ИСТОРИИ
Самотните майки и обществените предразсъдъци
Едно мнение по повод един коментар.
С наближаването на празниците обществото се сеща, че има категории хора, които може би няма да бъдат толкова щастливи, колкото останалите:
- деца, лишени от родителски грижи, без елха и подаръци;
- възрастни самотни хора, които нямат близки или са оставени от тях в социални учреждения;
- болни, които може би празнуват последната си Коледа...
И започва великото кампанийно обществено милосърдие...
Някъде обаче – и определено извън прожекторите на това обществено милосърдие, има още една група хора, които остават сами: самотните майки.
За тях не говорим, обаче, защото с обърканата ни източно-към-западна-и-обратно ценностна система, не сме наясно дали, ако протегнем към тях ръка, то тя трябва да е за помощ или за да хвърлим камък.
Вбеси ме един коментар на един интелигентен (уж), образован, реализиран и финансово стабилен мъж, който коментира избора на свой приятел за съпруга така: “Взе една парясница с дете.”
За тоя кретен в костюм (простете, още съм му бясна) няма да говорим, но коментарът му ме накара да помисля за тези, които сами отглеждат децата си в една открито-враждебна родна българска среда.
Колко точно е броят на “парясниците с деца” у нас, не успях да открия. Открих обаче, че те са близо 90% от всички самотни родители и още - че те съставляват 10% от всички бедни в страната. За съжаление много жени - "български майки юнашки" - са на ръба на нищетата, защото са дръзнали да решат да гледат сами децата си, а това се оказва фатална обществена диагноза. Разводът или извънбрачното раждане са едни от най-често срещаните причини тези жени да попаднат в групата на самотните майки, но не това е истинската причина за мизерията им.
Истинската причина за мизерията на тези мъченици – съвсем буквално - се корени в ориенталско-патриархалния манталитет на обществото ни, с откровеното му предубедено и дискриминационно отношение към една категория, която, независимо дали е с мъж до себе си или не, е била винаги – във всички времена и традиции -... на пиедестал: майката.
Същевременно се бием в гърдите как успешно се демократизираме, как развиваме социални политики и практики на равнопоставеност между половете, как всички ние - и особено жените - имаме по-добри позиции и условия на работа, по-добри заплати, по-добър стандарт, по-добри възможности за обучение на децата ни...
Може би - ако сте омъжена.
Ако обаче сте самотна майка, сте една за всичко – за абсолютно всичко, което може да включва едно човешко битие.
Тогава разбирате “къде зимуват раците”. Ако искате да работите, за да издържате себе си и детето си, вас бизнесът може да ви възприеме като бизнес-риск и да не ви даде работа, а обществото може да ви възприеме като морален риск и да не даде на другарчетата на детето ви да си играят с него. Да, и двата абсурда още съществуват - въпреки облекченията за работодател, назначил самотна майка на работа и въпреки факта, че живеем в 21 век.
Това е дискриминация – не само незаконна, но и категорично престъпна, която, в допълнение, засяга (най-малко) две човешки същества наведнъж.
С отхвърлянето на една самотна майка, всъщност се отхвърля и детето й, отнемат му се възможносттите за равен старт и за равен шанс с останалите – по отношение на всичко, за което може да се сетите – като започнем от храненето и възможностите за здравно обгрижване и стигнем до възможностите за образование и реализация в живота. А как тези фактори влияят върху психичното здраве и самочувствието на едно дете, е тема, достойна за дисертация.
Да бъдеш самотна майка, може да е избор, а може и да е въпрос на обстоятелства. Човешките истории са толкова различно-уникални, че няма как да ги поставиш под общ етикет, най-малкото пък "парясница с дете".
Истината е, че у нас е пълно с ограничени и злобни глупаци, които още години наред ще пледират, че "тя си е виновна" и "като си го е избрала, да се оправя сама". Съвременните ходещи останки балканска дивотия не могат да допуснат, че една жена всъщност може да има по-голямо достойнство ... и да бъде по-добър родител на детето си, именно когато реши, че няма да търпи насилник, алкохолик, кръшкач и прочие модели на безотговорно съпружеско и "бащинско" поведение. И с риск да прехвърля границата между здравословното възмущение и патологичния феминизъм, ще ви посъветвам: ако чуете някога някой да нарича самотна майка – "парясница с дете", просто го зашлевете. Защото "майчице свята" се отнася за всяка жена, поела риска да бъде родител – особено пък самотен.
Самотните майки и обществените предразсъдъци
Едно мнение по повод един коментар.
С наближаването на празниците обществото се сеща, че има категории хора, които може би няма да бъдат толкова щастливи, колкото останалите:
- деца, лишени от родителски грижи, без елха и подаръци;
- възрастни самотни хора, които нямат близки или са оставени от тях в социални учреждения;
- болни, които може би празнуват последната си Коледа...
И започва великото кампанийно обществено милосърдие...
Някъде обаче – и определено извън прожекторите на това обществено милосърдие, има още една група хора, които остават сами: самотните майки.
За тях не говорим, обаче, защото с обърканата ни източно-към-западна-и-обратно ценностна система, не сме наясно дали, ако протегнем към тях ръка, то тя трябва да е за помощ или за да хвърлим камък.
Вбеси ме един коментар на един интелигентен (уж), образован, реализиран и финансово стабилен мъж, който коментира избора на свой приятел за съпруга така: “Взе една парясница с дете.”
За тоя кретен в костюм (простете, още съм му бясна) няма да говорим, но коментарът му ме накара да помисля за тези, които сами отглеждат децата си в една открито-враждебна родна българска среда.
Колко точно е броят на “парясниците с деца” у нас, не успях да открия. Открих обаче, че те са близо 90% от всички самотни родители и още - че те съставляват 10% от всички бедни в страната. За съжаление много жени - "български майки юнашки" - са на ръба на нищетата, защото са дръзнали да решат да гледат сами децата си, а това се оказва фатална обществена диагноза. Разводът или извънбрачното раждане са едни от най-често срещаните причини тези жени да попаднат в групата на самотните майки, но не това е истинската причина за мизерията им.
Истинската причина за мизерията на тези мъченици – съвсем буквално - се корени в ориенталско-патриархалния манталитет на обществото ни, с откровеното му предубедено и дискриминационно отношение към една категория, която, независимо дали е с мъж до себе си или не, е била винаги – във всички времена и традиции -... на пиедестал: майката.
Същевременно се бием в гърдите как успешно се демократизираме, как развиваме социални политики и практики на равнопоставеност между половете, как всички ние - и особено жените - имаме по-добри позиции и условия на работа, по-добри заплати, по-добър стандарт, по-добри възможности за обучение на децата ни...
Може би - ако сте омъжена.
Ако обаче сте самотна майка, сте една за всичко – за абсолютно всичко, което може да включва едно човешко битие.
Тогава разбирате “къде зимуват раците”. Ако искате да работите, за да издържате себе си и детето си, вас бизнесът може да ви възприеме като бизнес-риск и да не ви даде работа, а обществото може да ви възприеме като морален риск и да не даде на другарчетата на детето ви да си играят с него. Да, и двата абсурда още съществуват - въпреки облекченията за работодател, назначил самотна майка на работа и въпреки факта, че живеем в 21 век.
Това е дискриминация – не само незаконна, но и категорично престъпна, която, в допълнение, засяга (най-малко) две човешки същества наведнъж.
С отхвърлянето на една самотна майка, всъщност се отхвърля и детето й, отнемат му се възможносттите за равен старт и за равен шанс с останалите – по отношение на всичко, за което може да се сетите – като започнем от храненето и възможностите за здравно обгрижване и стигнем до възможностите за образование и реализация в живота. А как тези фактори влияят върху психичното здраве и самочувствието на едно дете, е тема, достойна за дисертация.
Да бъдеш самотна майка, може да е избор, а може и да е въпрос на обстоятелства. Човешките истории са толкова различно-уникални, че няма как да ги поставиш под общ етикет, най-малкото пък "парясница с дете".
Истината е, че у нас е пълно с ограничени и злобни глупаци, които още години наред ще пледират, че "тя си е виновна" и "като си го е избрала, да се оправя сама". Съвременните ходещи останки балканска дивотия не могат да допуснат, че една жена всъщност може да има по-голямо достойнство ... и да бъде по-добър родител на детето си, именно когато реши, че няма да търпи насилник, алкохолик, кръшкач и прочие модели на безотговорно съпружеско и "бащинско" поведение. И с риск да прехвърля границата между здравословното възмущение и патологичния феминизъм, ще ви посъветвам: ако чуете някога някой да нарича самотна майка – "парясница с дете", просто го зашлевете. Защото "майчице свята" се отнася за всяка жена, поела риска да бъде родител – особено пък самотен.
В смисъл какво, потупват го по рамото,че си е турил таралеж в гащите ли, какво точно??? Какво ни е по-лошото на нас,че трябва да ги насърчават ония, че са ни взели на работа????НаистинА ли има такова нещо? И като се върна на работа, какво, ще ме гледат сякаш съм изяла хляба им ли, какво???
Просто нямам думи...
Още като се разбра,че ще остана самотна майка се започанаха едни уговорки : " няма да казваме на роднините,че то си е срамно..."- и досега разни роднини незнаят,че детето ми не е припознато например и че живея без мъж... "ами сега какво ще казват съседите...", "Обличай детето по-хубаво, да не го съжаляват и да не злорадстват като го виждат по-обикновено облечено..."- неща,които ме вбесяват и закоито аз никога не бих се замислила.
Получих "извънредно" финансиране, много подаръци и много разбиране, но пък и аз бързо овладях ситуацията... 
