Открих този форум от вчера , и не спрях да чета... Като майка и аз на недоносено дете най-много след раждането ми тежеше - макар и само за една седмица, че не мога да гушна мъничето и да му кажа колко го обичам. Понеже знаехме, че ще бъде изродено по-рано, се разтърсихме из нета с мъжа ми - и четохме, четохме - откирхме кенгуру грижата http://www.kangaroomothercare.com/, даже и онлайн курс за американски акушерки в неонатология, които да насърчават майките на такива деца да идват всеки ден в болницата за по цял ден и да ги гушкат със сите системи исонди по детето, ако не могат таткото да идва да гушка на голи гърди. Имаше снимки, имаше и статистика, колко помага кърменето и гушкането, да оживее и да си отиде по-рано мъничето вкъщи - и как майката да цеди и съхранява млякото, че като започне да яде бебчо да има майчина кърма. И какво ...роди се нашето и искам да го взема на ръце Ама, кой ви каза че можете, ама то е в кувьоз, ама мръсни са ви ръцете. А, то с бактериална инфекция, но хайде.... Захраниха я с АМ, с вода, три дни коластата ми по 50 мл на цедене - в канализацията. Решиха, че мога да я кърмя вече, отивам, а акушерката "Мчи, аз нея първа я нахраних, никой ни мий казал, чи шъ го кърмите. Отивам за втори път, един час мъки на един корав стол, аз със секцио, докато я накарам да засуче. Суче, на мен ми текаат сълзите от щастие, идва една хубостница и ми вика. "Айде, оставяй я, времето за свиждане свърши! "Но детето не се е нахранило, малко е уморява се бързо!" (вече ми трепери гласа) "Ако реве, ще й дадат АМ, айде, че имам работа! и така...
Та, въпроса ми е - какво можем да направим за да променим това ужасно за нас и за децат ни положение - подозирам, че е само в БГ. Имаше и една тема в estestveno.com - маймунската тема - за неонатологичните практики в ЮАР, не за нещо друго и колко са напред в това отношение
Дайте да съберем идеи - подписки... знам ли, не съм правила такова нещо преди, но каузата си заслужава!
Поздрави, хубав ден и целувки на всички!