Молба за съвет!!!

  • 1 100
  • 20
  •   1
Отговори
Здравейте,
Имам голям пролем, поне според мен. Напсоледък много мисля и се притеснявам. Синът ми е на година и половина. От два месецеца имаме проблем с разходките. По принцип от малък има страх от непознати хора, но напоследък положението е неудържимо. В момента, в който се опитам да го извадя от количката и да го сложа на земята да си тича с другите деца, той изпада в истерия, не иска да стъпи на земята, увисва се за мен и иска да го взема на ръце. По принцип е спокоен в количката и когато гледа колите. Много обича деца и ако някое дете мине, тогава се отпуска. Но за кратко. Вече незнам какво да правя, писна от подмятания на съседи - той май е изнервен, много е лигав, пищи... Просто ми се плаче! А вкъщи е невероятно добър, тича, пее, танцува. Ако дойдат гости се притесняма първия половин час и после се отпуска. Но навън... Вече имам страх от разходките. Случвало ли ви се е подобно нещо и дали ще го израсте? Моля , помогнете ми със съвет и опит.
 

# 1
  • Мнения: 523
Изобщо не обръщай внимание на глупавите подмятания на този и онзи . Аз си мисля , че детето просто е по - плахо и свито . Малката ми дъщеря също по едно време правеше така : от количката се смееше на всички , но само ако някой я доближеше или да посмее да я докосне и ела да видиш писъции викове . А да не говорим, че има и такива досадници ,които само се чудят какво да правят и кого да закачат и като видят малко детенце и хукват да го щипят , бутат , разпитват и прочие . По лека-лека ще отмине този период и при вас .

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 1 198
Здравей!
Няма място за притеснение,защото на тази възраст това е нормално.И мога да кажа още,че е период,през който минават децата/не всички/и е нужно родителите да не насилват нещата,ще отмине.Иска се търпение от страна на семейството и най-вече разбиране-т.е.като не иска да си играе извън количката,просто го остави в нея,сам ще изяви желание да излезе,когато му дойде времето,т.е.,когато се почувства готов и сигурен.
Желая ви бързо да премине този период!

# 3
Много ви благодаря!!!  bouquet
Аз може би наистина много го мисля. Сега на 1-ви юни има тържество, което се организира от офиса ми и не смея да го заведа. Постоянно съм със свито сърце.

# 4
  • Мнения: 236
Нищо му няма на детето, всяко дете си е индивидуално,това е период, а даже и да не е, кажи на досадниците да си гледат техните деца

# 5
А вчера една съседка ми каза - май твоето дете е мтого изнервено. Смея да кажа, че той расте в страхотна среда... пак се прибрах плачейки... благодаря ви за подкрепата! истината е, че в градинката само неговия глас се чува.

# 6
  • Мнения: 8 769
истината е, че в градинката само неговия глас се чува.
В смисъл? Плаче, пищи, или се смее и крещи от радост? Защото и на моите гласовете им се чуват на километри-голямо крещене настава от радост в игрите.
Синът ми също е малко по-дръпнато дете. Не е бил чак като твоето дете да не иска да стъпи на земята, но непознати хора го притесняват и досега. Не обича заведения тип ресторанти със силна музика и много хора, например. Започва да мрънка, че иска да се прибира у дома. Децата са различни, може би твоето дете е свикнало с определено обкръжение и чувства сигурност в количката, когато сте навън.
А как се държи, когато сте на място, което не е оживено?
Ако пък много се притесняваш, защо не отидеш на една консултация с психолог. НАй-малкото, ще те успокои Peace

# 7
  • Мнения: 2 950
Нищо му няма на детето, всяко дете си е индивидуално,това е период, а даже и да не е, кажи на досадниците да си гледат техните деца

 newsm10

Не плащай данък обществено мнение!  Hug На досадниците им тегли една  smile3513

# 8
  • Мнения: 4 784
Преди около два месеца пусках подобна тема тук, а и в подфорум Нашите деца има подобна. Искам да кажа, че не сте единствени. Ще отмине и този период. На приказките на хората не обръщай внимание, колкото и усилия да ти коства. Аз също съм много чувствителна и преживявам всяка дума казана по адрес на детето ми, но напоследък се старая да не оставам длъжна на коментаторите и така и коментарите им затихнаха. А и Коко вече не плаче и не страни от другите деца  Simple Smile. Не сме прекъсвали разходките, напротив, продължих да го водя на площадката, сядахме малко по - встрани и така постепенно свикнахме с присъствието и на другите деца.

# 9
  • Мнения: 4 753
Не знам дали ще помогне, но опитвала ли си да го заинтригуваш с нещо, за да излезе от количката??? В смисъл да клекнеш с лопатката и кофичката и нещо да си копаеш по земята до него, да му обясняваш как ще строиш замък или нещо друго, което ще му стане интересно и ще поиска да се включи...  Rolling Eyes

# 10
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Съвсем не е само твоето дете Peace
Всяко си е индивидуално и на тази възраст са неконтролируеми. Така си разбират света и така си правят.
Моето като го пусна от количката тръгва да тича без посока, пищи, крещи, вика, смее се и си търчи.
Ако го оставя сигурно ще се загуби. Нито се обръща да види дали има познати, нито го интересува.
Понякога играе с децата, друг път се тръшка и бяга от тях.
Дано с времето го преодолеят и дано малко се кротнат, че вече не се издържа Tired

# 11
  • Мнения: 3 804
ще се оправите-моята до 2 години пищеше още в момента в който видеше свеки-не знам какво я плашеше у неш и така се запо4на от момента в който я видя беше на 2 месеца,позволяваше на страни4ни хора да се доближават до нея само ако са със светла кожа и светли о4и-т.е доблийават се като визия до мен- сега ве4е е по4ти на 3,трябват и 10 мин да свикне с непознати и после вси4ко е наред

# 12
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 366
Ами разбирам те,но мисля че това е само период.И моята дъщеря така правеше по едно време от непознати плачеше и по време на разходка ако спра количката да поговоря с някой и започваше да плаче и да се напъва излишно.Е,за щастие израстна го този период и сега не прави така.Дано и на него му мине бързо. Peace

# 13
  • Мнения: 1 168
И аз съм пищяла от всеки непознат като малка, но виж ме сега Laughing
А, да, не мож да ме видиш! Laughing Не че ми е голяма устата, но не съм и от темерутите. Вярно, че до 5-ти клас даскалките с ченгел не можеха да ми измъкнат думите от устата, не защото не си знаех /ох, как всичко знаех и как ме преследваше майка ми/ но с другите си приказвах свободно.
Синът на съпруга ми от първия брак като съвсем малък е бил общителен, а пък сега ще му окапят веждите от непознати /а е на 14 г..
Искам да кажа, че нищо не е вечно - ще отмине - може за месец, може за две години - кой знае.
Наистина ще е добре според мен да се опиташ да му привлечеш вниманието върху нещо, така че сам да поиска да се включи и така постепенно, докато се усети, ще е на земята.
А за мнението на околните, знам, че дразни, ама хич да не ти пука! ignore2

# 14
  • София
  • Мнения: 2 296
И аз мисля,че е период и че детенцето ти е по-свито и притеснително пред повече хора.
Моят съвет е да се водиш от детето,щом не иска да играе с други-да ги наблюдава от количката.
Не го насилвай,само ще узрее до това, а на всякакви подмятания и квалификации по отношение
на детето просто се усмихвай и не им обръщай внимание.Ти най-добре си познаваш детето,и не те интересува чуждото мнение.
Особено пък да стигаш до сълзи заради такива хора,просто няма смисъл. Peace

Общи условия

Активация на акаунт