия деца от неблагополучни семейства. Понякога телевизионните предавания са единственото развлечение или даже своеобразен наркотик. В бъдеще, детето израсло в такива условия, ще му се наложи да чака, докато цялата му необходима информация дойде отвън, защото то няма се е научило да мисли самостоятелно, да използва своите идеи и разсъждения. На него му е чуждо конструктивното творчество. При децата които рано са започнали да гледат телевизия и прекарващи повече от час на ден, се намалява равнището на нагледно-образното мислене и се намалява обема на паметта. Такива деца не чувстват дистанцията в общуването, често правят гримаси, задават повърхностни въпроси или съвсем не ги задават, отговарят на въпросите стереотипно. Интереса на децата към предметите, фактите и събитията е повърхностен, говора е примитивен, започват да четат по-късно, без интерес и лошо преразказват. След видяното предаване у тях може да настъпи неочаквана и безпричинна агресия, т.к. активността и напрежението което възниква в детето са непроизволни, натрупват се и не се използват. Освен това, при такива деца много силно е изразено критически-наблюдателното мислене, творческото почти не е изразено, т.к. то се развива на основата на собствения жив интерес към реалния свят. Развитието на волята, стремежа да постигнеш поставената задача е нарушен, защото, седейки пред екрана, детето не извършва активни действия. Всякакви творчески позиви не се стимулират, а се притъпяват.
Съветваме ви колкото се може по-късно да запознавате детето с телевизионната и видео продукция. Значително по-добре е да стимулирате неговата фантазия и да поощрявате изследователския му интерес. По-често му четете, заедно измисляйте приказки, отгатвайте гатанки. Свирете на музикални инструменти, създайте домашен оркестър, куклен театър, направете му театър на сенките. Рисувайте с моливчета и боички, играйте с конструктори и кутийки, правете градове и приказни замъци. Наблюдавайте и му разказвайте за дъгата, пчелите, дъжда, дърветата ....