Честна дума, че дори и смешно да ви звучи, аз съм наистина в много странно положение 
Сина ми - 3 год. и 3 месец. Е ...свръхактивно дете....струва ми се че изразходва многократно повече енергия, отколкото примерно си набавя от храната и съня. Не се бие..никога не е удрял друго дете. Много е любвеобвиелн, но е страшно палав. Дори когато го оставям на баба му, и съм на работа примерно, звънне ли ми телефона и ми се подкосяват краката, мисля че нещо лошо е станало. Или пък аз звъня постоянно да питам какво правят. На няколко пъти ми го връщат съседите, хукнало на улицата 
Уж бабите му го гледат.....у нас има гараж в ойто свекър ми работи и поправя коли и на практика е почти невъзможно вратите и портата да бъдат затворени. Уж всички сме с очи на гърба, но той винаги намира начин да направи беля. Немога с него да излизам никъде. Като седнем някъде започва с ВСЕ сила да тича на където и да е, само да не е мирен. А почвам да го гоня, но не просто да вървя след него а се гоним с всичка сила и аз и той. Абсолютно неприятно ми е вече да излизам някъде на кафе с него:( А страшно много искам:( Откакто тръгна на градина започна и да говори глупости:( Там уж се държал по-добре казват и се хранел и спял с децата......Доста често боледува за съжаление, и се налага да си седим двамата в къщи, а аз напаво изчерпах цялата си фантазия за да разнообразя деня. И аз и баща му му се караме в къщи, когато прекали. Наказвали сме го, признавам си, удряла съм му шамари, когато просто не издържа вече:(: А той знаете ли какво прави? Смее се . Веднъж наистина го ударих по-силно. А той.....започна още повече да се смее:( В началото с един шамар по дупето се нацупваше и мирясваше, сега не действа дори това. Хвърля, бяга, чупи, плюе.....без памперс е вече но веднъж ми кефнало и се изпикал на паркета......Лигави се безобразно много понякога и вече наистина незнам какво да правя! Като ни дойдат гости ( особено сега лятото като сме навън) в гонитбата се вклюват всички. Миналата седмица имахме гости за обяд, навънка до градинкатака....той започна да се лигави, да обръща саксии, да бяга и бягайки да скубе цветята и да ги хвърля. Жената която беше у нас го гонеше да го хване, а аз след тях садя цветя....Ужас просто. Иначе е готин..умен....обича песнички, стихчета, говори страшно много и може да седнеш и да си проведеш спокойно разговор с него, обаче когато е на кеф. Иначе еее В магазин е абсурд да влезем заедно. Той започва да граби от всички рафтове каквото може да вземе, и като не му купя се влачи по земята тръшката се и пищи колкото глас има. А аз като нямам пари какво да направя? Почвам да го дърпам и ми се къса сърцето че немога да му купя еди какво си, а в магазина ме гледат гадно:( Бабите му също казаха че неискат с него на магазина. Наистина незнам какъв метод да приложа за да го науча малко на ред и дисциплина. Баща му е кротък, аз съм страшно емоционална, но майка ми и баща ми казват че не са била толкова "джасната" в никакъв случай, като малка. Определено по темперамент прилича на мен. Обаче е страшна работа. Жив и здрав да ми е, наистина другото е бял кахър, ама ми се иска поне малко да се вразумява като му се говори. Прави ми и впечатление, че понеже е наистина много чувствителен, понякога ако се разкрещя силно или го накаша, като се разплаче след това доста дълго време е тъжен:( И сякаш се страхува от мен:( А това ми къса сърцето направо и аз се разплаквам заедно с него:( Всеки казва :" Няма нищо, палав е много ама ще го израсте апък и е по-добре да е такъв сега", обаче наистина понякога е много трудно...Има ли начин за възпитание, без да ми е гадно и на мен после:(
Сина ми - 3 год. и 3 месец. Е ...свръхактивно дете....струва ми се че изразходва многократно повече енергия, отколкото примерно си набавя от храната и съня. Не се бие..никога не е удрял друго дете. Много е любвеобвиелн, но е страшно палав. Дори когато го оставям на баба му, и съм на работа примерно, звънне ли ми телефона и ми се подкосяват краката, мисля че нещо лошо е станало. Или пък аз звъня постоянно да питам какво правят. На няколко пъти ми го връщат съседите, хукнало на улицата Уж бабите му го гледат.....у нас има гараж в ойто свекър ми работи и поправя коли и на практика е почти невъзможно вратите и портата да бъдат затворени. Уж всички сме с очи на гърба, но той винаги намира начин да направи беля. Немога с него да излизам никъде. Като седнем някъде започва с ВСЕ сила да тича на където и да е, само да не е мирен. А почвам да го гоня, но не просто да вървя след него а се гоним с всичка сила и аз и той. Абсолютно неприятно ми е вече да излизам някъде на кафе с него:( А страшно много искам:( Откакто тръгна на градина започна и да говори глупости:( Там уж се държал по-добре казват и се хранел и спял с децата......Доста често боледува за съжаление, и се налага да си седим двамата в къщи, а аз напаво изчерпах цялата си фантазия за да разнообразя деня. И аз и баща му му се караме в къщи, когато прекали. Наказвали сме го, признавам си, удряла съм му шамари, когато просто не издържа вече:(: А той знаете ли какво прави? Смее се . Веднъж наистина го ударих по-силно. А той.....започна още повече да се смее:( В началото с един шамар по дупето се нацупваше и мирясваше, сега не действа дори това. Хвърля, бяга, чупи, плюе.....без памперс е вече но веднъж ми кефнало и се изпикал на паркета......Лигави се безобразно много понякога и вече наистина незнам какво да правя! Като ни дойдат гости ( особено сега лятото като сме навън) в гонитбата се вклюват всички. Миналата седмица имахме гости за обяд, навънка до градинкатака....той започна да се лигави, да обръща саксии, да бяга и бягайки да скубе цветята и да ги хвърля. Жената която беше у нас го гонеше да го хване, а аз след тях садя цветя....Ужас просто. Иначе е готин..умен....обича песнички, стихчета, говори страшно много и може да седнеш и да си проведеш спокойно разговор с него, обаче когато е на кеф. Иначе еее В магазин е абсурд да влезем заедно. Той започва да граби от всички рафтове каквото може да вземе, и като не му купя се влачи по земята тръшката се и пищи колкото глас има. А аз като нямам пари какво да направя? Почвам да го дърпам и ми се къса сърцето че немога да му купя еди какво си, а в магазина ме гледат гадно:( Бабите му също казаха че неискат с него на магазина. Наистина незнам какъв метод да приложа за да го науча малко на ред и дисциплина. Баща му е кротък, аз съм страшно емоционална, но майка ми и баща ми казват че не са била толкова "джасната" в никакъв случай, като малка. Определено по темперамент прилича на мен. Обаче е страшна работа. Жив и здрав да ми е, наистина другото е бял кахър, ама ми се иска поне малко да се вразумява като му се говори. Прави ми и впечатление, че понеже е наистина много чувствителен, понякога ако се разкрещя силно или го накаша, като се разплаче след това доста дълго време е тъжен:( И сякаш се страхува от мен:( А това ми къса сърцето направо и аз се разплаквам заедно с него:( Всеки казва :" Няма нищо, палав е много ама ще го израсте апък и е по-добре да е такъв сега", обаче наистина понякога е много трудно...Има ли начин за възпитание, без да ми е гадно и на мен после:( 
Ама незнам до кога. Просто се опитвам когато нямам намерение да му угодя - му обяснявам 2-3 пъти ако се налага. И просто се опитвам да го разсея за да забрави това което иска, или пък аз се съсредоточавам в нещо и изчаквам да му мине ината. 2 пъти до сега го пробвах и стана....незнам обаче до кога ще е така. 
