Не искам бебе- нормално ли е това???

  • 5 450
  • 91
  •   1
Отговори
  • Мнения: 233
Здравейте,

Аз вече съм на 27 и все още нямам деца, нямам си и сериозен приятел. Повечето ми приятелки (да не кажа всичките) вече родиха. Но на мен като че ли някакси още не см го почувствала, че искам. Нормално ли е това? Да не би нещо да не съм в ред. Въобще дали ще го почувствам някога? Ами ако не го почувсвам никога? Това ме притеснява много, защото когато бях на 13 бях изнасилена най- брутално от един идиот, който на всичкото отгоре не знаеше, че съм девствена. Така че това ми беше злощастния първи път. Дали това е причината? Може би нещо не съм в ред и за това не мога да го почувствам. Една приателка ми каза, че да не искаш деца е много егоистично и аз се среснах много. Но какво да направя, то трябва да ми дойде отвътре. Умирам от страх като си помисля за раждане, разкасвания, паднала вагина, хернии, увиснал  корем и т.н. Егоистка ли съм наистина. Имам една позната която след изнасилване стана обратна. Не може да понася мъжете. Поне такава не съм. Но явно травмата е голяма, но и аз съм успяла да надмогна много, при това сама, без специализирана помощ. Човек в живота си прави 99 % от нещата по задължение. Бебето е едно от малкото неща, които човек прави по желание, не искам да го правя по задължение, но явно ще ми се наложи, защото родителите ми са много вазрастни вече и искат внуци. Чета този форум, всички изглеждат толкова ка да кажа, искащи  деца, не намерих нищо свързано с моя проблем. Правила съм си тестове за бременност 2-3 пъти и всеи път ми е прималявало от ужас докато се покаже резултата. Сякаш си правя тест да видя дали имам някакав тумор. Знам, че е гадно, но казвам какво чувствам.  Не мога да ги разбера тези жени и това е. Като ходя на гинеколог в клиниката виждам бременни и направо ми прилошава. Това е ако съм преживяла прегледа, защото ми се е случвало и на преглед да припадам. Прави ми впечатление и друго нещо- ако някоя моя позната е родила трудно, всички питат как е бебето, никой не пита как е тя. Това е меко казано грозно. Моля ви кажете ми какво ми има, ако някой е имал същия проблем. Благодаря.       

# 1
  • Мнения: 9 973
а защо не си потърсила специализирана помощ?Няма нищо срамно в това.За бебето е нормално да не искаш,щом нямаш рамо до себе си...така мисля аз.
Пожелавам ти да срещнеш своята половинка в живота и да ни зарадваш с хубава новина Hug

# 2
  • Мнения: 1 263
issy81, как да искаш дете като нямаш сериозен приятел?  newsm78 Първо си намери някой, който да обичаш и да те обича и да желаете да създадете семейство заедно и след това си задавай въпроси за бебета.  Hug

# 3
  • Мнения: 391
Спокойно, успокой се. Според мен не си ненормална. Просто и аз мисля че имаш нужда от помощ и като че ли изпитваш страх от физическата болка. Знай че едно раждане не е толкова страшно, всяка раждала жена ще ти го каже. А ако още нямаш желание за бебе...не се притеснявай, ще дойде...има един период след 30, ако дотогава не е дошло...поне така пише по книгите. А и наистина като срещнеш подходящия човек ще видиш как ще си промениш мнението.

Пожелавам ти да го срещнеш!
 Hug

# 4
  • Мнения: 2 960
според мен-първо ти трябва психологическа помощ.
второто е ,че щом нямаш мъж ,който много да обичаш до себе си ,няма как сериозно да ти се иска да имаш бебче.
трето-при всеки моментът да иска бебе наспътва в различно време.Не се тревожи излишно ,но потърси лекарска помощ все пак!!!!!!!

# 5
  • Мнения: 411
Първо,нормално е да нямаш желание за бебе след като нямаш дори сериозен приятел.
Да не мислиш,че аз съм имала иначе?!Никак даже!
И второ,послушай ме и потърси професионална помощ,защото това което си преживяла никак не е малко и не трябва да го омаловажаваш.
И за да ти дам малко кураж,ще ти кажа,че лично аз ползвам услугите на психотерапевт.Не мисля,че е срамно.Напротив даже.Изисква се голяма смелост за това.
Успех!  bouquet

# 6
  • Мнения: 339
issy81, когато намериш мъжа, с който искаш да създадеш семейство, желанието за дете ще си дойде от самосебе си. Няма как да го усетиш, ако все още не си го срещнала. А пък както те съветват някои от момичетата - консултирай се и с психолог или психотерапевт. Може би ще успее да ти помогне сама да намериш отговорите на въпросите, които те притесняват.
Късмет! Peace

# 7
  • Мнения: 233
Аз забравих да кажа-имах приятел 4 години и се разделихме, защото той искше вече да живеем заедно и да имаме деца. Може би се изплаших, може би той не беше човека, може би бях малка (бях на 24, ако на това му се вика малка). Лошото е, че сега и приятел не си търся, не знам дали искам. Абе с 2 думи шматка и половина  Grinning Ама какво да направя, така го чувствам.

# 8
  • Мнения: 3 092
Според мен трябва да се обърнеш за помощ към специалист .
Не е срамно , глупаво или излишно , напротив хубаво е да се ползват услугите на такива доктори .
Не мисля че си надживяла травмата , независимо от това какво ти си мислиш .
Съжалявам за това ,което си преживяла .
Но причината да не искаш деца е може би и тази , че си сама .... Tired

# 9
  • Мнения: 3 929
На мен ми прилича на депресия. Сама ли си в момента? Тъжно ли ти е, че се разделихте с предишния ти приятел? Може би отговорите на тези въпроси са отговор на въпроса в темата ти. Аз много бих искала да ходя на психотерапевт, защото задържам много болка и гняв в себе си, което ми пречи в доста начинания.
За теб може да е нормално да не искаш дете на този етап от живота ти, за други пък да не е нормално. Всяка жена преценява за себе си според обстоятелствата. Аз също дълго време не исках деца. Бях на 29 г., когато забременях, но пак смятах тогава, че не е момента. Ама реших, че по-добрият вариант е да родя. Не съжалявам нито секунда, че родих детето си. Не е до егоизъм, а до реална преценка на живота ти. А може би е Божа работа...

# 10
  • Мнения: 1 733
И според мен ти всъщност изобщо не си се справила с травмата от изнасилването. По-скоро си затрупала със слама мръсотията, но тя още е вътре в теб. Наистина имаш нужда от специализирана помощ. Когато това стане, съм убедена, че ще срещнеш Човека и ще имате деца, а въпросът дали ги искаш или не, изобщо няма да съществува! Успех!

# 11
  • Мнения: 46 436
Аз нямам травма, но бях/съм същата, въпреки, че имам човек до мен, който е идеалния и за мъж, и за баща, и за приятел, и за всичко. Никога не съм си мислила, че съм за доктор, но като гледам май съм за там  newsm78

# 12
  • Мнения: 1 447
И аз мисля,че трябва да потърсиш помощ от специалист.След това когато намериш мъжа с главно М за теб всичко ще дойде от само себе си.Пожелавам ти успех.

# 13
  • София
  • Мнения: 17 591
1. Не си ДЛЪЖНА да имаш деца. Независимо от това какво мислят или искат родителите ти. Това си е твоя живот и имаш пълно право на всички важни решения в него.
2. Трудно е да пожелаеш дете - така, просто, за идеята. Може би на някои жени им се случва, но... истината е, че има твърде много възпиращи фактори. Така че повечето жени пожелават дете чак след като имат стабилна връзка - в психологически план залог за сигурност на бъдещото дете (в някаква степен).
3. Разбира се, не е изключено това да е причината да нямаш трайна връзка - подсъзнателния страх, че половинката (или ти) може да поискате бебе... Би било добре да се обърнеш към специалист, за да си изясниш този въпрос. Все пак, по - добре е да имаш човек до себе си, дори и да решите, че не искате да имате деца, или че не искате да са генетически ваши...
4. Може би си представяш раждането някак като повторение на ужасното преживяване - на изнасилването... Нямам идея. Може би е сходно. Но не си длъжна да преминеш през него, за да имаш бебе. За щастие, медицината е изобретила секциото... Просто ти "инсталират цип  Laughing " и вадят бебето - безпроблемно, безболезнено, без последствия.



Фактът, че изобщо си влязла в този форум говори, че все пак имаш известни ... как да кажа. Противоречия, душевна борба... Абе, част от теб сериозно обмисля / желае да има бебе. Аз лично преди да започна да правя бебо хич и не знаех за съществуването на този сайт, а и някой да ми беше казал за него, щях да подмина информацията като не отнасяща се до мен, като нещо, което изобщо не ме касае.

# 14
  • Мнения: 2 197
Съвсем нормално е да не искаш деца и/или да не се чувстваш готова за тях. Аз лично никога не съм искала да имам дете и дълго време не бях готова. Когато забременях (на 33 години) реших, че искам да имам дете точно от този мъж и нещата се наредиха. Но определено никога не съм се стремяла към това положение. Така че не виждам нищо ненормално в това да не искаш да имаш дете в момента. Нито си прекалено възрастна, нито имаш ангажираща връзка, която да предполага да мислиш за последващо "обвързване".  А иначе ако чувстваш, че имаш проблеми с изнасилването е хубаво да потърсиш специализирана помощ. Само не се стреми да приличаш на останалите - някои раждат на 18, други на 40, а някои никога. Не може всички да преминаваме живота си еднакво.

Общи условия

Активация на акаунт