"Кой път да избера?" да помогнем на fifi-to-

  • 3 964
  • 54
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 458
В темата "Кои са самотните родители?" посъветвах новите мами и ( бъдещи такива ) да пускат свои теми за да се представят и намерят отговори на въпросите си, но явно в началото е трудно да се ориентита човек. Позволявам си да пусна тема с  въпроса на fif-to- понеже смятам, че е много объркана и има нужда от помощта ни.

Хайде, вие сте!  Peace

Ето и нейната ситуация:


1-ви курс съм. бременна съм в 15-тия ден.искам бебче,обичам ги,винаги съм им се радвала,страхотни са,това е и смисъла на живота ми искам поне 3,но...ако го оставя ще имам подкрепата на родителите ми,но това достатъчно ли му е?да го гледа някаква си студентка,която не се чувства готова за такава отговорност,то залужава много повече и нямам и подркепата на мъжа отговорен за това...финанси има,но едно дете трябва да расте в нормална къща с 2-ма родители и да му се отделя много време и внимание и дас е възпитава,а на мен тепърва живота ми започва.почвам да градя кариера,немога да избягам и от образованието си,което ми е безкрайно важно.мислех за аборт Cry цял живот ще се обвинявам,че съм убила едно невинно създание,а и ме е страх,защото има риск после за забременяване,а както казах искам поне 3.ако го оставя пък в това ми положение ще си съсипя живота и няма да му дам стабилен старт и за неговия..помогнете .. дайте ми съвети като по големи и улегнали жени ... какво е най добре да се направи в това положение
 
 пс:тази тема ми се стори най-подходяща.уважавам ви страшно много вие,който се справяте и си гледате децата сами и сте силни.аз съм отгледана сама от майка ми-чудесна и грижовна мама и винаги до мен.просто имам нужда от съвет.благодаря

# 1
  • Мнения: 1 249
В темата "Кои са самотните родители?" посъветвах новите мами и ( бъдещи такива ) да пускат свои теми за да се представят и намерят отговори на въпросите си, но явно в началото е трудно да се ориентита човек. Позволявам си да пусна тема с  въпроса на fif-to- понеже смятам, че е много объркана и има нужда от помощта ни.

Хайде, вие сте!  Peace

Ето и нейната ситуация:


1-ви курс съм. бременна съм в 15-тия ден.искам бебче,обичам ги,винаги съм им се радвала,страхотни са,това е и смисъла на живота ми искам поне 3,но...ако го оставя ще имам подкрепата на родителите ми,но това достатъчно ли му е?да го гледа някаква си студентка,която не се чувства готова за такава отговорност,то залужава много повече и нямам и подркепата на мъжа отговорен за това...финанси има,но едно дете трябва да расте в нормална къща с 2-ма родители и да му се отделя много време и внимание и дас е възпитава,а на мен тепърва живота ми започва.почвам да градя кариера,немога да избягам и от образованието си,което ми е безкрайно важно.мислех за аборт Cry цял живот ще се обвинявам,че съм убила едно невинно създание,а и ме е страх,защото има риск после за забременяване,а както казах искам поне 3.ако го оставя пък в това ми положение ще си съсипя живота и няма да му дам стабилен старт и за неговия..помогнете .. дайте ми съвети като по големи и улегнали жени ... какво е най добре да се направи в това положение
 
 пс:тази тема ми се стори най-подходяща.уважавам ви страшно много вие,който се справяте и си гледате децата сами и сте силни.аз съм отгледана сама от майка ми-чудесна и грижовна мама и винаги до мен.просто имам нужда от съвет.благодаря


Няма добро и лошо решение в този случай.

Майсторлъкът е да избереш по-малкото зло.

Преди 16 дни бих ти дръпнала една реч, ама сега вече  Cryте зачитам като бременна и бебчето у теб  Cryне заслужава  да чуе и усети това. Cry


Не съм самотен родите, но чета темата редовно.
Ако темата не е поредната "пързалка" де ...  newsm78
Малко раничко си сигурна, че си бременна. Кръвен тест ли прави, що ли ?

# 2
  • Мнения: 264
Виж живота си е твой и ти трябва да решиш какво да правиш с него. Колкото и съвети да прочетеш тук те само могат да те объркат, всеки казва това което би направил с самият него. Както и аз сега ще си позволя да го направя. Аз бях самотна майка, сега се водя не толкова самотна, но за моето дете ще си остана такава, и никой няма да я приеме за свое дете. Това за съжаление е голата истина.
Успех каквото и решение да вземеш Peace Peace

# 3
  • Мнения: 2 336
Не бих посъветвала никого да си махне детето.
Самата аз забременях на 17. Вярно в онзи момент бащата беше до мен, но все пак си беше изключително страшно. Беше трудно, но най-вече моите родители помагаха. Има облекчения в ясли, градини, дават специални стипендии за майки + майчинството.
Решението е твое и се надявам след като го вземеш да не съжаляваш никога.

# 4
благодаря на отзовалите се.и да направих си 7 теста(положителни),след което ходих на ехограф.там пък имаше леко разширение на матката и нищо друго не ми казаха и накрая се побърках достатъчно и си направих и кръвен тест.сега съм достатъчно объркана,а и съм в сесия и незнам това ли да гледам или сесията си.имам 20 дена да си мисля какво да правя.страшно много съм против абортите,но пък имам планове за бъдещето си и ако родя всичко ще си прецакам.тя мама ще ме спонсорира,ама нали трябва да го гледам и кой ще учи и работи и развива ... бълен блокаж.. съжалявам че се оплаквам тооолкова много

# 5
  • Мнения: 9 990
Пиша на примависта, само от гореизложеното, друга тема не съм чела.Първо-пиша какво бих направила Аз, не давам съвет.Това да е ясно.Принципно е много хубаво да си имаш деца, да изживееш една спокойна бременност, да се случи  в двойка.Т.е.-ти си млада много, тепърва учиш.Не видях-евентуалният баща-на какво мнение е?От зор , че обичам деца аз не бих раждала на всяка цена.Т.е. бих махнала детето, особено ако бащата е случаен, студентска забивка на някой купон или дори да е във връзка, но тя е мимолетна и неясна.Ще стана после на 25, ще съм завършила, ще съм срещала много мъже по пътя и ще имам някаква представа какъв баща за децата си искам.
Успех в избора, той си е твой.  bouquet

# 6
  • Мнения: 264
Пиша на примависта, само от гореизложеното, друга тема не съм чела.Първо-пиша какво бих направила Аз, не давам съвет.Това да е ясно.Принципно е много хубаво да си имаш деца, да изживееш една спокойна бременност, да се случи  в двойка.Т.е.-ти си млада много, тепърва учиш.Не видях-евентуалният баща-на какво мнение е?От зор , че обичам деца аз не бих раждала на всяка цена.Т.е. бих махнала детето, особено ако бащата е случаен, студентска забивка на някой купон или дори да е във връзка, но тя е мимолетна и неясна.Ще стана после на 25, ще съм завършила, ще съм срещала много мъже по пътя и ще имам някаква представа какъв баща за децата си искам.
Успех в избора, той си е твой.  bouquet
Точно така бих постъпила и аз, но сега с тоя акъл, не го написах защото рискувах да си навлека гнева на половината форум, но ти го описа просто чудесно Peace Peace

# 7
  • Мнения: 7
Не разбрах нищо за бащата и това дали той ще участва или не в решението ти, ако не - е глупаво на тази възраст /предполагам под 20/ да обричаш и себе си и още един т.е двама /с майка ти/ да носят неизвестните последствия от твоето решение. Едно е да си имал някой до себе си и в последствие да сте се разделили и да си отглеждаш сама детето, а съвсем друго да знаеш, че ще го гледаш сама.....много неразумно ми се струва. Това е от мен.

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
не мога да те съветвам
мисля си, че първата бременост е най-трудна - те.е да се решиш да го махнеш
но пък и самоцелно да се държи дете ако наистина не си готова...
нека ти кажа аз какво направих - въпреки, че съм с мъж и собствен апартамент - лично аз реших, че третото не мога да задържа - имаше и допълнителни причини като пити лекарства и т.н., но поне 45-50% от решението ми бе, че мисля, че не мога да се справя с трето породено и с толкова материална отговорност

каквото и да реши авторката ще е правилно
успех!

# 9
  • Мнения: X
Дете, според мен, не се ражда само под презумпцията, че са много сладки и ги харесваме, а и, повярвай ми, отглеждането на дете не е като по филмите.  На твое място, без да го приемаш като съвет, бих направила аборт. Имаш време да намериш мъжа на живота си, да се омъжиш и тогава да имате свое дете, деца, че и три, щом си мераклия  Peace

# 10
  • Мнения: 1 425
Страничен съвет - ако си силно против абортите - постарай се друг път да не стигаш до избора аборт или не. Има достатъчно начини да се пази човек. 
По темата съвет не мога да дам това е сериозно решение което всеки тр да си вземе сам.
Гледай позитивно на нещата - толкова милиарди деца са отгледани - ако решиш да го отгледаш - винаги ще успееш, особено ако имаш и подкрепата на майка си. Е ... природата и обществото затова са преценили че е добре да има 2 родители - за да може да си помагат, но и сам човек може да се справи. Има достатъчно примери в този подфорум.
От друга страна - ако избереш аборт - изглеждаш чувствотелно момиче и сигурно ще го помниш до края на живота си. НАясно си с вероятните проблеми ... Но пък ако всичко мине добре ще можеш да имаш по-късно бебе пак, когато си завършила образованието си и имаш човек до себе си.
Пожелавам ти успех и късмет каквото и да решиш. Понякога късмета е много важен.  Peace

# 11
  • Мнения: 7
Panther, не я настройвай така с това изтъркано - "........сигурно ще го помниш до края на живота си", не се знае, има жени които го помнят и такива, които не го, да не забравяме, че аборт се прави, когато по някаква причина не искаш дете и никой не може да я съди, ако това реши, както и ако го остави. Ама айде да не драматизираме толкова аборта.

# 12
  • Мнения: 2 863
Аз лично помня поне няколко случая, в които форумът силно повлия на жените да запазят  бебетата, но последствията не са за нас, а за  майката. По горе са ти написали всичко, което и аз бих казала.
И аз съм  ужасно против абортите, но в тази ситуация бих постъпила така. Много  си млада, не можеш да раждаш само защото харесваш бебетата, трябва много повече, но виждам че и ти самата си се сетила за част от нещата. Hug

# 13
  • Мнения: 2 327
Решението си е твое, но само още една гледна точка - появата на дете не означава непременно провал на живота и плановете. Може просто да ги отложиш, ако наистина има на кой да разчиташ финансово докато дойде този момент.
За чувството на готовност - никога не сме достатъчно готови да имаме деца и го разбираме чак като се появят.

# 14
  • София
  • Мнения: 4 493
Решението си е твое, но само още една гледна точка - появата на дете не означава непременно провал на живота и плановете. Може просто да ги отложиш, ако наистина има на кой да разчиташ финансово докато дойде този момент.
За чувството на готовност - никога не сме достатъчно готови да имаме деца и го разбираме чак като се появят.
Стън признай, че тогава осъществяването на плановете или никога не се случва или доста по - трудно /понякога ужаааасссссноооо трудно/  и на доста по - висока цена.
 Peace Аз подкрепям изказванията на Jaly , catnadeen и пенелопа - написали са това което аз мисля /но много по-меко казано/

Общи условия

Активация на акаунт