Значи случката е конкретна, но въпросите ми са доста по-общи. Ако, както предполагам, сте обсъждали темата вече, моля да ме насочите, че не можах да открия 
В училището на сина ми има едно момиченце, с 1 година по-голямо, т.е. не е в неговия клас, момиченцето е на 5-6 години. Тя, по думите на учителката, има проблеми с поведението. Не знам точно за какво увреждане се касае, с нея през повечето време има придружител. Вчера обаче нямало, когато си играели навън (там играят заедно всички класове). Харесала си Виктор, защото носел очила
Казала му, че иска да си играе с него, а той й казал, че не иска, защото сега си играел с Джошуа и Тоби. Тя се ядосала и го блъснала, явно силно, защото той паднал, очилата му изхвърчали, та чак се изкривили. Това е по разказ на Виктор, учителката не е видяла какво са си казали, преди момиченцето да го събори, но е видяла как го блъска и т.н.
От една страна, това е детска разправия - скарали се, нормално. Дори се радвам, че детето ми участва в училищния живот Обаче насилието не е хубаво. И трудната част е - как да реагираме ние като родители?
1. Да се скараме на Виктор защо не си играе с детето с увреждане. - Такава "съжалителна" позиция ми е чужда. Това, че момиченцето има увреждане, не значи, че не може да има истински приятелчета, които да си играят с нея, защото искат, а не защото има увреждане.
2. "Око за око" - щом те ударят, удряй. Такава е отчасти позицията на мъжа ми по принцип, обаче в този случай е момиченце и е с проблеми. От друга страна, обективно погледнато, тя е по-голяма и по-силна от него (по-едра е). На мене обаче ми е чужда тая позиция, може би защото съм жена.
3. Да пита "Защо ме удари?" и да й каже да не го прави повече. Какво става обаче, ако тя реагира агресивно и на това?!
4. Да я игнорира. Пак горния въпрос.
5. Да не му казваме нищо, да го оставим да си намери сам позиция и да я следва. Какво обаче става, ако Виктор заеме насилническа позиция, или пък става редовна жертва на такива агресии - и двете не ми харесват.
6. Да говорим с учителите да не допускат такива случки. Обаче това е малко бягане от проблема. Защото утре, някъде извън училище, ще попадне пак в такава ситуация и пак няма да знае(м) как да реагира(ме).
Та искам да ви питам, как е от другата страна? Ако това момиченце е вашето дете, какво бихте очаквали от мен? Иначе и Виктор е малко по-различен в средата си - принципно е доста тих, по-трудно се адаптира, чужденец е и не знае много добре езика. Освен това тук децата с увреждания и родителите им са доста по-уверени, защото получават доста повече помощ, но все пак ще ми е полезно да чуя другата страна какво усеща.
Благодаря предварително
В училището на сина ми има едно момиченце, с 1 година по-голямо, т.е. не е в неговия клас, момиченцето е на 5-6 години. Тя, по думите на учителката, има проблеми с поведението. Не знам точно за какво увреждане се касае, с нея през повечето време има придружител. Вчера обаче нямало, когато си играели навън (там играят заедно всички класове). Харесала си Виктор, защото носел очила
Казала му, че иска да си играе с него, а той й казал, че не иска, защото сега си играел с Джошуа и Тоби. Тя се ядосала и го блъснала, явно силно, защото той паднал, очилата му изхвърчали, та чак се изкривили. Това е по разказ на Виктор, учителката не е видяла какво са си казали, преди момиченцето да го събори, но е видяла как го блъска и т.н.От една страна, това е детска разправия - скарали се, нормално. Дори се радвам, че детето ми участва в училищния живот
Обаче насилието не е хубаво. И трудната част е - как да реагираме ние като родители?1. Да се скараме на Виктор защо не си играе с детето с увреждане. - Такава "съжалителна" позиция ми е чужда. Това, че момиченцето има увреждане, не значи, че не може да има истински приятелчета, които да си играят с нея, защото искат, а не защото има увреждане.
2. "Око за око" - щом те ударят, удряй. Такава е отчасти позицията на мъжа ми по принцип, обаче в този случай е момиченце и е с проблеми. От друга страна, обективно погледнато, тя е по-голяма и по-силна от него (по-едра е). На мене обаче ми е чужда тая позиция, може би защото съм жена.
3. Да пита "Защо ме удари?" и да й каже да не го прави повече. Какво става обаче, ако тя реагира агресивно и на това?!
4. Да я игнорира. Пак горния въпрос.
5. Да не му казваме нищо, да го оставим да си намери сам позиция и да я следва. Какво обаче става, ако Виктор заеме насилническа позиция, или пък става редовна жертва на такива агресии - и двете не ми харесват.
6. Да говорим с учителите да не допускат такива случки. Обаче това е малко бягане от проблема. Защото утре, някъде извън училище, ще попадне пак в такава ситуация и пак няма да знае(м) как да реагира(ме).
Та искам да ви питам, как е от другата страна? Ако това момиченце е вашето дете, какво бихте очаквали от мен? Иначе и Виктор е малко по-различен в средата си - принципно е доста тих, по-трудно се адаптира, чужденец е и не знае много добре езика. Освен това тук децата с увреждания и родителите им са доста по-уверени, защото получават доста повече помощ, но все пак ще ми е полезно да чуя другата страна какво усеща.
Благодаря предварително
Ако ми позволите малко спам:
Така че все пак има проблем.
