Предисторията е дълга, може би някои са чели споделяното от мен за проблемите на детето ми в уч-ще. От месеци вече е в нов клас, вече със самочувствие ( непотъпквано от псевдоучител ), отличничка е и се гордея с нея.
Най много ме беше страх дали ще се климатизира в новия клас. Първоначално беше много зле, никак не я приемаха да не кажа че ми споделяше как когато съм я спирала заради болест и се е връщала децата и казвали " Ммм, ти оздравя ли. Жалко, да не беше се връщала ". Имах разговор с г-жата която е много свястна и обеща да поговори с различните групички от класа да я допуснат до себе си. Детето ми е много лъчезарно, много общително и определено добро и незлобливо. Понеже я водя сутрин на занималня имаше един период в който отказваше да ходи. На питането ми защо казваше че никой не желае да стои с нея на чина , а когато по обед ходят всички навън да играят или за закуски и тя тръгва с тях и казват че не я искат.колкото пъти позвънях по обяд и питах какво прави всеки път беше сама в стаята с г-жата от занималнята. Много ми беше болно, но в един период тя спря да споменава подобни случки и аз мислех че нещата се нареждат. Дори снощи спомена, че едно от момичетата и казало че я кани на рожден ден тази седмица но в понеделник-т.е днес ще и даде покана. Едно такова щастливо ми стана, казах си явно куража който и давах през цялото време че е нужно малко търпение за да я приемат като равна най-накрая дава резултат...
Днес я водя на обяд на училище и тя още в далечината ми казва " Мамо, виждам ги момичетата от нашия клас ти тръгвай на работа." Тръгвам аз и почти съм до оградата на уч-щето решавам да се обърна за да и махна. В този момент виждам как тя отива до тях, а те се събират на една групичка и се отдалечават. Моята наведе главата, облекна се на парапета и седи....Толкова ми стана жално, направо ми заклекна някаква буца на гърлото. Върнах се. Отидох и и казах че имам време и ще остана да и правя компания. По едно време групичката се понася към нас и някак демонстративно едно от момичетата започна да раздава на висок глас покани за рождения си ден. По погледа на детето ми разбрах, че това е момичето което уж я беше поканило. Опитах се да и повдигна духа ама нещо не се получи. После всички се събраха да се качват по стълбите към класната стая, а моята вървеше след тях като изгонена.
Много ми е болно, наистина. Търся съвет какво да и говоря, как да постъпя, наистина мислех че съм успяла да и внуша позитивизъм че всичко ще се нареди. След като днес видях обаче с очите си как всичко си е постарому вече си мисля, че детето не ми споделя защото вече не вярва на уж хубавите неща в които се опитвам да го убедя.
Много ми домъчня днес, извинявам се ако ви натоварвам просто имах нужда да споделя. Ако някой ми даде съвет ще съм благодарна.
Най много ме беше страх дали ще се климатизира в новия клас. Първоначално беше много зле, никак не я приемаха да не кажа че ми споделяше как когато съм я спирала заради болест и се е връщала децата и казвали " Ммм, ти оздравя ли. Жалко, да не беше се връщала ". Имах разговор с г-жата която е много свястна и обеща да поговори с различните групички от класа да я допуснат до себе си. Детето ми е много лъчезарно, много общително и определено добро и незлобливо. Понеже я водя сутрин на занималня имаше един период в който отказваше да ходи. На питането ми защо казваше че никой не желае да стои с нея на чина , а когато по обед ходят всички навън да играят или за закуски и тя тръгва с тях и казват че не я искат.колкото пъти позвънях по обяд и питах какво прави всеки път беше сама в стаята с г-жата от занималнята. Много ми беше болно, но в един период тя спря да споменава подобни случки и аз мислех че нещата се нареждат. Дори снощи спомена, че едно от момичетата и казало че я кани на рожден ден тази седмица но в понеделник-т.е днес ще и даде покана. Едно такова щастливо ми стана, казах си явно куража който и давах през цялото време че е нужно малко търпение за да я приемат като равна най-накрая дава резултат...
Днес я водя на обяд на училище и тя още в далечината ми казва " Мамо, виждам ги момичетата от нашия клас ти тръгвай на работа." Тръгвам аз и почти съм до оградата на уч-щето решавам да се обърна за да и махна. В този момент виждам как тя отива до тях, а те се събират на една групичка и се отдалечават. Моята наведе главата, облекна се на парапета и седи....Толкова ми стана жално, направо ми заклекна някаква буца на гърлото. Върнах се. Отидох и и казах че имам време и ще остана да и правя компания. По едно време групичката се понася към нас и някак демонстративно едно от момичетата започна да раздава на висок глас покани за рождения си ден. По погледа на детето ми разбрах, че това е момичето което уж я беше поканило. Опитах се да и повдигна духа ама нещо не се получи. После всички се събраха да се качват по стълбите към класната стая, а моята вървеше след тях като изгонена.
Много ми е болно, наистина. Търся съвет какво да и говоря, как да постъпя, наистина мислех че съм успяла да и внуша позитивизъм че всичко ще се нареди. След като днес видях обаче с очите си как всичко си е постарому вече си мисля, че детето не ми споделя защото вече не вярва на уж хубавите неща в които се опитвам да го убедя.
Много ми домъчня днес, извинявам се ако ви натоварвам просто имах нужда да споделя. Ако някой ми даде съвет ще съм благодарна.
Дано се оправят нещата. 
