Публикувана: 10 май 2008, 20:30 ч.
Последно мнение: 4 юни 2008, 11:06 ч.

следосиновителната депресия

14 005
85
1

Гост

10 май 2008, 20:30 ч.

Здравейте ,

Имам сестра която много дълго време се бореше да забременее .. нищо не се получи , лекарите казаха .. вероятността е 1 % ..
Така се стигна до окончателното решение да осинови детенце .
Със съпруга и минаха през цялата процедура по осиновяването и след това дългото очакване .. да им се обадят и да ги повикат . Дойде и този момент . Обадиха се . Предложиха им две прекрасни дечица братчета на 10 мес. и 2 години . Радостта беше неописуема .. пътуваха всяка седмица при тях, пазаруваха безброй неща за децата .. бяха в еуфория .. безкрайно щастливи .
Децата са здрави , нямат никакви недъзи .. прекрасни . Осиновиха ги . Разбира се минаха през трудният период на адаптация на големият .. за мен / аз имам също две деца / това беше нормална реакция на детето .. то се бунтуваше. Беше им трудно .. много трудно и на четиримата , но ние .. семейството им непрекъснато ги подкрепяме . Мина време 13-14 дни и дойде депресията . Сестра ми започна да плаче , затвори се дълбоко в себе си , отказа да се храни , страхуваше се от всичко ... ние неможехме да се справим .. и повикахме лекар .. диагнозата - тежка депресия . Тя отказва да приеме децата , иска да ги върне .. бори се за предишният си живот . Не е агресивна към малките , просто не ги приема ..
Предписаха и антидепресанти ...
Обичам я много и на всички много ни липсва .. тя е човек който е позитивен , любящ и в момента .. много страдащ .Искам да и помогна .. много , искам сестра си такава каквато беше ...но не за сметка на децата ..
Аз съм сигурна че и това ще премине ...
Пиша всичко това тук , защо търся хора, които биха могли да и помогнат .. преживели такива емоции ...
Моля Ви , ако някой може да помогне да ми пише на посоченият адрес .

zornica.tcheresharova@abv.bg
Благодаря !

# 1 10 май 2008, 21:51 ч.

София
Мнения: 9 517

Опа, дадох линк към място, на което вече си била.
Това, което мога да ти кажа от опит - просто бъди до нея Hug

. Аз лично преживях по-голяма следродилна депресия когато осиновихме Исак, отколкото когато се роди Дара.
Не знам, дали ще мине или ще продължи, не знам как ще завърши всичко, но ти бъди до нея и успех.

Последна редакция: сб, 10 май 2008, 21:56 от Фоксче

# 2 10 май 2008, 21:59 ч.

Мнения: 2 722

И аз като Фоксче да напиша - бъди до нея, подкрепяй я.
Трудно е, но не е невъзможно.

bouquet

# 3 10 май 2008, 22:22 ч.

Мнения: 690

Ще ти пиша и на пощата, но според мен стреса и е бил доста голям. Ситуацията ми е позната. Ние също сме още "пресни" и все още има моменти, в които изпадам в едни такива състояния, и рева. Но това минава. Като сестра я подкрепяй, говори и, споделяй какво е било с твоите деца. Няма страшно. Ще го преодолеете.

# 4 11 май 2008, 11:07 ч.

Русе
Мнения: 212

Вече са ти написали - бъди до нея в този момент.Всички минаваме през този период /кой по-бързо ,кой по-бавно/,но излизаме и сме дори още по-силни и уверени.Това не е вътрешна борба да върнеш стария живот.Аз лично все още на моменти изпадам в особени състояния,но вече по-рядко и когато се усетя,че залитам просто прегръщам прекрасния си син и търся усмивката му...Помага ми!

# 5 11 май 2008, 11:31 ч.

Мнения: 28

Zdraveite!
Edva li shte bada polezna s neshto , no az sashto v nachaloto siakash ne mogeh da ustanovia vrazka s deteto.Gledala sam i plemennica, no s neia ne beshe taka ......Maikite, koito ragdat decata si siakash po vreme na bremennostta ustanoviavat niakakva vrazka s tiah...
Triabva mnogo obshtuvane s deteto....i estestwenno podkrepa.Mislia che dwe deca ednovremenno sa i doshli malko w poveche na sestra Vi.
Хубаво е да отидат някаде цялото семейство сами с децата да се позабавляват и починат , да имат повечв време еди за друг!
Децата не са само радост но и много труд. На осиновителя е още по-трудно!!!Аз непрекаснато се страхувам че не съм добър родител, да не му се случи нещо лошо, да не се проваля като родител, защото сама съм поеле отговорност за това дете и неговата съдба.А това е голяма отговорност!За нас осиновителите е много страшно ако чуем- Защо ме осинови, Вие сте виновни и т.н.За биологичните родители нещата са сякаш по-различни....Напълно разбирам сестра Ви!
Аз осинових сина си на 7 месеца.Лекарката каза, че той е свикнал по-бързо с мен от колкото аз с него Simple Smile

Сестра Жи се нуждае от много любов и подкрепа, срещи с хора като неч - осиновители.Да поговори с тях за това което чувства.
Успех !

# 6 11 май 2008, 17:54 ч.

на път
Мнения: 2 804

Знам, че не винаги е възможно да се осъществи, но е хубаво сестра ти да има възможност да разчита на някого в ежедневието си, да споделя отговорности, да има възможност да си дава паузи за да се зарежда с енергия, в този труден за нея момент за да го преодолее. В депресия изпадат интелигентните хора за жалост. Та - мъж, майка, сестра, детегледачка, домашна помощничка, приятелка ... който и да е готов за някакъв период от време
- да даде на твоята сестра опората в живота,
- да и вдъхне сили и кураж, че е способна да се справи,
- да се почувства щастлива и реализирана,
- да усети щастието от завършеността на семейството
- и прекрасната емоция от присъствието на детски смях в къщи.
Наличието на специалисти е наложително също (психиатър, психолог).
Praynig

Много се надявам нейната приказка да е с щаслив край.

# 7 13 май 2008, 19:12 ч.

Цитат на: Золница в сб, 10 май 2008, 20:30

Не виждам нищо нередно да ги върне обратно.
Това изглежда е най-добрия вариант за нея и за децата.

# 8 13 май 2008, 19:36 ч.

Мнения: 28

Това не е стока! Взимам - връщам...... Naughty

Всеки изпада в криза понякога....
Трябва търпение и много любов към децата . newsm78

# 9 13 май 2008, 19:43 ч.

София
Мнения: 9 517

По-готин е въпросът - Защо всяка майка, която изпадне в следродилна депресия, да не си връща децата в родилния дом Mr. Green

? Не виждам нищо нередно Mr. Green

. Или просто когато децата са изоставени, значи са втора ръка стока?
Абе хора, като не знаете за какво става въпрос, що се месите?

Последна редакция: вт, 13 май 2008, 20:58 от Фоксче

# 10 13 май 2008, 21:16 ч.

Цитат на: EleonoraEleonora в вт, 13 май 2008, 19:36

Това не е стока! Взимам - връщам...... Naughty

Всеки изпада в криза понякога....
Трябва търпение и много любов към децата . newsm78

Това имам впредвид и аз че децата не са стока а дали в случая така се е гледало на тях можем само да гадаем. За жалост фактите са че не са приети и не получават любов и топлина. Независимо от причините основателни или не, роднински и социален натиск, антидепресанти и специалисти ще имат частичен и краткотраен ефект върху това децата да станат желани и обичани.
Твърда висока цена ще плащат децата (а вероятно и техните деца) заради суетата и липсата на откровеност на осиновителите и тяхното обкръжение.

# 11 13 май 2008, 22:19 ч.

София
Мнения: 9 517

Напоследък синът ми много използва една приказка - "Глупости на търкалета".

# 12 13 май 2008, 22:38 ч.

Цитат на: Фоксче в вт, 13 май 2008, 22:19

Напоследък синът ми много използва една приказка - "Глупости на търкалета".

Синчето чете постингите ти във форума?

# 13 13 май 2008, 22:44 ч.

Мнения: 690

Дали синчето на Фокси чете не знам, ама явно някой хора четат без да разбират. Че дават и компетентни становища.

# 14 13 май 2008, 23:25 ч.

Наистина има страхотни бисери писани тук че и с претенции за разбиране, като това например:

Цитат на: Фоксче в вт, 13 май 2008, 19:43

? Не виждам нищо нередно Mr. Green

Това обаче може да е полезно за автора на този постинг.
Вероятно около сестра и също има ограничени хора които от хорски срам или самолюбие се борят против връщането на децата.

Препоръчани теми

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Шеста тема на чакащите

5 022
Осиновители

Разсиновяване

42
Осиновени

Достъп до документи по делото за осиновяване

10
Осиновители

Причина:

Причина: