Отдавна не съм влизала тук.
Понеже вече всички около мен очакват да отбивам дъщеричката си аз се бях нагласила този месец да го правя. Когато преди известно време влязох тук с намерение да пускам темата за отбиването попаднах на темата за говорещите кърмачета - моето е от тях. Стана ми много мило и се посмях от сърце. Но и се натъжих. Всяка майка, която е кърмила дълго знае за какво говоря.
Синът ми го кърмих също до 1 и 10 месеца. Тогава натискът около мен беше още по-голям, а и аз бях много по-малко информирана и просто една вечер взехме решение с мъжа ми - ще сложим край, ще се отбиваме. Стегнах си гърдите, след като малчо заспа и легнах до него - но изведнъж ми стана толкова мъчно. Разплаках се . По едно време той се събуди както обикновено и започна да плаче - да иска цука - аз го взех, но той започна още по-силно да плаче - и така и двамата в един глас, докато аз накрая не издържах и му дадох - успокоихме се и заспахме. Така отложихме момента за малко по-късно, когато вече няколко пъти го бях предупреждавала, че цуката ще става горчива - той не вярваше, смееше се ....но една вечер се намазах с оцет и на човека никак не му хареса. Така от тази вечер нататък се отбихме и двамата .
Сега, въпреки натрупания опит пак съм пред дилема. Прочетох статиите за отбиването и установих, че моята госпожица явно все още не е съвсем готова за това. Когато падне или се удари винаги ме търси и се успокоява с цукане, заспива с цукане, през нощта цука няколко пъти...въобще няма намерение да се отказва скоро.
Казаха ми, че лятото не било хубаво да се отбива детето. Притискат ме отвсякъде 0 дори мъжът ми само подпитва, кога...а аз се чудя и мая. Не ми се иска да е сега. Имам желание да отложа за есента, но дали тогава няма да е още по-трудно?
Моля ви, да споделите вашия опит с отбиването - кога и как се случи и как го прие детенцето ви. Предварително благодаря