Как го преживявате? Как се справяте с болката? Как успявате да погребете изгубените надежди и мечти? Кой ви помага? А ако няма такъв? И тези две деца - как си представяте да живеете без тях? Помогнете, моля!
- Публикувана: 11 май 2008, 03:13 ч.
- Последно мнение: 13 май 2008, 08:19 ч.
А когато всичко свърши...
Ако съм сбъркал точното място - извинявам се- грешката е моя. По принцип не обичам да пиша, може би затова така се е получило. А нощта - тя не винаги е толкова мрачна - там има хиляди звездички, и те се смеят с усмивките на децата ми 
Колкото до историята - поредната баналност, затова и не ми се ще да я разказвам. Просто всичко приключи между нас, живеем дори в различни градове, и сега ще виждам децата си още по- рядко. Освен това, сякаш им предавам и от моята болка, и се притеснявам, че вместо да ги радвам и правя щастливи, по- скоро ги натъжавам и обременявам с проблеми, които не са тяхни, и за които не са виновни... Исках да споделя, защото така е по- лесно, да получа някой друг съвет... А и когато човек напише нещо, нещата се поизбистрят малко повече. Благодаря все пак за отзивчивостта, наистина е приятно някой, макар и непознат, да ти каже нещо.
Колкото до историята - поредната баналност, затова и не ми се ще да я разказвам. Просто всичко приключи между нас, живеем дори в различни градове, и сега ще виждам децата си още по- рядко. Освен това, сякаш им предавам и от моята болка, и се притеснявам, че вместо да ги радвам и правя щастливи, по- скоро ги натъжавам и обременявам с проблеми, които не са тяхни, и за които не са виновни... Исках да споделя, защото така е по- лесно, да получа някой друг съвет... А и когато човек напише нещо, нещата се поизбистрят малко повече. Благодаря все пак за отзивчивостта, наистина е приятно някой, макар и непознат, да ти каже нещо. 
Не се извинявай, на нас не ни пречи, че си писал тук, но пишещите в другия подфорум биха били по- полезни от нас. 
Минали са по пътя, имат сходни с твоите изживявания, съответно и съветите им биха били по- точни и ценни.
От мен: не се поддавай на унинието, на инерцията, мисли и действай така, че да намериш начин да виждаш по- често децата, да измисляш забавления с тях, да усещат, че само физически си разделен от тях.
Успех!
Минали са по пътя, имат сходни с твоите изживявания, съответно и съветите им биха били по- точни и ценни.От мен: не се поддавай на унинието, на инерцията, мисли и действай така, че да намериш начин да виждаш по- често децата, да измисляш забавления с тях, да усещат, че само физически си разделен от тях.
Успех!
Тъжно 
.... уви случва се !
Сякаш да ти пожелая бързо да намериш своето лично щастие някъде другаде, за да можеш да предадеш част от него на детенца
Когато човек се чувства нещастен, трудно може да направи някой друг щастлив
Пожеланието, разбира се - ако всички пътища назад са затворени
.... уви случва се !Сякаш да ти пожелая бързо да намериш своето лично щастие някъде другаде, за да можеш да предадеш част от него на детенца
Когато човек се чувства нещастен, трудно може да направи някой друг щастлив
Пожеланието, разбира се - ако всички пътища назад са затворени
Е хайде стига ги оплаквахте тези деца де. В повечето случаи за самите тях е по-добре, когато родителите им не живеят заедно. Айде аман от саможертви в името на децата.
nikodim, всеки сам се справя с болката. Има я и за двете страни. Естествено е да ти е мъчно за децата, неестествено би било обратното. Единствения съвет който бих си позволила да ти дам е, да ги търсиш, да прекарваш колкото е възможно повече време с тях, да им помагаш - и на тях и на майка им по тяхното отглеждане и възпитание. А разбитите илюзии, мечти... тях ще ги оплакваш още дълго време.
Просто имай търпение, намирай си занимания, за да не мислиш много-много, работи и така. Казват, че с времето става по-леко.
nikodim, всеки сам се справя с болката. Има я и за двете страни. Естествено е да ти е мъчно за децата, неестествено би било обратното. Единствения съвет който бих си позволила да ти дам е, да ги търсиш, да прекарваш колкото е възможно повече време с тях, да им помагаш - и на тях и на майка им по тяхното отглеждане и възпитание. А разбитите илюзии, мечти... тях ще ги оплакваш още дълго време.
Просто имай търпение, намирай си занимания, за да не мислиш много-много, работи и така. Казват, че с времето става по-леко.
Приемаш че всичко е свършило,стискаш зъби и продължаваш!Нямаш избор!Създаваш си нови навици,организираш си по нов начин времето и поемаш дълбоко въздух!
Един съвет,това което се е случило се е случило между теб и съпругата ти.Децата са си твои!Опитвай се да прекарваш максимално време с тях.Не губи връзка с тях,защото ти напомнят за това което си изгубил.Помагай винаги с каквото можеш.Не казвай на тях това което искаш да кажеш на бившия си партнъор.Те не са посредници!
И момичетата са го казали,времето и само времето!
Един съвет,това което се е случило се е случило между теб и съпругата ти.Децата са си твои!Опитвай се да прекарваш максимално време с тях.Не губи връзка с тях,защото ти напомнят за това което си изгубил.Помагай винаги с каквото можеш.Не казвай на тях това което искаш да кажеш на бившия си партнъор.Те не са посредници!
И момичетата са го казали,времето и само времето!
Незнам колко време е минало от раздялата ви....Но с времето болката намалява,остава само едно усещане за празнота и нищото....Ще минеш през всички фази на приемането и отхвърлянето на ситуацията,няма да ти е лесно,може би....Порови се из темите на този подфорум,убедена съм,че ще ти помогнат.
А децата,както и ти го усещаш,и Gercho хубаво го е казала-не ги оплаквай! Бъди до тях,грижи се за тях.Те са си твоите деца и ако ти си баща на място,както виждам,че си,никога няма да загубиш връзката си с тях!
и пиши....
А децата,както и ти го усещаш,и Gercho хубаво го е казала-не ги оплаквай! Бъди до тях,грижи се за тях.Те са си твоите деца и ако ти си баща на място,както виждам,че си,никога няма да загубиш връзката си с тях!
и пиши....
Когато 1 нещо свърши- в случая отношенията ти с твоята бивша половинка, означава,че започва друго нещо- по-общо казано нов шанс се появява за вас двамата поотделно в новите ви животи, шанс да съхраните едни добри отношения помежду си в името на общите си деца (което не е лесно, но си струва ), шанс да бъдеш добър и грижовен баща, защото ти се разделяш с жена си, но не и с децата . За тях важното е да виждат мама и татко спокойни и щастливи, пък дори и поотделно.Имай търпение и постоянство-всичко се нарежда рано или късно
Някои успяват по-бързо.Дано си от тях.Времето, казват....понякога за мен лично е враг.Дано на теб времето ти помогне.Очевидно децата няма да са при теб, очевидно, че от това ще те боли, но няма как да го поделите-едното на теб, другото на нея.С времето може би ще напаснете някак "свижданията"-мразя тази дума...нека е вижданията.Обаче имаш един плюс в ситуацията.Тя примерно гледа всяка вечер децата докато заспиват и си мисли също тежки мисли, гледайки ги.Ти можеш да отидеш да изпиеш бира с приятел и да срещнеш интересен човек, нов такъв в живота си сравнително по-бързо.Хайде, горе главата.