лятната ваканция с малкото останали приятели в софия,които също като нас със сестра ми нямаха село,на което да отидем.
играехме на ластик,на народна топка,на пиян морков,на ръбче,на кър и дама ...
след това отпуската на нашите,задължително изкарана на море,на почивната станция на "ВИФ". а там...
липсват ми и бонбоните "карамел му" ,и сладкарница "мимоза" или по-скоро ритуалът по отиването там , и...,и...
ех,колко хубаво беше...
сега като гледам сина ми и си мисля с какво ли би запомнил своето детство?! хилядите колички,плей стейшъна или компютърните игри?! какви ли ще са спомените му от тази прекрасна,безгрижна възраст? какво ли ще разказва на своите деца?
как мислите? ощетени ли са децата ни от това,че живеят в толкова технологичен свят и дали те или ние сме живяли по-добре?имам предвид чисто емоционално.