Публикувана: 11 май 2008, 12:39 ч.
Последно мнение: 12 май 2008, 09:49 ч.

Страхливки или смели? Колко страхливи и колко смели?

1 824
32
1

11 май 2008, 12:39 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Вчера видях едно мъничко момиченце (сигурно беше най-много на 4) да пресича само едно от оживените кръстовища на София. Малко по-късно, пак само, пресече още една оживена улица. Притесних се, огледах се и видях, че на десетина метра пред него има майка с количка. Детето май вървеше след нея. Аз пък вървях (така се случи) след тях още известно време. Майката все така си караше количката. Без да се обърне нито веднъж. А малкото момиченце вървеше след нея, все на същото разстояние.
Аз ужасно се дразня от хора, които ти се натрапват и дават съвети, особено за децата. Затова (ако не са ме попитали), се опитвам да не го правя. Стиснах зъби и не се намесих. А може би трябваше.
Признавам си, че много ми се искаше да я хвана тази майчица и... Не знам какво.
Достраша ме за това мъничко човече, което върви само по натоварените улици, покрай паркираните коли.
Аз съм страхливка. Голямото ми момче (на шест години) по улиците и тротоарите винаги държи дръжката на бебешката количка. Пресичаме винаги заедно. При нас тротоари почти няма, защото са плътно заети от коли. Много често тези коли внезапно потеглят, без шофьорите им дори да се огледат. Преди два дни така щеше да ме отнесе бус.
Знам, че съм страхлива. Мисля си, дали не прекалявам със страховете си. Опитвам да въвеждам твърди правила - играеш само на площадката, не взимаш нищо от никого, не говориш с непознати, не пресичаш сам и пр. Опитвам се да не плаша излишно децата си, опитвам се да ги възпитавам да са по-самостоятелни.
Питам се, аз ли съм прекалено страхлива? Или тази майка е прекалено смела?

# 1 11 май 2008, 13:15 ч.

Мнения: 7 263

Не не си страхлива.
Ти си разумна.
Големият ми син тръгна да пресича сам чак в трети клас. Дотогава винаги е пресичал с някого. Родител, познат, госпожите от занималнята и т.н.
Не бих рискувала да пусна детето си само по улицата именно защото тук никой не се вълнува от знаци, правила и тем подобни.
В това отношение днешните деца са ограбени Twisted Evil

# 2 11 май 2008, 13:34 ч.

Мнения: 5 391

Ако ти си страхлива, значи и аз съм.
А въпросната майка сякаше не е смела, а безотговорна.
На фона на многото коли, високите скорости и безотговорността, аз също не пускам и не бих пуснала сина си да пресича сам.
Наистина децата ни са ощетени.

# 3 11 май 2008, 13:44 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

От страна на майка с момичето смятам, че е безотговорност.За смелост не можем да говорим!

В този случай е по-добре да ме смятат за страхлива, но държа детето ми да пресича държейки ме за ръка.На мен така ми е спокойно, другите да мислят каквото си искат.

# 4 11 май 2008, 13:57 ч.

Варна
Мнения: 1 522

Аз съм безкрайно страхлив и нерешителен човек. Не се гордея с което. Опитвам се да го променя и да не повлияя детето си в това отношение. Не желая да е страхлива като майка си, но точно в този случай не можем да говорим за смелост. Това на практика е безотговорност. Има си други места и други начини.

# 5 11 май 2008, 14:29 ч.

Мнения: 2 448

И моя е на 4, ама да го оставя да се движи на 10 м след мен е недопустимо, а когато пресичаме винаги ме държи за ръка. Нека ме мислят за страхлива, да , за живота на детето ми съм от най страхливите.

# 6 11 май 2008, 14:35 ч.

София
Мнения: 903

Аз също съм страхлива. Не бих оставила дъщеря ми, която е на 5 години, да пресича сама натоварените софийски улици. То заедно като сме, пък все има мераклии да ни отнесат, а какво оставя да я оставя сама да пресича. Абсурд.
Изпращала съм я до магазина, който е на около 500 ,метра, но в града, в който живее свекърва ми. Там движението е доста по-спокойно, и за да отиде до магазина, трябва да пресече само една малка уличка в междублоковите пространства. И дори там през цялото време я наблюдавам и давам указания от терасата кога да се огледа, накъде да погледне и кога да мине улицата.

# 7 11 май 2008, 14:41 ч.

София
Мнения: 790

Нямам думи за това което си видяла Confused

Аз пресичам изключително внимателно дори когато съм сама. Когато съм с детето си, още повече. Когато бях малка си спомням че във втори клас ходех сама на училище и пресичах сравнително голяма софийска улица на пешеходна пътека. Сега се чудя как майка ми ме е пускала... аз на нейно място не бих Tired

И накрая не смятам че майки като теб и мен са страхливи. Както е казала Lennyh - разумни сме Peace

# 8 11 май 2008, 14:55 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

И аз съм от страхливките. Водя си детето за ръката, стоя на площадката а игра. Но не упреквам майката, вероятно има причина детето да върви по назад...

# 9 11 май 2008, 15:31 ч.

Мнения: 1 237

Никога ни бих я оставила да пресича сама.От страхливите съм.Другото не е смелост,а явна безотговорност.

# 10 11 май 2008, 15:40 ч.

Варна
Мнения: 2 388

Аз също съм страхлива. Дария иска да пресича вече без да я държа за ръката - позволявам го много рядко на кръстовището до нас (има светофар) и то когато не е много натоварено движението. Не я пускам сама до магазина дори. Преди седмица отиде сама до магазинчето срещу кварталната градинка, пресичайки една по-малка улица, но само защото приятелката й беше с нея. Имам приятелка, която е много смела в това отношение - пресичала е с количката улицата така рисковано, че ми се е изправяла косата, момченцето й отдавна излиза само до магазина или да изхвърли боклука, а е колкото Дария. Всеки решава сам за себе си, не знам кое е по-добре, но предпочитам да съм по-предпазлива и дори страхлива.

# 11 11 май 2008, 16:28 ч.

Мнения: 1 555

Аз не съм страхлива, но не бих си правила чак такива експерименти с живота на децата ми ! Постоянно говоря и обяснявам за пресичането, за оглеждането, за колите, тъй като понякога ми е невъзможно да хвана синът ми за ръка, за да пресечем някоя натоварена квартална улица, поради причината че с едната бутам количката, а с другата бутам колелото му, защото принца Heart Eyes

го мързи да върти педалите, НО винаги гледам това да става когато не минават коли, като преди това го карам да се оглежда и да ми казва дали вижда коли и т.н.
Сега като си спомня аз в 2 ри клас ходих сама на училища и сменях 2 превозни средства, дано децата ми да са така уверени и самостоятелни, а не като сестра ми, която е 4 клас и я страх да пресече улицата пред блока и smile3505

сама !!! Съжалявам за отклонението ! bouquet

# 12 11 май 2008, 17:01 ч.

Мнения: 4 292

Страхлива съм! Не ме е срам да си го призная. Ако видя нещо такова, като описаното от василиса, сигурно ще ми се обърне сърцето от ужас.

# 13 11 май 2008, 17:16 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Блъскала ме е лошо кола /като пешеходка/и мен самата дори все още ме е страх да пресичам/а минаха 14 години/.
Та в това отношение никак не съм смел родител.

# 14 11 май 2008, 17:19 ч.

Добрич
Мнения: 5 448

Не може въобще да се сравнява времето, в което ние сме израснали със сегашното време. Преди нямаше толкова автомобили по улиците и шофьорите спазваха правилата за движение и ограниченията за скоростта. Днес нещата са съвсем различни. Често трябва да слезеш на платното, защото мястото на тротоара е заето от паркирани автомобили. А на платното колите фучат сякаш са извън населено място. Не са единични случаите, когато преминават на червено. Много от светофарите светят едновременно зелено на пешеходци и на автомобили, които завиват и се озовават на същото платно с пешеходците. Дори да кажеш на детето си , че се пресича само на зелено, не можеш да бъдеш сигурен, че няма да го блъснат. Нашите родители не са били по - смели от нас. Просто животът преди е бил по - спокоен. Дразня се, когато родител ми каже " Мен все така са ме водили сякаш." Мисля, че е много безотговорно по този начин да се отнасяме към живота и здравето на децата си.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: