Публикувана: 27 май 2008, 11:40 ч.
Последно мнение: 3 юни 2008, 12:33 ч.

Кога е най подходящата възраст да заведа сина си на гроба на починалата ми майка

7 229
91
1

27 май 2008, 11:40 ч.

Мнения: 23

Мили мами, често съм си задавала въпроса кога да заведа сина ми /5,5г / на гроба на починалата ми майка. Казала съм му, че баба му е звездичка и там отгоре ни наблюдава и му се радва, винаги като ходим в църква да запалим свещичка за здраве, той сам е искал да запали и за майка ми/ естествено след като съм му обяснила къде се палят свещи за починали хора/. Мисля, че е достатъчно голям и ме разбира, че баба му е на дългия път и никога няма да се върне/той не я познава тъй като е починала преди 17 г/. Бих се радвала да споделите, ако сте имали такъв случай, как сте подходили в съответната ситуация? Дали пък няма да се изплаши като отидем на гробището, незнам ще Ви бъда благодарна да споделите своя опит. Praynig

# 1 27 май 2008, 12:21 ч.

Мнения: 2 123

Имам съвсем личен опит, помня как още съвсем мъничка (3-4 годишна) мама ме водеше на гроба на баща си. Разхождахме се из гробищата, тя ми разказваше за гробищата на военните, на евреите, на Гунди и Котков...
Разказваше ми за дядо ми, за смъртта, безкрайно съм й благодарна за тези мигове

Пак на гробищата видях първия и последния в живота ми антисоциалистически "позив". Дядо ме заведе специално да ми покаже гроба на Стефан Стамболов. Пак съм била малка - 8,9 годишна и пак са ми много ясни спомените - гроба беше пообрасъл, но явно ходеха хора, защото, там, където беше плочата беше изчистено. На лист имаше написано с големи букви "Хора, помнете този велик българин"... дядо беше много развълнуван.

Сина ми ще бъде заведен на гроба на баща ми в най-скоро време. Смъртта е част от живота - тя не е страшна или ужасна. Безумна е болката от липсата на близките ни ...
Да ви кажа честно, не мисля да спестявам тези неща на детето си, защото кой-по добре от една майка ще обясни на детето си да не се страхува.

# 2 27 май 2008, 12:26 ч.

София
Мнения: 2 840

Моята баба почина малко след като се роди синът ми.
Сега той е на 5 години и вече съм го водила на гроба й, на годишнината от смъртта й.

Той сам настояваше. Просто сложихме цветя и запалихме свещичка. Нищо травмиращо.
Преди това се огледах дали няма погребение, защото не бих искала да вижда такива неща. Някои жени много вият, а и ковчег, плачещи хора...не е за малко дете тая емоция.

Иначе - паметници със снимки, цветя - нищо страшно.

# 3 27 май 2008, 12:55 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

няма формула за изчисляване на подходяща възраст.
както ти го усещаш... както самото дете поддава...
Живота е раждане и смърт. Не може да не се говори за 2-те неща.
Аз лично на 6г. и 9м. бях на погребението на баба ми. Помня. Благодарна съм на нашите, че са ме допуснали...

# 4 27 май 2008, 13:21 ч.

Варна
Мнения: 2 387

Моята майка почина, когато Дария беше на 3. Майка ми се грижеше за нея, докато съм на работа и двете много се обичаха. Дъщеря ми знае, че баба й е звездичка на небето и често ходим да запалим свещ за нея в църквата. На гробищата, обаче още не съм я водила, защото тя е много емоционална и аз се страхувам как ще реагира и въобще как ще и се отрази. Тя знае, че баба има място, където може да ходим, да носим цветя и да си говорим за нея, че там има паметник с нейната снимка.

# 5 27 май 2008, 14:01 ч.

Мнения: 766

Не зная как е при по-големи деца.
Но майка ми почина преди почти 2 месеца. Дъщеря ми точно беше навършила две.
Естествено на погребението не беше.
Но почти винаги след това е идвала.
Истината обаче, че аз много сдържам чувствата си пред нея, тъжа, но не плача.
И за нея е някак естествено да отидем на това място където има снимка на баба, да сложим цветя, да полеем с водичка и да запалим свещ.

# 6 27 май 2008, 14:14 ч.

София
Мнения: 7 097

Стана ми тъжно Rolling Eyes

Момичета, съжалявам за загубите ви Hug

Наскоро почина дядо ми, който обожаваше Калина и до последно снимката й беше в стаята му срещу него, окачена в рамка на стената. Тя също беше привързана към него, въпреки, че й е чак прадядо. На погребението не я заведохме, но често си говорим за него с нея. Не съм сдържала сълзите си на мъка пред нея, напротив. Но пък и тя не е толкова чувствителна, че да я разстроя по този начин. Тъй че това е отговорът ми - много зависи от самото дете. Аз бих я завела на гроба на дядо ми без притеснение, защото не би се изплашила или разстроила.
Ти познаваш детето си най-добре, за да прецениш кога ще е най-удачно.

# 7 27 май 2008, 14:17 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Говори с детето си.
Моята майка почина точно преди четири месеца. Не съм водила децата. Малкият все още не разбира, но големият го е страх и аз много добре го разбирам. Самата аз се ужасявах като дете. Племенницата ми пък (тя е на 6) няма никакъв страх и ходи, сади цветя, милата. До дете си е.
П.П. Майка ми винаги е казвала, че децата нямат място на гробищата. Ние (децата й) не ходехме на погребения, независимо какво казваха роднини и пр. За което пък аз съм й много благодарна. Тя самата не би одобрила да водя децата на гроба й. Даже щеше да ми се скара.

# 8 27 май 2008, 14:26 ч.

Мнения: 5 468

Ами аз заведох детето ми на гроба на майка ми, на 40-тия ден още след смъртта й. Беше на 3 години. Не се впечатли особено, даже хукна по другите гробове и ми вдигна кръвното... Не знам, има ли смисъл от това нещо. Май не... Ама я бях взела с мен, защото нямаше къде да я оставя тогава Sad

.
Племенницата ми също дойде с нас, беше на 6 години. Не й стана мъчно, нищо... дори се усмихваше едно такова... може би, от някакво детско неудобство... не знам. Но пак си мисля, че мястото на децата не е по гробищата.

# 9 27 май 2008, 14:31 ч.

Мнения: 23

Благодаря Ви Момичета за споделеното от Вас, аз като тийнейджърка сащо си спомням, че много ме беше страх от погребения и починали хора, вярно родителите ми не са ме водили на погребение или на гробища, незнам добре ли е било, но аз до като не почина майка ми, ужасно се страхувах от смъртта. Спомням си, че от тогава, след нейната смърт, приех нещата по спокойно в смисъл, че живота и смъртта са като деня и ноща, едното е естествен завършек на другото. Аз се сблъсках със смъртта сравнително късно, бях на 21 г, но си мисля че за детенцето ми е по-добре от малък да му се обясни по-детски за тези неща, незнам ... объркана съм!

# 10 27 май 2008, 14:32 ч.

София-овча купел
Мнения: 38

Да говори с детето си обяснявай му ,не му спестявай такива неща.
Нашия син е на 5г и е ходил почти всеки път ,на гробище като е задушница.
На мъжа ми баща му е починал като е бил дете и сега продължава да ходи ,в последствие и дядо му и ходят и на двата заедно много му говориме и макар да палиме свещички и да ходиме на гробище той ги познава много добре.
То си зависи и от това как ще го обясниш на детето,ето например нашия син от филми и игри в интернет го е страх от вампири и тн ,но за него не е лошо, страшно или скучно да отиде на гробище той си знае че отива да отдаде почит на любим човек.

# 11 27 май 2008, 14:44 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: babaluda в вт, 27 май 2008, 14:31

Няма нищо мила... но според мен затова трябва да заведем децата си от малки на такива места. Като мънички те много по-лесно приемат смъртта като нещо естествено. Нормално е през време на пубертета да се страхуват повече.
Заведи го сега, докато е пролет, докато е зелено, докато е красиво, разходете се по алеите, разкажи му истории за баба му, разкажи твоите спомени за нея - като приказка. Няма никаква не

# 12 27 май 2008, 14:44 ч.

Мнения: 81

За 6 г. незная може и да е достатъчна възраста за да не се страхуват толкова много децата, но 3г не е от най-подходящата. Мина месец, а дъщеря ми продължава да плаче и да казва, че не иска да остарявам и да спинкам в земята под камъка.

# 13 27 май 2008, 14:45 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

различни хора, с различни схващания за този миг.
И понеже децата порастват и стават самосиндикални вземащи решения същества, то тези решения са в стила им на възпитание.

Както стана ясно и от преждеизказалите се по темата.

babaluda, само в твои ръце е решението. Съобрази се, разбира се и с детето си. Както го възпиташ в тази насока, такова ще е то и като порасне.

# 14 27 май 2008, 15:03 ч.

София
Мнения: 3 109

Майка ми почина преди шест години и половина. Синът ми сега е почти вече на 10, и все още не съм го взимала с мен на гробищата. Първите години след смъртта й беше много разстроен, често се сещаше и плачеше за нея, затова не исках допълнително да го натъжавам. Сега мисля, че ще се справи, защото когато говорим за баба му, усещам, че е спокоен и си спомня само хубавите неща. Иначе разговаряме по темата винаги, когато той поиска. Винаги споменавам пред него за нея, когато има повод, защото тя е част от живота ни, макар вече да не е физически с нас.

В конкретния случай ми се струва, че след като синът ти не е познавал майка ти, вероятността да се изплаши или разстрои е по-малка. Peace

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: