За вредата от спорта при децата

  • 6 508
  • 82
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 324
Преди малко прочетох това http://sportal.bg/news.php?id=98125 и се изпотих. Дъщеря ми тренира от две години художествена гимнастика. По принцип в професионалния спорт травмите, като че ли са неизбежни, но при начинаещите натоварването не би трябвало да е толкова голямо.
Винаги съм си мислила ПО-ДОБРЕ ТРАВМИ НА КРАКАТА, ОТ КОЛКОТО В ГЛАВАТА, в смисъл, че по-добре да спортува, да е ангажирана, от колкото да тъпее пред блока, но "(потенциална инвалидност или дори смърт)", както пише в статията...
Какво мислите? Знам, че доста мами тук водят децата си на художествена гимнастика.

# 1
  • Мнения: 2 448
Ами при начинаещите в този тип спортове на тази ранна възраст най опасното е разтягането. Но ако се искат добри резултати професионално е ясно, че няма начин да се започне късно. Ако треньора е добър и му имаш доверие, нека спортува, сега мисля, че е доста по либерално от комунистическо време по отношение на художествената гимнастика, тогава граничеше с извращение, такива тренировки, свръх натоварени с цел медали.Поне от интервюта с тогавашни гимнастички съм останала с такова впечатление.

# 2
  • Мнения: 25 448
Съпругът ми много искаше да запише сина ни да тренира конкретно бойно изкуство, каквото самият той е тренирал навремето. Да, но чухме много лоши неща за единствения треньор в града ни. Много добър като боец, но много лош учител. Спечелените медали и купи за нас не са критерий за успех, при положение, че има много осакатени завинаги деца, а и от по-големите състезатели.
Мисля, че един родител трябва много добре да проучи в чии ръце поверява живота и здравето на детето си.

# 3
  • Мнения: 7 263
Спорта е нещо изключително важно за доброто развитие на децата. Естествено той трябва да бъде практикуват под грижите на добър специалист имащ нужната квалификация.
Мисля, че един родител трябва много добре да проучи в чии ръце поверява живота и здравето на детето си.

Това наистина е изключително важно!
Особено при спортовете за които пише Как' Сийка и двамата ми сина тренират бойни изкуства. Големия почна на 6 години, малкия на 5, но и двамата тренират при човек, на който имам доверие.

# 4
  • Мнения: 1 172
Мисля, че един родител трябва много добре да проучи в чии ръце поверява живота и здравето на детето си.
Много си права. Често в периода на пубертета, точно треньорите са хората, на които децата вярват безрезервно и които могат да имат силно влияние върху тях. Така се случи и с мен, и при много мои познати. Треньорите трябва да са авторитети и пример за подражание, трябва да възпитават!

# 5
  • София
  • Мнения: 2 840
Съпругът ми много искаше да запише сина ни да тренира конкретно бойно изкуство,
И аз исках, но разбрах от професионален спортист, шампион, че не е добре за деца под 8-годишна възраст. Било опасно, тогава се развивали костите и т.н. и можело дори да е опасно, ако се заеме сериозно.
Аз си го представях някак елементарно - като да мятат ръце и крака, облечени в екипи и да се кефят. Ама не било така.

# 6
  • Мнения: 8 999
Травмите по време на активните занимания със спорт са най-малкото зло. Опасните последици са в по-късна възраст.
Всяко прекаляване не е добро за организма нито на младите, нито на старите.

# 7
  • Мнения: 7 263
Съпругът ми много искаше да запише сина ни да тренира конкретно бойно изкуство,
И аз исках, но разбрах от професионален спортист, шампион, че не е добре за деца под 8-годишна възраст. Било опасно, тогава се развивали костите и т.н. и можело дори да е опасно, ако се заеме сериозно.
Аз си го представях някак елементарно - като да мятат ръце и крака, облечени в екипи и да се кефят. Ама не било така.

Клонка с риск да се повторя ще кажа пак, че при добър специалист няма по-голям риск от този детето да се контузи и докато играе на детската площадка.

# 8
  • Мнения: 2 641
аз пък ще кажа че всеки професионален спорт е свързан с травми и рискове. безобиден професионален спорт няма, независимо от треньора. ако се искат резултати няма как да се махат ръце и крака някакси. ако се тренира за между другото тогава може и да се избегнат контузиите. не че е задължително всички да ги имат в някаква сериозна степен, но ако са наистина добри спортисти няма как и да са без контузии. по тази логика при децата е същото. ако се гонят резултати е възможно децата бая да се контузят - най често растежение са на връзките в колената, гръбначния стълб и глезените. обяснявам аз на познатите ми че спортни танци преди 6-7 години няма как да почнат, а те викат ми моето е на 2 и в детската градин аги учат Simple Smile само ще добавя че между занятията в детските градини и  школите разликата в натоварването е огромно и съответно никой не би взел дете под 6 години за какъвто и да е спорт, освен плуване сигурно.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 840
Лени, самосподелих какво ми бе казано.
Аз не съм специалист.
От друга страна, не зная как бих могла да преценя дали треньорът на сина ми е такъв и контузиите му ще са като обикновени битови травми.

Но ако ти твърдиш, че няма някаква реална опасност извън тази, за която говориш, при практикуване на такъв спорт, аз бих ревизирала мнението си и пак бих се замислила върху идеята да го запиша на таекуон до, да речем.

Anaise, аз не искам да го правя професионален спортист. Наистина си представях някакви аматьорски изпълнения. Вероятно затова онзи човек ми е казал, че не бива да го давам преди 8-годишна възраст, решил е, че искам да стане шампион, нали той е бил такъв, вероятно така е видял идеята ми.

# 10
  • Мнения: 256
Според мен спорта е полезен,но практикуван за удоволствие.Всяко професионално занимание натоварва още неразсвития организъм,а всеки треньор цели постижения иначе няма смисъл от заниманието.Така че според мен треньорите са поставени там за да "изцедят"най-доброто от децата за сметка на тяхното здраве.Имаме познат,чието дете от 1-2 години тренировки лека атлетика има редовни и сериозни кризи на болки в кръста.Относно гимнастиката скоро бяхме на лекар,който каза,че патологичната разтегливост и подвижност на връзките на ставите(което се използва и доразвива в този спорт) не е полезна за децата и може да доведе до сериозни проблеми в ставите,гръбначно изкривяване и т.н.Не смятам,че който и да е треньор ще е загрижен повече за здравето на детето ми и ще бъде достатъчно откровен по тези въпроси!

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Мен отдавна ме притеснява вредата от спортовете при децата. Вярно, много е полезно за удоволствие, но има значение какво мислят треньорите по въпроса.
И все пак си имам не едно, ами много наум. Спортът е нещо, в което се поощрява съревнованието (дори и при колективните спортове) и е висококонкурентен. За школите и треньорите е важно каквъв авторитет имат в този бранш, а това до голяма степен зависи от постиженията на децата, които тренират. Колко са треньорите, които биха се отказали от славата за сметка на удоволствието на децата?! И родителите също могат да се поддадат на желанието децата им да са най-добрите. При клубовете това е бизнес, а не благотворителност.

Травмите ме притесняват също. Едно време се казваше, че изкуството иска жертви, но като гледам май спортът иска жертви.

# 12
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Като бивша гимнастичка мога да ти споделя при мен как беше.
Започнах на 6год. със съвсем леки тренировки /с цел два - три пъти в седмицата да не спя в градината  Wink/ и първите 2-3 год. тренирах наистина по малко и само за кеф. Постепенно обаче натоварванията взеха да се увеличават, тренирах в "Левски" и без да разбера как стана ме преместиха в групата на "големите", където разликата в натоварванията наистина беше голяма. Но за кратко -  травмите не закъсняха - две хернии, контузия на крака и травма на кръста, която си нося и до днес. Заради нея прекъснах състезателна дейност  Confused Години по - късно започнах да се оплаквам и от жестоки болки в гърба, които докторите отдадоха на тренировките ми като дете.

Та така... пазя прекрасни спомени от годините в залата. Там научих много неща и да си призная трудно преживях раздялата с художествената гимнастика. Но травмите си ги нося и до днес. И то без да съм подлагана на най - големите натоварвания. Просто трябваше да спра по - рано.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 2 171
Съгласна съм с Lennyh и Как' Сийка напълно Peace.
Аз самата съм тренирала три години балет и три художествена гимнастика. Никакви травми не съм имала и никакви здравословни проблеми породени от това. Но имах много човечни и прекрасни ръководителки, истински професионалистки в областите си. Не може да имаш постижения в спорта или изкуството ако няма необходимото натоварване и интензитет в една качествено подготовка.
Лично аз мисля, че едно дете рядко би се занимавало със спорт само заради удоволствието от практикуването му. Неизменна част от спорта е съревнованието и пряката конкуренция. Аз вярвам в ползите от спорта и когато детето ми стане готово ще изберем най- подходящия за него спорт. Това е и другия аспект над който родителите трябва да се замислят- дали избраният от тях или детето им спорт е подходящ за неговото телосложение, темперамент, характер и здравословно състояние. Не може пълничко момиченце да играе балет или гимнастика, поради ред причини, както и не може прекалено нисичко дететнце да тренира спорт изискващ по- солиден ръст и прочие. А доста родители си навиват на пръста собствените си желания или виждания за това кой спорт е подходящ за децата им, а децата страдат от това.

# 14
  • Мнения: 7 263
Клонка смея да давам мнение поради факта, че освен 16 години активен спорт зад гърба си имам и близо 4 годишен треньорски опит макар и останал в миналото.
Да имам сериозни травми, чиито последици към днешно време са ми сериозен проблем, но всяка от трите ми сериозни травми е получена във възрастта след 18 години, когато става дума за истинска активна състезателна дейност.
Естествено не изключвам и варианта да има треньори, които не си разбират много от работата или по-скоро риска е когато не са работили с деца и се опитат да пренесат методите за възрастни върху деца.
Лично аз винаги бих помолила да гледам няколко тренировки преди да запиша детето си някъде, също така бих потърсила отзиви за школата, треньора и избрания от мен спорт за детето ми / ако не разбирам от дадения спорт/.
За родителите които се притесняват да залагат на силовите и травматични спортове - могат да започнат от по-леки - плуване, лека атлетика, макар че аз поне не зная за спорт, в който няма травми.

Позволявам си да дам няколко съвета за да разпознаете по-лесно треньора умеещ да работи с деца.
1. Задължително отделя достатъчно време на загрявката на всяка мускулна група;
2. Разделя децата при работа на групи според уменията и опита им;
3. Разговаря и обяснява внимателно със спокоен и равен тон - не крещи, не се кара, не избухва;
4. Разяснява търпеливо и обстойно правилата и набляга на опасните моменти, както и на тънкостите за изпълнение на движенията - особено е важно да ги показва лично!
5. Наказва тези, които не изпълняват указанията му;
6. Въвежда новите деца постепенно в материята и им оставя време за аклиматизация към дадения спорт, отбора и ползването на уреди / ако има такива/.

Освен всичко останало спорта за деца на възраст 5 - 9 години е все още в сферата на общата двигателна култура и придобиването на основни познания за техниките на даден спорт. За състезания и истински натоварвания говорим сериозно едва във възрастта над 14-16 години, когато първо самите деца са пораснали и опитни. Второ вече биха могли и сами да се предпазят от травми чрез натрупан личен опит. В този смисъл смело мога да твърдя, че едно дете влязло на 6 години в залата по карате, ще бъде в по-голяма безопасност откъм контузии от дете / по-скоро юноша/, който влезе за пръв път в залата на 12-14 години.
Да не говорим, че на тази възраст детето вече и само може да реши иска ли да се състезава или просто иска да тренира за удоволствие.
Замислям се че гимнастиките / спортна и художествена/ и акробатиката поради спецификата си може би крият известен риск именно защото там 12-13 годишни деца са вече състезатели в националните отбори, където безспорно натоварването е значително. Но и тук мисля, че нищо не става без знанието и съгласието на родителите, поне имам ясен спомен, че за първите ми състезания, родителите ми трябваше да подписват декларации за съгласие.
Засега се сещам това, по-късно може би ще допълня.

Последна редакция: пн, 12 май 2008, 17:37 от Lennyh

Общи условия

Активация на акаунт