Какво е нужно, за да се промени практиката в бълг. неонат. отделения?

  • 3 569
  • 20
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 71
Здравейте, мами!
Открих този форум от вчера  Embarassed, и не спрях да чета... Като майка и аз на недоносено дете най-много след раждането ми тежеше - макар и само за една седмица, че не мога да гушна мъничето и да му кажа колко го обичам. Понеже знаехме, че ще бъде изродено по-рано, се разтърсихме из нета с мъжа ми - и четохме, четохме - откирхме кенгуру грижата http://www.kangaroomothercare.com/, даже и онлайн курс за американски акушерки в неонатология, които да насърчават майките на такива деца да идват всеки ден в болницата за по цял ден и да ги гушкат със сите системи исонди по детето, ако не могат таткото да идва да гушка на голи гърди. Имаше снимки, имаше и статистика, колко помага кърменето и гушкането, да оживее и да си отиде по-рано мъничето вкъщи - и  как майката да цеди и съхранява млякото, че като започне да яде бебчо да има майчина кърма. И какво ...роди се нашето и искам да го взема на ръце  #Crazy Ама, кой ви каза че можете, ама то е в кувьоз, ама мръсни са ви ръцете. А, то с бактериална инфекция, но хайде.... Захраниха я с АМ, с вода, три дни коластата ми по 50 мл на цедене - в канализацията. Решиха, че мога да я кърмя вече, отивам, а акушерката "Мчи, аз нея първа я нахраних, никой ни мий казал, чи шъ го кърмите.  #2gunfire #2gunfire Отивам за втори път, един час мъки на един корав стол, аз със секцио, докато я накарам да засуче. Суче, на мен ми текаат сълзите от щастие, идва една хубостница и ми вика. "Айде, оставяй я, времето за свиждане свърши!  #Cussing out "Но детето не се е нахранило, малко е уморява се бързо!" (вече ми трепери гласа) "Ако реве, ще й дадат АМ, айде, че имам работа! и така...
Та, въпроса ми е - какво можем да направим за да променим това ужасно за нас и за децат ни положение - подозирам, че е само в БГ. Имаше и една тема в estestveno.com - маймунската тема - за неонатологичните практики в ЮАР, не за нещо друго  Wink и колко са напред в това отношение
Дайте да съберем идеи - подписки... знам ли, не съм правила такова нещо преди, но каузата си заслужава!
Поздрави, хубав ден и целувки на всички!

# 1
  • Мнения: 934
Докато моята малак дъщеря беше цели 47 дена в болница и аз си задавах абсолютно същите въпроси. Изорах нета да чета за недоносените деца. Маймунската тема ме караше да плача със горчиви сълзи,че аз не мога и не ми дават да си гушна мъничето и да му дам малко сила и милувки, за кърмата да не говорим.
Отговорих си сама и с малко помощ от една неонатоложка, която цял живот ще боготворя за това, че беше лекарка на моето дете.
Та след нейните думи и проста логика стигнах до следните отговори на част от въпросите.
1. Когато в БГ се направи неонатологията такава каквато трябва да бъде - с отделни боксове за мъничетата, ще може всеки родител да си вижда детето, сега в една стая има 5-6, че и повече кувиози, недопустимо е да се пуска външен човек при толкова много малки и крехки създания.
2. Когато неонатолозите почнат ежемесечно отще от самия университет да се запознават с най-модерните и съвременни техники за отглеждане и лекуване на недоносените.
3. Когато тяхната заплата стане равна на такива специалисти в други държави.
4. И не на последно място, когато се занимават и малко с психологията на родителя и на самото недоносено бебе.
До този извод съм стигнала аз, и понеже риска за трето недоносено при мен е огромен, и времето си лети и нищо не се променя в БГ неонатологията, аз за съжаление ще се размина с още една рожба.
Понякога ми се иска да замина в нормална държава и там да си родя още едно дете, макар и с риск да е недоносено, поне ще ми дават да го виждам и най-важното за мен, искам и аз веднъж поне да успея да кърмя детето си.

# 2
  • София
  • Мнения: 71
Ох, най-накрая някой да отговори  Simple Smile, Благодаря ти, УФСЪ!!   bouquet, бях се притеснила, че темата не намира отзвук. А ако тук не намери, къде?!?
При мен най-вероятно и второто ще бъде недоносено и много ми се искаше, ако не материална база, за която трябват пари - естествено, то поне подкрепа от лекарите да получим. За превенцията на спина бифида има кампания, широк медиен отзвук - но там като спонсори сигурно се включват и фармацевтични компании , а за недоносените няма!  Rolling Eyes Очевидно е, че никой няма да тръгне да променя нещата, освен ако ние - потърпевшите, не бием тъпана! Значи бюджетен излишък за нови коли за администрацията има, а за преустройство на базата и обучение на лекарите, от които зависи живота на децата ни - НЯМА!!
Между другото и аз си мислех, второто да го родя в чужбина - а така не искам! Cry а и не мога да си го позволя...

# 3
  • Варна
  • Мнения: 965
Здравей, mamanaYana!
В едни от първите ни темички коментирахме тези въпроси - всички ние бяхме разочаровани от ситуацията - да не можеш дори да виждаш детето си (само веднъж седмично за по няколко минутки); да ходиш и чакаш за информация веднъж дневно (аз лично единия път щях да колабирам докато чаках - бях родила преди 2 дни, а на всичко отгоре се оказа, че предишния ден са ми дали информация за друго бебе и този ден информацията беше много плашеща, на фона на тази от предишния ден). Налагаше ми се да търся "връзки" за да проверя информацията, която ми даваха, а и да е малко по-подробна.
Аз лично пипнах за пръв път детето си на 8.12, а е роден на 17.11 - тогава беше "готов" за изписване.
Бих искала нещата да се променят и да станат като на запад. Дори и в "Спешно отделение" съм гледала как след раждане на бебче в 24-та седмица родителите го гушкат и са до него непрекъснато. Но не зная как може да стане това и в България, за огромно съжаление.

# 4
  • Мнения: 486
mamanaYana,  всяка от нас си е задавала този въпрос, много пъти, но не пишем в темата ти...защото нямаме отговор.Според мен единственото ефективно нещо би  било - гласност за порочните практики в някой неонатологични отделения  и информираност на нас майките на такива деица за правата ни .

# 5
  • София
  • Мнения: 4 865
mamaYana, пуснали са те да кърмиш детето?! Shocked
В неонатологията на МА, София не ми позволиха дори изцедена кърма да нося, за да хранят Габа - даваха й адаптирано мляко. За четирите седмици, докато тя беше там, можах да я видя едва 3-4 пъти и все ме караха да се чувствам като престъпник, че нарушавам нечии правила. Няколко пъти успявах да ги убедя да дам кърма за изследване, за да разрешат бебето да се храни с нея. Все казваха - заразена била с какви ли не бактерии. Занесох проба в частна лаборатория - оказа се, че онези от неонатологията са ме излъгали.

А вечерта преди да си вземем бебето, шефката на отделението казала на съпруга ми, че не било сигурно дали бебето ще оживее до сутринта. Той ми го разказа едва месеци по-късно.

Признавам си, не знам как може да се промени системата.

# 6
  • Мнения: 6 604
Като майка на недоносено бебче имам много да кажа по въпроса. Но започна ли да пиша и спомените се връщат и сълзите напират в очите. При мен гадното отношение започна още с раждането. Никой нищо не казва ,трябва с ченгел да им вадиш думите и вместо успокояващи думи чуваш -ми то е много малко ,надали ще оживее, ти си още млада ще имаш и други  деца-да ама аз искам това дете!!! Знам ,че не могат да ти дадат гаранция,защото при тях е Божа работа, но поне могат да те успокоят и да обещаят да направят всичко възможно-пък каквото е рекъл Господ. Да ама не. Някак мина раждането,а после проблемите продължиха-Първо чакаш една седмица ,за да го запишат(а през това време на визитациите чуваш-"Ти коя беше-а тази с аборта". Гадно е !!! И това да чакаш 7 дни е толкова несправедливо-вярно е ,че смъртността при деца под 1 кг. е голяма , но и те са хора. Имат право на име и съществуване в скапаните им регистри!! И аз я докоснах за първи път 1 месец след като се роди ,а я гушнах още половин след това. Няма смисъл да ви казвам какво беше чувството след  дългото чакане...  В интерес на истината обаче само веднъж се сблъсках със студенината и бездушието на една акушерка ,която даже ми се скара ,че бебчо се е родил толкова рано-аз съм била виновна -сега защо плача?!
Вярно е ,че нещата не са ок, но за мен по-голям проблем е ,,че само в София в МД работят хора ,които могат адекватно да реагират при силно недоносени бебчета.Поне аз мисля така.  Въпреки всичко ,което преживях съм им безкрайно благодарна за грижите. Но се чудя какво става с майките ,които раждат в провинцията(между другото и аз съм от там-по една щастлива случайност се озовах на правилното място в правилното време). Ще ми се  да има и на други места компетентен персонал,който да реагира адекватно. Но май вече доста написах?! Ама спомените се връщат и толкова още имам да кажа. Сори за дългия постинг. Лека нощ

# 7
  • Мнения: 360
Искам да се включа, но и аз не съм сигурна какво наистина може да се направи. Положението не е такова, каквото трябва да бъде, но и нещата не са едностранни. Съгласна съм с нещата, които УФСЪ е написала. Аз също исках да ходя при детето си всеки ден, да го гушкам, кърмя и т.н., но всеки път ми ставаше лошо като видех други хора в бокса и като си мислех тези хора дали не са болни и т.н. Тоест не знам как може да стане контрола на хората, които ходят. Дали може да се разчита на това, че самите хора са отговорни.На мен ми се струва, че лекарите в тези отделения се притесняват и затова е такова положението.
Трудно е, на мен сърцето ми се късаше като си представях бебето ми как лежи само в кувиоз и няма кой да го докосне, да го гушне и е сам...Тук всички знаете за какво говоря. Може би трябва да се предизвика дискусия и по този въпрос. Наскоро четох в една друга тема, че 12 % от бебетата в страната се раждат недоносени. Това е доста и има смислъл да се помисли върху това какво може да се направи за тези 12% и техните родители. Друг въпрос е кое в нашата държава е както трябва да бъде, макар че все от някъде трябва да се почне.

# 8
  • София
  • Мнения: 71
Благодаря ви, момичета  Simple Smile
Мислех си в някой от сайтовете за кенгуру грижа да се свържа с лекар (най-добре няколко) работещ в отделенеие за недоносени. Да проуча колко време е отнело да се реорганизира отделението и да се обучи персонала, както и колко средства - защото никой в нашите АГ болници няма да направи нещо такова, освен ако не е обучен за това. Тия дни нещо нямам много време  Embarassed, но при първа възможност, ще го направя. После логичната стърпка би била - медиен шум, придружен със статистика относно броя на недоносените и тяхната преживяемост (не обичам думата смъртност  Crazy) интервюта с неонатолози, срещи с директори на АГ (както бяха направили в Часът на мама относно естественото раждане)... В чуденка съм, но трябва да се почне отнякъде. Малки бебчета ще продължават да се раждат...Нека бъдещите им майки да гушкат повече от нас  Hug
И, да не забравя, приемам съвети!

# 9
  • Мнения: 695
Тъжно е, но на мен ми се струва, че нищо не може да направим... Трябва сериозен натиск от сериозни институции, на нас ще ни се смеят. Помислете за натиска на СЗО за бoлници приятели на бебето: след доста време бавно успява да прокара и то частично идеи като тази бебетата да са постоянно с майките си след раждането, да се кърмят на поискване и т.н... И при това в този случай не става дума за инвестиции, а само за промяна на начина на мислене... При неонатологиите има нужда от съвсем различна база, не просто от по-добрички и разбиращи лекари. Чувствам се длъжна да кажа, че въпреки условията неонатолозите с божията помощ спасиха моето бебче и аз съм им безкрайно благодарна и се опитвам да забравя, че някои от тях не бяха достатъчно добри психолози.
От друга страна май пораженческата позиция не е най-доброто, което можем да направим... Не знам, според мен трябват пари, както е казала УФСЪ, за заплати, за база, за обучения в чужди болници и т.н.

 

# 10
  • Мнения: 58
Здравейте!
Днес моят прекрасен син става на 9 месеца. Опитваме се да празнуваме всяка месечинка. Днес на гости ни беше една от неонатоложките от АГ. Причините за това че нещата трудно се променят ги обясниха по-горе:
Цитат
Докато моята малак дъщеря беше цели 47 дена в болница и аз си задавах абсолютно същите въпроси. Изорах нета да чета за недоносените деца. Маймунската тема ме караше да плача със горчиви сълзи,че аз не мога и не ми дават да си гушна мъничето и да му дам малко сила и милувки, за кърмата да не говорим.
Отговорих си сама и с малко помощ от една неонатоложка, която цял живот ще боготворя за това, че беше лекарка на моето дете.
Та след нейните думи и проста логика стигнах до следните отговори на част от въпросите.
1. Когато в БГ се направи неонатологията такава каквато трябва да бъде - с отделни боксове за мъничетата, ще може всеки родител да си вижда детето, сега в една стая има 5-6, че и повече кувиози, недопустимо е да се пуска външен човек при толкова много малки и крехки създания.
2. Когато неонатолозите почнат ежемесечно отще от самия университет да се запознават с най-модерните и съвременни техники за отглеждане и лекуване на недоносените.
3. Когато тяхната заплата стане равна на такива специалисти в други държави.
4. И не на последно място, когато се занимават и малко с психологията на родителя и на самото недоносено бебе.
До този извод съм стигнала аз, и понеже риска за трето недоносено при мен е огромен, и времето си лети и нищо не се променя в БГ неонатологията, аз за съжаление ще се размина с още една рожба.
Понякога ми се иска да замина в нормална държава и там да си родя още едно дете, макар и с риск да е недоносено, поне ще ми дават да го виждам и най-важното за мен, искам и аз веднъж поне да успея да кърмя детето си.


И аз си мислех, че може би шансът за едно следващо бебе да се адаптира по-добре е ако родя някъде в чужбина, но за сега се радвам на това, което имам. Бих се включила в някаква инициатива, защото знам колко ТРУДНО се преживява едно такова раждане. А за кърменето се иска мнооого желание. Най-трудно ми беше изцеждането в 5-6 часа сутринта, когато борбата с мислите в главата ми беше ЖЕСТОКА.

# 11
  • Мнения: 58
Напълно споделям мнението на yoanna! А ако mamanaYana иска да пита нещо, винаги мога да предам  скромния си опит.

# 12
  • Мнения: 384
Ревизии,видеонаблюдение 24ч.и стриктно инспектиране са част от мерките които ще `стимулират`родните микропедиатри според мен!
Цари корупция,хаос мърсотия и какви ли не вътреболнични инфекции а,често живота на децата се проиграва на хазартен принцип!
От Март т.г. Министерството на Здравеопазването отпуска 100 флакона серфектант,животоспасяващ медикамент за недоносените деца!А,толкова средно са пациентите им за 3м.и то само в Майчин Дом-Сф.Хайде да помислим ,как ще докажем че,на моето му е поставен серфектант,"на чесна дума"ще има и родители с връзки ,и такива които ще стимулират допълнително .......и ако сте средностатистически българин,Бог да Ви пази и  помага на детето!!
Може ви и заплащането в сектора трябва да се удвой ,заедно с контрола естествено!!!
Или да има възможност за избор на лекар както в гинекологията,от който да получаваш актуални и достоверни сведения,за бебето!

Последна редакция: ср, 24 сеп 2008, 10:12 от ира79

# 13
Здравейте! Прочетох мненията на много жени и реших, че трябва да ви пиша защото ако искаме нещо да се промени в тази държава трябва да действаме заедно!!! Аз съм майката на детенцето родено на 21.08 в пловдивската университетска АГ клиника и на която и бе отнето правото да получи информация за детето си. Аз лично нямам желение да наричат детето ми абортиран плод когато съм го видяла живо и в продължение на 7 месеца съм се старала да се грижа за него, усещала съм го и съм се радвала, че след 5 год. опити да забременея това отношение най-малкото ме убижда. Като чели с p4eli4ka maia сме били в една и съща болница и са ни обслужвали едни и същи хора. На мен ми беше казано, че просто няма на какво да се надявам, че детето ми ще се роди 300-400 г. и няма да има никакъв шанс да оживее. И на мен се опитваха да ми обясняват,че съм млада и ще имам други деца, а аз им се молих да направят нещо за детенцето ми.Поне успях макар и за малко да я видя и чуя, а след това мълчание и никой не ти казва нищо. Обяснението е, че имали много работа. Не ми разрешиха да видя тялото на моето момиченце след като в коридора на болницата ми казаха, че е починало. Как да съм сигурна в такъв случай,че изобщо са направили нещо за нея, а не са я сложили в ковиоза и толкова като никой нищо не ми каза.А освен всичко друго неможаха да намерят и педиатър при започване на раждането.Кой се е грижил за нея тогава???И как да съм сигурна, че става въпрос за моето дете като ми казват 4 различни момента за настъпване на смъртта???Исками се тази изродщина да приключи и за това ви моля ако някоя от вас е преживяла подобно нещо нека да ми пише на адрес wesi.a.g@abv.bg

# 14
  • Варна
  • Мнения: 965
wesela gramowska , изключително много съжалявам за загубата ви. Вчера заедно с мъжа ми гледахме репортажа за вас от сайта на BTV. Преживявахме всяка ваша дума. Аз си мислех, че моята бременност бе много тежка (бях с 1 см разкритие и контракции още от 4 месец), но поне можех да ставам до тоалетна. Но като чух твоя разказ се оказа, че има и много по-зле. Искрено ти се възхищавам на упоритостта и ината, които си проявила за да се пребориш със "съветите" на лекарите и не си позволила да ти направят аборт. Направила си всичко по силите си за твоята принцеса.
Много ме подразни началника, който ви опонираше. Неговата тактика бе "нападението е най-добрата защита". Учуди ме, че знае съдбата ви, а се държи толкова арогантно и грубо. Най-малкото като знае че 5 години сте се борили за бебче (не ми се иска да използвам думата стерилитет), би трябвало всички лекари да са по-внимателни.
Моя юнак се роди в 32-33 г.с. Никога няма да забравя шока, които изживях след като се роди и акушерките попълваха формуляр до главата ми и се питаха как да водят раждането - като преждевременно или като аборт. Толкова се шокирах (бях го чула да изплаква), че не чух като ми казваха пола на бебето. Знаех, че трябва да е момче, но пък нали понякога има изненади. Уточнявам, че още когато стана ясно, че ще следва раждане - оказа се, че като отидах в болницата съм с почти пълно разкритие и няма шанс да се спре родовата дейност - веднага се обадиха на неонатолозите да се подготвят и всъщност такава лекарка пое веднага Вики и го отнесаха (дори не ми го показаха).
Много съм учудена и шокирана че при положение, че се знае, че ситуацията е толкова рискова, както за детето, така и за теб самата, лекарите не са били подготвени за моментална реакция.
И на мен първите дни не ми даваха никаква конкретна информация (чакаха резултатите от изследванията), а не смееха да ми дадат каквато и да надежда за живота на Вики. Явно по този начин се застраховат.
Смятам обаче, че ако някое бебче не успее да се пребори за живота си, лекарите са длъжни в най-кратки срокове да уведомят родителите и то по най-деликатния възможен начин, обяснявайки конкретната ситуация. Защото шока е голям и жени с малко по-лабилна психика започват да се самообвиняват (имам позната, която след загуба на бебчето си в 9-я месец заради увиване с пъпна връв поне година след това намираше какви ли не причини да се обвинява за случилото се и докато не отиде при прихолог не го преодоля дотолкова, че да може да продължи и да се престраши за следваща бременност, която завърши със здраво хубаво дете).
Идеята ми е, че би било добре към неонатологиите да има психолог, който да помага на родителите.
Отново искам да ви подкрепя в начинанието ви да търсите истината, да искате да се санкционират виновните за неадекватните действия (липса на неонатолог по време на раждането), а и за глупавите нападки на началника, участващ в репортажа. Така и не разбрах какво би се променило в действията на подчинените му ако имахте брак. #2gunfire
Желая ви много сила и в най-скоро време да си гушкате здраво и сладко бебче.

Общи условия

Активация на акаунт