Здравейте мили,майчици!
Преди два дена разбрах,че чакам близнаци.Забременях от ин-витро след 2 години безуспешни опити.Когато чухме двете сърчица и двамата със съпругът ми много се зарадвахме.Живеем в чужбина и ако имаме помощ от баба,тя ще е за няколко месеца.На следващия ден аз се събудих със сълзи и огромен страх,че няма да се справим.Мъжът ми горе-долу ме успокои и отиде на работа.Аз обаче веднага влезох във ващия форум.Започнах да чета как повечето близнаци се раждат преждевременно (и рисковете,идващи с това),как много от вас се ужасяват от мисълта да излезат сами със две току-що проходили деца.Прочетох и темата " Влудяващи периоди".Всичко това ме накара да изпадна в луда паника и неударжим плач.Започнах да съжалявам за направеното ин-витро.Ако преди месец някой ми кажеше,че ще се чувствам така-бих му се изсмяла в лицето.
От години си мечтая да бъда майка.Винаги съм си представяла как ще бъда не само най-добрия възпитател,а и ще се радвам максимално на детето си,ще се наслаждавам на дългочаканото майчинство.Но сега ме обзема огромният страх,че мечтите ми няма да се сбънат.Че нама да съм една щастлива майка,а едно кълбо от нерви,чието 24-часово ежедневие е неспирен кръговрат от храненета,памперси,укротяване на рев,търчане в различни посоки и години безсъние.Знам,че през всичко това се минава и с едно дете,но с близнаци всичко е умножено по 2.
Знам,че все някак си ще се справим.Но какво ще остане от нас?Ще имам ли време,сили и нерви да се радвам на този така чакан етап от моя живот?Ще мога ли да запазя отношенията със съпруга си,които са прекрасни и на които много държа?Ще мога ли да съхраня жената в себе си,която обръща внимание на външния си вид и на собственото си "аз"?
Всички тези въпроси и притеснения ме заливат с вълни от смесени емоции и тревога.Знам,че единствено вие можете да ме разберете,да отговорите на въпросите ми и да споделите как се чувствате вие и как преминавате през ежедневието на майка на близнаци.
Извинявам се за дългото словоизлияние,но тези мисли не ми дават миг покой и ви моля за помощ,знаейки че вас са ви вълнували или в момента ви вълнуват същите чувства и страхове.Искренно ви се възхищавам и ви благодара за вниманието!
Преди два дена разбрах,че чакам близнаци.Забременях от ин-витро след 2 години безуспешни опити.Когато чухме двете сърчица и двамата със съпругът ми много се зарадвахме.Живеем в чужбина и ако имаме помощ от баба,тя ще е за няколко месеца.На следващия ден аз се събудих със сълзи и огромен страх,че няма да се справим.Мъжът ми горе-долу ме успокои и отиде на работа.Аз обаче веднага влезох във ващия форум.Започнах да чета как повечето близнаци се раждат преждевременно (и рисковете,идващи с това),как много от вас се ужасяват от мисълта да излезат сами със две току-що проходили деца.Прочетох и темата " Влудяващи периоди".Всичко това ме накара да изпадна в луда паника и неударжим плач.Започнах да съжалявам за направеното ин-витро.Ако преди месец някой ми кажеше,че ще се чувствам така-бих му се изсмяла в лицето.
От години си мечтая да бъда майка.Винаги съм си представяла как ще бъда не само най-добрия възпитател,а и ще се радвам максимално на детето си,ще се наслаждавам на дългочаканото майчинство.Но сега ме обзема огромният страх,че мечтите ми няма да се сбънат.Че нама да съм една щастлива майка,а едно кълбо от нерви,чието 24-часово ежедневие е неспирен кръговрат от храненета,памперси,укротяване на рев,търчане в различни посоки и години безсъние.Знам,че през всичко това се минава и с едно дете,но с близнаци всичко е умножено по 2.
Знам,че все някак си ще се справим.Но какво ще остане от нас?Ще имам ли време,сили и нерви да се радвам на този така чакан етап от моя живот?Ще мога ли да запазя отношенията със съпруга си,които са прекрасни и на които много държа?Ще мога ли да съхраня жената в себе си,която обръща внимание на външния си вид и на собственото си "аз"?
Всички тези въпроси и притеснения ме заливат с вълни от смесени емоции и тревога.Знам,че единствено вие можете да ме разберете,да отговорите на въпросите ми и да споделите как се чувствате вие и как преминавате през ежедневието на майка на близнаци.
Извинявам се за дългото словоизлияние,но тези мисли не ми дават миг покой и ви моля за помощ,знаейки че вас са ви вълнували или в момента ви вълнуват същите чувства и страхове.Искренно ви се възхищавам и ви благодара за вниманието!
Всичко си идва на мястото с времето си, ще успееш ако искаш и правиш всичко от сърце. Пожелавам ти повече кураж и 2 прекрасни бебенца които да те гушкат! 
ама нали съм новичка и.... та термина ми е на 29.11.08,но нали знаете нищо не се знае. 
на новите попълнения, пожелавам ви престоя в този подфорум да бъде изпълнен с приятни изживявания и страхотни трепети на очакване на малките буболечки 
