За зам. главния редактор с любов

  • 2 024
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 677
Цък и цък и цък и пак цък
Части от съботният и любим мой 24 часа. Браво!
П.П. Нарочно някои снимки не са обърнати, малко гимнастика за вратовете ви не е излишна, че много се застоявате в нета.

# 1
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 205
Зюмбюлев има някакъв проблем с форумите, това е ясно...

# 2
  • Мнения: 2 792
  Четох я статията, г-н Зюмбюлев явно е прочел, че имаше състрадателна тема за него след катастрофата му и ни е реабилетирал, тц,тц,тц и той душа носел...

# 3
  • Мнения: 4 916
Аз съм от мързеливите, дето не искат да си кривят вратовете, и пускам текста:

Цитат
24 Часа - 10 стр.
Борислав Зюмбюлев и Георги Милков,финалисти за "Черноризец Храбър", за свободата на българските медии,оцеляването в Либия и на пътя,магията на "24 часа": Хубав текст и ястие - само с рецепта не става 
 
Юри ВЕЛЕВ
 
Как пращахме скрити послания в Либия с кръстословици и какво ще стане, ако някоя партия прегърне борбата с катастрофите
Борислав Зюмбюлев. Георги Милков и Кристина Патрашкова (за нея вит 9-а стр.) са тримата номинирани за текстове в ..24 часа'' за наградата „Черноризец Храбър". Окончателните победители ще бъдат определени в понеделник, когато е и церемонията по връчването на журналистическия приз. Нашите хора са съответно категориите "Коментатор", „Репортер" и „Журналистика за култура стил на живот".
- Според вас, двама от финалистите за „Черноризец Храбър", нещо хубаво случва ли се напоследък в българската журналистика?
Борислав Зюмбюлев: Тя е доста свободна. Критерий за това дали една журналистика е свободна е наличието на издания еднодневки. Някакви хора се събират, решават да правят нещо и след това фалират. Напоследък това явление много се засили особено в интернет. Там всеки има сайт, пише каквото иска. Така че България е една свободна страна.
- А защо има толкова много вестници в България?
Б. Зл Множко са, но това е хубаво. Явлението напоследък е т. нар. жълта преса, съчетание на чисто забавление и някакъв вид литература, защото изискването за достоверност е пренебрежимо. И много хора - бедни, богати, образовани и неуки, си купуват тази преса и искрено се забавляват. Но да не критикувам много тази жълта преса, защото ще прочета интересни работи за мен.
- Публиката иска да се забавлява, така ли излиза?
Б. Зл Вестниците полека започват да губят значение
като основен информационен източник. Защото интернет базираната медия, радиото и телевизията, разбира се, са в пъти по-бързи. Обичайният активен човек винаги е онлайн и напред с новините. Тоест той си купува вече хартиен вестник или списание, за да получи нещо друго. Затова е важно вестникът да съобщава новини, но и да забавлява, да има интересни анализи, мнения.
Георги Милков: Аз съм голям неграмотник по отношение на медиите.
Следя български медии, откакто свърши делото в Либия, защото преди това следях предимно либийските медии. (Смее се.)
И значи аз установих, че у нас има много вестници, списания за толкова малък пазар
Но пък щом ги има, значи са важни и за читателите, и за хората, които ги притежават. И се присъединявам към основния извод, че в медийния свят в България се случват повече добри неща, отколкото лоши. А за свободата всеки да има блог и сайт в интернет - ако не ми харесва, не отивам в тия сайтове. Това е като тв каналите.
Б.З.: Виж сега, не е толкова просто. Аз понеже имам нещо против телевизия СКАТ, смених доставчика на кабела вкъщи, защото плащайки за кабелна, част от дарите се отчисляват и за програмата на СКАТ.
Но като заговорихме за блогове, сега модната теза е, че блогът е журналистика, и то от качествено ново равнище. Основният спор в Щатите е за т.нар. блогове в реално време, когато някой гледа мач и пише резултата примерно, а това влиза в конкуренция с тв и радио-канали, които са взели ексклузитет върху тези състезания - дали това е свобода на печата?
Аз мисля, че блоговете не бива да бъдат разглеждани автоматично като вид журналистика. Ако блогърът е журналист - примерно на Иван Бедров, Юлиян Попов, Нели Огнянова, съдържанието безспорно е журналистика, даже понякога много добра. Но когато авторът споделя лични неща, това си е чисто дневниче.
И всичките 6-7 хиляди блога в България да ги обявим за журналистика, това не е точно. Става дума за нов вид публичност, която още не е създала свои правила.
- Напоследък има мода журналисти, вместо да говорят с хора по улиците, да цитират общественото мнение в лицето на форумите.
Б. 3.: Форумите са някаква форма на узаконена псувня, напълно анонимна, според мене вредна. Да се сетим за случая с ПИБ. Чисто формално форумът представлява анонимно писмо, публикувано във вестник. Кой отговаря, ако нашият вестник публикува анонимно писмо, в което пишем, че министър е гей, да речем? Ами изданието отговаря. Аналогичен е случаят с администраторите на форумите. Тия неща лека-полека ще се регулират, защото почват да стават опасни.
Не искам да изпадам в излишна мнителност, но всички ченгета имат очевидно заръка да овладяват електронното пространство. И не говорим за представително мнение, защото можеш да влезеш под 10 различни имена, да напишеш една и съща глупост, даже знам за някои хора, които спорят със себе си
Г.М.: Аз лично влизам рядко във форумите.
Но ми се наложи след онази статия за тризначките, когато трябваше да извадим най-ярките мнения от форумите и пуснахме "Народът срещу Милков". За тризначките беше весела статия с добро чувство и аз смятах, че само те няма да разберат за какво става въпрос. Но четейки форумите, останах шашардисан, че маса хора нямат чувство за хумор.
Б. 3: Има и чудесни форуми, много полезни - за автомобили, за отглеждане на деца... Но тези публицистични тъй наречени форуми, в които се споделят мнения за живота, изпълнени със злоба, ме стряскат. Даже прочетох една статия, че всъщност форумите -долята на ТОЗИ, КОИТО громи всичко -е новият седесар
Аз като човек, участвал в основаването на ФНСД, която после влезе в СДС, някак си чувствам десните близки и не мога да си представя, че бъдещето на синята идея е някъде там сред анонимните.
- Кажете какво се случва след вашите текстове. Бориславе, ти имаше един удивителен текст, писан преди 2 г., който се оказа много тъжно пророчески - за опасността от ТИР-овете.
Б. Зл: Ами какво - блъсна ме ТИР!
- Нормално ли е да излиза текст и институциите нищо да не правят и след това някак си текстът да оживява?
Б. 3: Нормално е. По принцип теорията, че пресата може да променя живота, да предизвиква действие, е малко ленински постулат. Но трупането на мнения, създаването на нагласи в обществото, което следва от една добре написана статия, води рано или късно до действие.
- Ние като вестник много се занимаваме с безопасността по пътищата. Натрупала ли се е критична маса за някаква промяна?
Б. Зл :Движението по пътищата се превръща заедно с ниските доходи, в основен екзистенциален проблем в страната. Не знам дали политиците и отговорниците, както ги нарича царят, съзнават за какво става дума, но това е тема, която вълнува много хора. Първо, тя пряко заплашва живота ти, здравето ти, житейски ти трябва да преодоляваш всеки ден задръствания, паркиране, тоест въпросът с движението от точка А към точка Б е станал много важен житейски проблем. Виждаме и какво става с агенция "Пътища" - там се концентрират корупция, политически интереси. Ако има партия, която осъзнае тоя проблем и успее да формулира политическа теза, която да вдигне народа, мисля, че ще успее много.
Г.М.: Аз съм ужасен колко много хора в България умират по пътищата. Като човек,
бил на две войни, преди да навърши 30 г, твърдя, че съм виждал какви ли не чудесии през живота си, и съм втрещен колко много хора загиват в България, без да има война, катаклизми. Аз нямам кола, не карам и предпочитам самолет и смятам, че всеки самолет в Африка е по-сигурен, отколкото да се возиш с кола из България.
- Жоро, какво още не се знае по отминалата драма с медицинските ни сестри в Либия?
Г.М: Тя е история, достойна за холивудски филм, в нея има кръв, наркотици, рокендрол, секс, шпионаж, смърт. Освен това обърка световни интереси. "24 часа" който хвърли много усилия, беше в тази история от началото и остана до края.
В самото начало те нямаха достъп до никого, в един либийски затвор, много преди да се появи фондация "Кадафи" и да ги сложат в нормални условия. Даваха им само храна и имаха право да получават кръстословици, които трябваше да бъдат ксерокопирани, за да не четат какво има на задната страна на вестника. С помощта на колегите страньори от графиката направихме едни изкуствени кръстословици, в които сложихме послания за тези хора, ксерокопирахме ги и ги пратихме в Либия и те ги получаваха в затвора. Тогава това беше единственият начин, по който някой от България им е вдъхнал доверие и им е показал, че те не са забравени.
- Кажете защо не сте написали още книги? Сега е модно журналистите да пишат книги?
Б. 3л: Не му е дошло времето.
Г. М: Специално за Либия са ме питали много защо не съм написал, след като се появиха много книги на тази тема, и както казах, тази история е благодатна. Веднъж се пошегувах, че чакам всички да напишат книги, за да напиша и аз накрая, тъй като името на книгата, която аз ще напиша за Либия, е "Последна инстанция"
- Имате ли обяснение как така "24 часа" 17 г. успява в условия на остра конкурентна борба да е все на върха?
Б. 3: Значи вестникът непрекъснато се променя, опитва се през всичките периоди да усеща модното, какво харесват хората и дори с леко конформистко поведение да си намира мястото. И наистина от т. нар. сериозни издания в България нашият спад на тиража като съотношение е най-малък.
Г.Мл: Причината има вероятно общо с този порив, който ме накара в далечната 1994 г. още като юноша бледен да дойда на тоя етаж и да кажа: "Добър ден, търсите ли стажанти?" Оттогава изтече доста вода, но за мен "24 часа" винаги е бил без алтернатива. За мен това си остана съдба. Всичко, което знам за журналистиката, съм го научил в "24 часа".
- В последния доклад на "Фрийдьм хаус" подредиха българските медии на 76-о място по свобода от общо 196 държави. Вие усещали ли сте някакъв силен натиск отнякъде?
Б. 3.: Имало е всякакви истории. Като заговорихме за 1994 г., тогава ме гонеха мутри с джип и ми пратиха оттука група охранители с палки да ме изнесат.
- За какво ставаше дума? Б. 3: Единполицай-Тодор Попов, който тогава отговаряше за крадените коли, бе направил акция, много коли бяха прибрали. Отидохме да пишем на кого са и въпреки намесата на полицията мутрите си бяха доста брутални и директно ме заплашиха. Но това мина и замина, сега има по-перфидни форми. Разбира се че една държава, в която няма обща законност, не можеш да отидеш в съда и да получиш бърза и справедлива присъда и това създава чувство за безнаказаност у много хора. Медиите, които се опитват да бъдат критични, разбира се, са подложени на натиск. Особено при малките вестници има натиск и от собствениците, защото те съществуват благодарение на собственика си, а не развиват реално търговска дейност. Но това е нормално - перестроечна теза е, че във вестниците пише който каквото си иска и някой друг да плаща.
„24 часа" зависи от читателите, но при други вестници се постигат някакви други цели. И не може да се очаква от печатната медия, защото тя е по принцип безкрайна, да има някаква специална регулация.
Г. M: За мене една от най-страшните форми на цензура е автоцензурата. Но и аз имам една история от 90-те години. Имаше една акция "Не на страха" през 1996 г. срещу мутрите. В нея беше Дони, който ми даде едно писмо от гражданин, който се оплакваше, че мутрите искат да убият него и семейството му, и молеше за съдействие пред американското посолство да му дадат зелена карта. Аз, млад и наивен, публикувах това писмо на първа страница. Заглавието беше "Семейство бяга в САЩ от мутри" и си бях сложил името на първа страница, защото още тогава това ми беше много ценно, (смее се). И бях описал едни имена и хора, за които не знаех нищо и за които тогава никой не смееше да пише - шефове на групировки и известни лидери на подземния свят. И си докарах изключително големи проблеми и на мене, и на вестника. А в края на краищата се оказа, че човекът, когото съм запратил от мутрите, има огромно досие, а го гонят, защото им е продал място с фалшив нотариален акт. В този момент достигнах до някакъв катарзис, дадох си сметка, че не мога да различа добро и зло във вътрешнополитическия живот, и се захванах с международни отношения.
- Имате ли рецепта, по която трябва да се напише един текст, за да грабне масовия читател?
Б. 3.: Въпросът е, че е като при готвачите - дори да следваш рецептата, не на всеки се получава.
Г. М. :И аз пиша така, както готвя - в смисъл гледам на мен да ми хареса, а после ако се хареса и на другите -идеално.
Б. 3: Основното е да ти е интересно, да ти е любопитно Ако не ти е, защо се занимаваш изобщо с това? Понеже съм и редактор, често чета текстове, които авторът не си прочита, след като ги напише, което е смущаващо. Той не може да ги прочете, а очаква хората да дадат пари да ги четат.***
Борислав Зюмбюлев е
първи зам.-главен редактор на„24 часа". Роден е в Силистра през 1968 г. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски". Като студент прави тв състезанието „Лабиринт" за Ефир 2. После работи за „Ку-ку". Бил е репортер във в. „Денят" и в „168 часа", зам. главен редактор на сл. „Сега".
***
Георги Милков е коментатор. Роден е през 1973 г. във Видин. Започва работа в „24 часа" като стажант още студент в I курс. 1,5 г. е в нощното издание „Вечерен спорт", после преминава през отделите „Оживление", „Култура" и „Политика", където отговаря за външните работи. Обиколил е половината свят и вече за по-лесно брои страните, е които не е бил.

 
събота, 24 май 2008 00:01:00

# 4
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Аз ги виждам как изглеждат на снимката... На дружинния ръководител отдавна не се връзвам.

# 5
  • Мнения: 677
"Не искам да изпадам в излишна мнителност, но всички ченгета имат очевидно заръка да овладяват електронното пространство"

Индиректна заплаха ли е това? Имаме си новина? И от кога ченгетата овладяха другото, че да са се захванали с "електронното пространство"? Пак евала, за зам. главния!

# 6
  • Мнения: 2 792
Цитат
Б. 3: Има и чудесни форуми, много полезни - за автомобили, за отглеждане на деца...

 Сопрано, виж бе човекът изключва бг-маммата, тука не сме ченгета, нищо че всички знаем, че има деца на ченгета, но те всъщност се оказаха доблестни разузнавачи, отдали живота си на Родината и нейните доноси, ако не се лъжа.

# 7
  • Мнения: 6 417
Аз се чудя кога зам. главния редактор на такава месомелачка като "24 часа" има време да рови, чете и пише във "форуми за автомобили и отглеждане на деца", че и намира време статии да пописва?  newsm78

Последна редакция: нд, 25 май 2008, 22:34 от Шушон

# 8
  • Мнения: 2 792
 Е защо да няма време, ние тук без работа ли сме, време винаги се намира.

# 9
  • Мнения: 6 039
изобщо не си купувам вестници от 2001, когато Царя спечели изборите. Както и да е. Но медия, в която пише, че Джордж Майкъл е болен и умиращ от СПИН, а той след седмица е гост на Американския Мюзик Айдъл и започва мащбно турне, е поредното доказателство, че съм направила правилния избор. Не изпитвам нужда да ме лъжат, заблуждават, отклоняват от истината или да ми казват кое как е.

# 10
  • Мнения: 6 314
Извинявам се, но след изявлението за това как интернет форумите в България общо се посещават от 1500-2000 човека (според статия на г-н Зюмбюлев от миналата година) и то дребни, черни, злобни, родени на село, комплексирани и неудовлетворени от живота (или с други думи казано - Влечуги зад компютъра), това е поредното доказателство, че явно г-н Зюмбюлев има много бегла представа за същността, организацията, посещенията, облика, целта, възможностите за регулиране и т.н. във форумите.

Неинформираността не е порок, разбира се, но е редно, когато човек претендира за познания и авторитет, то да е запознат поне с основните понятия и функции на това, което коментира. Естествено, надали има човек, който никога да не е грешал в преценката си и да се е изказвал без да е наясно с материята - и аз съм човек, и на мен ми се е случвало и в такива случаи съм била благодарна и за мен е било доста полезно някой да ми разясни поне основните неща, така че да се предпазя от необмислени изказвания и грешни твърдения вбъдеще.

В последните няколко седмици непрекъснато се намеква (къде явно, къде не толкова явно) за нуждата от регулация, следене, цензуриране на коментарите във форуми и блогове. Изисква се въвеждането на санкции и търсенето на отговорност от собствениците и администраторите на форуми и блогове. Правят се безумни сравнения (както и в тази статия) с печатните медии.
Огромна грешка!

1. Форумите са среди за комуникация и всяко публикувано мнение е дело на неговия автор.
Мненията НЕ се проверяват, преценяват и редактират преди публикациите, така, както това се прави в медиите.
Ако дадена публикация е била тиражирана в едно печатно издание, то тя не се е самозародила в изданието  без знанието на редактора му. Щом е била публикувана, то значи, че не един човек, а екип от журналисти, коректори, редактори са видяли предварително публикацията и са преценили, че тя трябва да бъде публикувана.
Форумите в Интернет могат да се сравнят с огромен парк, предоставящ възможност хората да се събират, забавляват, комуникират. Ако някой луд се появи гол в парка и започне да псува, да застрашава посетителите му, да разрушава, на нарушава законите, то не може да се търси отговорност от хората, които са изградили и поддържат този парк. Те могат да подпомогнат съответните власти в издирването на следи за установяване самоличността на лудия, но не могат да бъдат обвинени за неговите действия, а всички, които посещават този парк не могат да бъдат квалифицирани като потенциални луди и да се назначи масовото им следене.
Например, ако се появи някой педофил и собствениците не форума получат информация за това - алармират съответните власти. Ако властите пък са попаднали на нещо, което смятат за нередно или пък е обект на разследване, то те търсят за съдействие собствениците на форумите.
Интернет форумите и интернет обществото са виртуален образ не на медиите, а на света и обществото като цяло.

2. Опитите за налагане на становище, че комуникациите в интернет трябва да бъдат строго следени много ми напомня за други времена, когато хората се притесняваха да изрязят мнението си за управляващите или да разкажат виц за тях.
Ако някой има желание да въвежда следене на комуникациите в интернет пространството, то това е равносилно на искане за зорко следене и проследяване на електронните пощи, комуникациите по icq, skype и др., подслушване на всички телефони за разговорите, които се провеждат през тях, както и разбира се подвеждане под отговорност на собствениците на заведения и тези, които поддържат парковете заради информацията, която си обменят хората, седейки на кафе или на някоя пейка.
Всичко това прилича на безумен лозунг - всеки е потенциален престъпник, да върнем ДС, да се дебне и следи всяко изказване, всеки да си има поне двама персонални доносника, които да преценяват думите му и разбира се най-важното - да има наказани (няма значение за какво и дали въобще са виновни).

3. Анонимността. Почти не може да се говори за такова понятие, а когато пък става въпрос за редовно писане във форуми и блогове - въобще. Ако има наистина основателна причина, нарушаване на законите, престъпление, то авторът може да бъде идентифициран. В нормалните държави собствениците на сайтове и интернет обществото като цяло са партньори на медиите и на полицията и ги подпомагат - сигнализират за нередности, подпомагат разследвания и идентифициране на престъпници и т.н.. Незнайно защо тук, в България, много хора се опитват да постигнат точно обратното - интернет и интернет обществото да са врагове на медиите и самите те да са класифицирани като потенциални престъпници, изискващи непрекъснато и зорко следене от полицията.


И за да няма обвинения, че съм се "скрила" зад анонимността в Интернет:

Марина Кузманова

# 11
  • Мнения: 2 792
 От къде тръгнахме, до къде стигнахме  Simple Smile
 Mamma, радвам се, че се намеси и повдигна така основни въпроси, които и мен ме замислят в последно време.
 До колко съществува цензура във всяка една медия, до колко свободното Интернет пространство, би могло да остане свободно точно тук, на тази почва, въобще колко струва независимостта и имали тя цена.
 Форумите са мястото, където всеки изказва своето мнение свободно, вероятно политически неприемливо или не достатъчно конюнктурно, но това е реалното мнение. Дори и зад анонимната личност на всеки е ясно, че седи една реална личност, дали ще го напише във форум или ще го сподели в къщи, това е човек, който съществува и не приема определени неща, той просто негодува.
Какво се оказа в един момент, че цялото това негодувание е неприемливо и неподходящо, за това е виновна формата на общуване, а не обстоятелствата предизвикали го.
 Т.е. каква е схемата да избегнем проблема  като го неглижираме и прехвърлим. Толкова явно беше търсена вина, заради това, че някой е позволил нещо да бъде публикувано, идеята, че няма цензура е проблем, а защо трябва да има цензура започва да се пита всеки един нормален човек ?
   Цензурата стигна и до Интернет май, а ужким сме демократична държава. Ох, аман!
  п.п. Румяна Ставрева
 

Последна редакция: пн, 26 май 2008, 00:16 от Кифлата

# 12
  • Мнения: 2 386
Мамма, поздравления за текста, аргументацията, неанонимността и ...за всичко! Дано е имало смисъл!

# 13
  • Мнения: 335
Да се говори за анонимност в Интернет е смешно.
Въпросът не е в това, че все повече се налага цензура и следене.
А, че който я налага, все повече иска да я осъществява наготово - чрез задължението на собствениците на сайтове сами да вършат ченгесарската работа.

Още по-смешно е да се правят сравнения с "мрачните времена отпреди".
Дори само заради разликата в технологиите. Но и заради разликата в идеологиите.
Цинизмът, с който се афишира стремежът към тотален контрол над личността днес и видимата незаинтересованост от това дали мотивите звучат убедително, не е на добре.

# 14
  • Мнения: 6 314
Въпросът не е в това, че все повече се налага цензура и следене.
А, че който я налага, все повече иска да я осъществява наготово - чрез задължението на собствениците на сайтове сами да вършат ченгесарската работа.

В тази връзка ето полезни извадки от действащия ЗЕТ (предполагам, че оттук нататък ще се наложи да следим дали някой тихомълком няма да реши да промени този закон)

Предмет на регулиране
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на електронна търговия.
(2) Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество.
(3) Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата.


Доставчик и получател на услуги на информационното общество
Чл. 3. (1) Доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество.
(2) Получател на услуги е физическо или юридическо лице, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Чл. 16. (1) Доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или
2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.
(2) Алинея 1 не се прилага, ако:
1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.
(3) По искане на компетентен държавен орган в случаите, установени със закон, доставчикът е длъжен да предостави всяка информация относно получателя на услугата и дейността му.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат съответно и в случаите, когато доставчик на услуги предоставя достъп до чужда информация посредством електронна препратка.

Липса на общо задължение за наблюдение на информацията
Чл. 17. Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност.


Безплатно предоставяни услуги
Чл. 18. Разпоредбите на чл. 13 - 17 се прилагат и за доставчици на услуги на информационното общество, предоставяни безплатно.

Общи условия

Активация на акаунт