Глезени ли са мъжете ви?

Хората различно понасят повишена температура.
Мъжът ми при 38,5 е на работа, а аз при 37,5 съм умряла в кревата.
Отпускам се, не се лигавя, просто ми е зле искам да си лежа, и очаквам да ми носят чайче, да ме завиват, да ме глезвят и да се появяват при позвъняване със звънчето  .
Мъжът ми е на моменти ( както и аз) -  може да е Скалата, а може и да е голям лигльо.

Не.
Дано и не се случва, но за 11 години никога не съм го виждала на легло и нито 1 ден не е отсъствал от работа по болест 

Не. То и няма кой да му обръща внимание, защото лигльовци и глезльовци не търпя. Ще лежи, ще лежи и като види, че няма кой да му прислужва ще стане. 

Балонке,аз съм в същото положение като теб.Да са ми живи и здрави и тримата,ама понякога направо ми идва да хвана гората.
Когато съм на работа,а те тримата-в къщи направо не ми се прибира.Заварвам същото положение-навсякъде разхвърляно,мръсно все е дно стадо бизони е вилняло вкъщи.Не мога да не кажа обаче,че когато четиримата сме заедно много ми помагат и ме слушат,но сами ли са.....
И с болестите е по същия начин.Ако имам нещастието да се разболея първа,а те след мен,направо забравям за лукса да си полежа и да си попъшкам на воля.Болна,здрава все съм на крак и около тях.
Да не говорим,че и на тримата съм им вечно на раположение.Като се почне от какво да облека и къде са ми чорапите и се свърши с къде трябва да ходя,какво трябва да нося и т.н.
Вчера казах на моят мъж,че трябва най-накрая да ми определи заплата като за личен асистент.На запад тази професия е доста добре платена,а тук аз я изпълнявам безплатно.
Той се изсмя и ми каза:"Ей,мойто момиче,без мен си загубено"
А,така лииии?Ей сега ще видиш ти!
Малко по-късно се приготвя да тръгва за формулата в истанбул и остана изумен,че не съм му стегнала багажа."О,мойто момче,нали без теб съм загубена,реших,че сам по-добре ще се справиш с багажа"Естествено му стана кофти и ми се извини-бил се пошегувал.Ама и това не помогна,Накрая се хвана и сам си приготви багажа.От вчера до днес 10 пъти ми се е обадил да ме пита как съм и какво правя,явно още се чуства гузен.Ама какво да правя???
Явно аз съм си виновна,че съм в такова положение.Така съм си поставила нещата от самото начало.Лошото е,че и децата свикнаха все да съм до тях.Та от полата на майка си-за полата на жена си.
Дано да успея да попроменя нещата,защото на мен самата вече ми тежи

Не. Тъкмо напротив.  Моят съпруг е в другата крайност. Дори и да не му е добре-не показва, ходи на работа, помага за у дома. Чак понякога се плаша за него - не си обръща никакво внимание, та гледам аз да го поглезвам, да му слагам да си хапне, да го отменям, да му предлагам повече почивки.. Няма лошо, да ни е жив и здрав таткото, щото той много обича да поглезва своите две дами. 

Не.
Аз си го глезя мъничко когато е болен - примерно му правя някой чай от време на време, давам му блистерите с лекарствата и му казвам кога да ги пие. От там нататък не се занимавам с него. Слава богу рядко се разболява. Обаче когато аз съм болна той прави греяната ракия.

Ей, Балонке, това все едно моя мъж описваш - и килата, и ръста, и умирам болен съм имам Т 37.5 Лежи и не мърда с нищо друго освен с пръстчето по копчетата на дистанционното.
Иначе аз не отказвам да си го поглезя - обичам си го и ... 

Моя много иска да го глезят ама все не му минава номера

Принципно не бих го определила като глезен, даже отива по-скоро в другата крайност.
НО когато е болен или го боли нещо - майкоуууу чудя се това моят мъж ле е 
Понякога чак му се ядосвам, и му заявявам, че въобще няма и идея какво е да те боли истински

Не е стоик, но не е и глезан. Умее да прави всичко сам /става въпрос за домакинска работа/, научил се е да не разчита на други от малък и умее да се грижи за мен. За съжаление е далече в момента, а аз съм много настинала и само ми мърмори по телефона какво да правя, как да се лекувам. Когато боледува обича да му се обръща внимание, но не прекалява. Единственото, което се опитва да ми прехвърли е гладенето, но му се отдава рядко. И другото е - не мога да търпя да има неизмити чинии сутрин в мивката, обичам да си пия кафето в подредена кухня и ако видя, че не му се занимава ги измивам, за да не си развалям сутрешното удоволствие.
Липсва ми ужасно в момента....   

Моят мъж като е болен е направооооо От една храма можеш направо да си помислиш, че червата му по пода се влачат Така са мъжете - не носят на болка като нас, приридата ги е устроила по-различно. А иначе за глезенето - всеки болен иска да му се угажда. Пък аз обичам да се грижа за него, защото и той ми връща същото, когато съм зле. Много ми е сладък - когато му е лошо и има темперетура, обикновено иска да го гушкам Като малко дете

Моят не е глезен в смисъл да вървя след него - прави си салати,сервира си,отсервира си,мие си чиниите,пазарува си ,но каже ли че не му е добре.........тогава настава края на света!То е охкане,то е пъшкане,взимат се тонове лекарства,пише се завещание..... Изкараха му мъдрец преди 4 години , приятели го доведоха пиян до козирката ,защото упойката престанала да действа , а болките били неописуеми! Преди 2 години му изкараха и сливиците - 10 дена у нас се чуваше само нечленоразделна реч се пиеше сок със сламка.Аз бях 3 месеца в болница,едва не умрях,той беше до мен през това време , но накрая се оказа ,че той е бил по-големия мъченик!   Да ми е жив и здрав , но е голям лигльо!

   Току що се събуди след цял ден спане -   и ме пита със  стенещ глас - 36,7 температура ли е?   казвам - да, но нормална... и той като че ли се посъвзе.    
Миличкият, дано му мине скоро, че това не е мъжа за когото се омъжих преди 12 години!  

Балонка Надувкова как ще е нормална температура това?! Човекът я кара на замръзване , я му мятай два-три юргана!