Срещу нас се движеше катун със цигани,към десетина коня с каруци,явно тръгнали да се местят на някъде...А каруците бяха пълни само с одеала и дребна покъщнина,и по едно две деца...От тях лъхаше такава мизерия,че ме смрази,и се разплаках...Тези хора бяха като появили се изведнъж от преди векове...
Един тир задминавайки ги,дори отнесе единственната по модерна вещ-детска количка,и удари с нея кочиаша...Но никой не реагира по никакъв начин,просто тираджията явно не ги сметна за хора,пък циганина с някакво болно примирение...
Много пъти съм гледала по телевизията предавания за пребито дете,за това как се гледат по десет човека в стая,за това че нямат вода,но и че не си плащат сметките,че не работят,че крадът и пр.Много пъти съм минавала и през цигански махали,и съм се сблъсквала с мърсотията,безхаберието им,и наглостта им...И за това ги мразех!
Но днес някак нещо се пречупи в мен...Може би наистина някои нямат избор,и не защото нямат такъв,всеки има,а защото просто не могат да го проумеят...