заговаряте ли се с бг.туристи,ако ги срещне&

  • 5 388
  • 78
  •   1
Отговори
  • Мнения: 126
Здравейте,
искам да Ви попитам как реагирате ,когато в страната ,в която сте-чуете българска реч от туристи ?

Случи ми се следното.
В ранния следобед излезнах на разходка с количката-времето беше хубаво.
Отидох до една детска площадка-от нея нагоре започват стълбите към известен туристически обект.
Имаше много туристи.Обичам да ги гледам и да познавам от къде са дошли.
Вниманието ми се насочи към група туристи,защото някои от тях имаха М-Тел надписи на фланелките си.
Доближих се с надеждата да са българи....искаше ми се да ги заговоря-от къде са,какви им са впечатленията от тук-на пръв поглед.
Оказаха се наистина български туристи....но се отказах да ги заговоря! Част от туристите бяха правили покупки на дребни сувенири и бяха така погълнати в обсъждане на цените и качеството на покупките си,че никой почти не слушаше екскурзовода,който им разказваше за историята на местото ,на което бяха........

Последна редакция: сб, 17 май 2008, 17:01 от dala

# 1
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
При нас няма много, но ако съм в Амстердам чувам българска реч. Правих някога опити, но се отказах, защото все ме гледаха странно и много често съм чувала:" А, добре си се уредила тук." Не знам защо, но спонтанността на разговорите, която обикновено преживявам в България, тук липсва.
Преди няколко седмици в Университета ми имаше нещо като борса и имаще малък щанд на СУ. Заговорих жената. Интелигентно момиче, но някак си свита ми се видя. Седящите чехкини до нея бяха къде, къде по-отворени и готови за разговор.

Имам румънска позната, която където и да е, винаги намира сънародници и ги заговаря. Веднага им светват лицата.

( Дала, оф: прочетох къде живееш.Преди няколко години бяхме в този квартал отседнали в едно хотелче. Прекрасни спомени имам.... Heart Eyes)

# 2
  • Мнения: 27 524
Разговарям е силно казано. Но винаги поздравявам и ги упътвам, ако имат нужда.

# 3
  • Мнения: 3 804
ами бих ги попитала дали имат нужда от помощ или упътване
по този повод преди време бяхме с децата и забелязвам колоритна 2ка-типи4ни туристи-с раници,камера и подобно снаряжение,мъжа беше с тениска-България на 3 морета,ей стопли ми сърцето,докато пресека не избъраха напред и изпратих голямата да ги настигне-какъв куриоз -оказали се французи Laughing

# 4
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Рядко. Но ако видя, че имат нужда от помощ, обикновено да ги упътят или да им преведат нещо - тогава да.

# 5
  • Мнения: 1 526
Рядко. Но ако видя, че имат нужда от помощ, обикновено да ги упътят или да им преведат нещо - тогава да.
И аз като Вес. Не се натрапвам. Но ако мога бих, съм и ще помагам  Peace.

# 6
  • Мнения: 707
Обикновено не. Често срещам българи като обикалям магазините, но не им се обаждам. А и хората определено не са туристи. Вероятно гости на други местни българи. Не търся контакти, защото преди когато много пътувах, съм се наслушала на "приказки от 1001 нощ" и всичките им изхвърляници.
Но ако срещна такива, които нещо се чудят и маят - ще помогна  Peace.

# 7
  • Мнения: 7 914
Рядко. Но ако видя, че имат нужда от помощ, обикновено да ги упътят или да им преведат нещо - тогава да.
И аз като Вес. Не се натрапвам. Но ако мога бих, съм и ще помагам  Peace.
и аз във вашия отбор Hug

# 8
  • Мнения: 5 710
Част от туристите бяха правили покупки на дребни сувенири и бяха така погълнати в обсъждане на цените и качеството на покупките си,че никой почти не слушаше екскурзовода,който им разказваше за историята на местото ,на което бяха........

Ах, къде била драмата. Останаха си безпросветни.

По темата  - не, не заговарям непознати хора.
От малка така са ме научили и трудно се пречупвам. Ако сме на почивка ми отнема дни да си промълвя нещо повече от " добро утро, хубав ден, нали?" със съседите на плажа. Притеснявам се. Добре, че е съпругът ми, чупи ледовете много по-лесно.

# 9
  • Мнения: 3 932
Тук бг-туристи е трудно да срещнеш, но ако чуя бг реч в магазина или на улицата, обикновено поздравявам.

# 10
  • NL
  • Мнения: 520
dtti
Цитат
мъжа беше с тениска-България на 3 морета
мъжът ми има същата тениска Laughing..
Почти не съм засичала българи тук у наше село.Едни в един магазин ги заговорих.Как сте,що сте  и това беше.
Други пък пред гаража ,където сменяхме гумите на колата.Гледаме автомобил с български номер и тъкмо се колебаехме с половинката дали да ги заговоря и като слезнаха едни такива мастити бичета ,целите облечени в черно-викам си айде,с тия ще се разминеме.Явно за коли бяха дошли.
Други не съм срещала.

Оооо забравих и другаря ром с акордеона пред супера.Цяло семейство са но не сме се запознавали Mr. Green

Последна редакция: сб, 17 май 2008, 22:36 от Milika

# 11
  • Мнения: 3 241
Не, не заговарям, но ако се случи мен да ме заговорят си разменяме по някоя дума   Simple Smile

# 12
  • Мнения: 2 786
Ако видя да се щурат и лутат неориентирани, ще ги попитам имат ли нужда от упътване и толкова Simple Smile
dtti, това с французите ни разсмя с милото  Joy

# 13
  • Мнения: 26
Рядко. Но ако видя, че имат нужда от помощ, обикновено да ги упътят или да им преведат нещо - тогава да.

И аз така  Simple Smile

# 14
  • Мнения: 4 138
ааааааааааа, вчера се запознах с група български туристи. седяха в парка и ръфаха фафли. хвърляха боклуците на земята, макар че непосредсвено до тях имаше кошче. направих им забележка и им казах да си оправят боклуците.
реакцията беше послушно събиране на опаковките и възклицанието, ауууууууууууу, кокоу, ма ти говориш български Mr. Greenкво праиш тука. викам, ами живея, а вие.
ами ние сме туристи, на икскуризия.
викам, що смесвате езиците. ми щото сме в чужда държава, бе како. говореха си на български и ромски в някаква много развеселяваща мешавица. като филм на боливуд.
уточнихме, че се препитават от даренията на добри хора и че не е редно да се краде, щото двама вече са ги опандизили. в общи линии бяха симпатяги.

като чуя български, първата ми спонтанна реакция е да заговоря хората, после се спирам. ако ме помолят за помощ, естествено че бих помогнала с каквото мога. обаче ме гонят смесени чувства. имам малко неприятни преживявания.

преди години пък си седя в едно кафене, до мен на масата двама юнаци. все още бях сасукано гадже, ама малко дебеличка. двамата сладури започнаха да обсъждат секусалния живот на немците. в общи линии, как мъжете не могат, а жените искат и умират за българи, дето, както знаем - по 3 часа таковата............
единият казва, виждаш ли го тва пухкавото маце, ако му направя комплимент и почна да го свалям, веднага ще ми скочи на врата, че и ще почерпи.
аз си платих сметката, станах и им казах едно - довиждане, момчета, приятен ден. хехехехе, бяха бая сконфузени.

Последна редакция: нд, 18 май 2008, 11:15 от matakosmata

Общи условия

Активация на акаунт