Моля ви кажете ми моми4ета до кога 6те ме боли за моето мом4енце?Живея като в сън,нямям желание за ни6то,не знам какво да направя,кой път да поема.Затворена съм към вси4ки....и не спира да ме боли....Изминаха 3седмици от ада през който преминах,а все едно 4е бе в4ера....Дали някога 6те искам да опитам пак...СТРАХ МЕ Е !Не знам дали 6те се справя...Как да намеря пътя си моля помогнете ми...
- Публикувана: 9 май 2008, 12:32 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2009, 20:59 ч.
До кога 6те ме боли?
милинка... 
дай си време, не се насилвай, тъгувай, плачи на воля, говори... няма да мине лесно, никога няма да забравиш, просто ще се научиш как да продължиш да живееш с това... при мен минаха 3 години, а все едно беше вчера, денем се държа, но вечер се скапвам, няма нощ като си легна да не мисля за това и да не ме боли... но на сутринта пак ставам, гримирам се да скрия сенките под очите и отивам на работа... няма начин...
болката с времето ще намалее, няма да мине, но ще стане поносима, друго сега не знам какво да ти кажа...
те пак, наплачи се и дано ти олекне поне мъничко...
за ангелчето ти
Пътя ти сам ще се открие пред теб когато си готова, когато болката и тъгата намалеят... няма да е скоро може би, но не трябва да спираш да вярваш.
дай си време, не се насилвай, тъгувай, плачи на воля, говори... няма да мине лесно, никога няма да забравиш, просто ще се научиш как да продължиш да живееш с това... при мен минаха 3 години, а все едно беше вчера, денем се държа, но вечер се скапвам, няма нощ като си легна да не мисля за това и да не ме боли... но на сутринта пак ставам, гримирам се да скрия сенките под очите и отивам на работа... няма начин...
болката с времето ще намалее, няма да мине, но ще стане поносима, друго сега не знам какво да ти кажа...
те пак, наплачи се и дано ти олекне поне мъничко... за ангелчето тиПътя ти сам ще се открие пред теб когато си готова, когато болката и тъгата намалеят... няма да е скоро може би, но не трябва да спираш да вярваш.
Винаги ще те боли, мила
Но с времето се надявам да се научим да живеем с болката, няма друг начин.
Сега се наплачи, тъгувай, щом не искаш, не излизай, поне това никой не може да ти го отнеме.Ти сама ще разбереш кога си готова да се изправиш и да започнеш да излизаш.
те миличка.
за твоето ангелче.
Винаги ще ги обичаме.
Но с времето се надявам да се научим да живеем с болката, няма друг начин.
Сега се наплачи, тъгувай, щом не искаш, не излизай, поне това никой не може да ти го отнеме.Ти сама ще разбереш кога си готова да се изправиш и да започнеш да излизаш.
те миличка. за твоето ангелче.Винаги ще ги обичаме.
Мила LUIZA2001 болката няма да спре единственото нещо което ще ни накара да вдигнем отново глава това е друго бебче.Всички изпитваме този страх за ново начало,но трябва да се справим трябва да продължим макар и на автопилот както каза Искрица .
А нашите ангелчета ще ни чакат когато ни дойде времето аз вярвам в това.
Моя път който намерих е тука в форума където намирам утеха.
Благодаря ви мили майчици прегръщам всяка една която ми е давала сили да продължа този гаден живот извинявам се за израза
А нашите ангелчета ще ни чакат когато ни дойде времето аз вярвам в това.
Моя път който намерих е тука в форума където намирам утеха.
Благодаря ви мили майчици прегръщам всяка една която ми е давала сили да продължа този гаден живот извинявам се за израза
Луиза, докато ни има на тази земя, ще ни боли. 
LUIZA2001, не мога да кажа за другите момичета тук, но лично аз изпитвам ужас, че ако някой ден пак забременея може да се случи същото... мисля, че е нормално да те е страх, още повече, че при теб е било толкова скоро... дай си време да преодолееш поне мъничко случилото се, да се наплачеш и натъгуваш за загубеното бебче и съм сигурна, че пак ще поискаш да забременееш... Ще те е страх и тогава, но ще трябва да се пребориш с това... и съм сигурна, че ще успееш! не се отчайвай, мила, само не губи надежда... колкото и да боли, вярвай в себе и се бори за щастието да си имаш бебче!
не се отчайвай, мила, само не губи надежда... колкото и да боли, вярвай в себе и се бори за щастието да си имаш бебче! Луиза, докато ни има на тази земя, ще ни боли.
Рони го е казала най-точно
Докато сме тук на тази земя , на този свят , болка ще има....... тя няма да си отиде , няма да се заличи , винаги ще е с нас , в нашите сърца
Луиза винаги ще ни боли миличка, просто с времето започваме да приемаме болката, прочетитук поста на Лилибон - За родителите скоро загубили дете . А страха за бъдеща бременност винаги ще си го има, само не трябва да го оставяме да ни завладее (но още е много рано да мислиш за това) още веднъж
винаги ще ни боли миличка, просто с времето започваме да приемаме болката, прочетитук поста на Лилибон - За родителите скоро загубили дете . А страха за бъдеща бременност винаги ще си го има, само не трябва да го оставяме да ни завладее (но още е много рано да мислиш за това) още веднъж
Луиза, съжалявам, че и ти си в тази част на форума . Цял живот ще ни боли. А страха - и той е вечен - от нова бременност, дали всичко е наред с бебето, дали ще се роди живо и здраво, дали ще расте живо и здраво и т.н. и т.н. Аз така и не събрах смелост за нова бременност. Ако не беше таткото, който не спря да ме подстрекава и окуражава, никога нямаше да се навия. И докато работехме за бебе аз пак умирах от страх и хем исках да стане, хем не исках, защото не бях сигурна дали няма да полудея по време на новата бременност. Когато видях положителния тест реагирах изключително неадекватно, но толкова ме беше страх. Преди всеки преглед пак безумен страх. При раждането тоновете на бебето рязко взеха да падат - не питай за страха. И сега, когато имам живо и здраво дете, пак умирам от страх - да не му се случи нещо. Така че - страха не го мисли - той просто няма да изчезне. Единствения начин е да не му се поддаваш - колкото повече те е страх, толкова по-стремително напред.
Кураж и сила.
П.С. Дори и сега не е спряло да ме боли. И пак има дни, в които си позволявам да се наплача и да се замисля какво ли щеше да е сега ако това детенце ми беше второ.
. Цял живот ще ни боли. А страха - и той е вечен - от нова бременност, дали всичко е наред с бебето, дали ще се роди живо и здраво, дали ще расте живо и здраво и т.н. и т.н. Аз така и не събрах смелост за нова бременност. Ако не беше таткото, който не спря да ме подстрекава и окуражава, никога нямаше да се навия. И докато работехме за бебе аз пак умирах от страх и хем исках да стане, хем не исках, защото не бях сигурна дали няма да полудея по време на новата бременност. Когато видях положителния тест реагирах изключително неадекватно, но толкова ме беше страх. Преди всеки преглед пак безумен страх. При раждането тоновете на бебето рязко взеха да падат - не питай за страха. И сега, когато имам живо и здраво дете, пак умирам от страх - да не му се случи нещо. Така че - страха не го мисли - той просто няма да изчезне. Единствения начин е да не му се поддаваш - колкото повече те е страх, толкова по-стремително напред.Кураж и сила
.П.С. Дори и сега не е спряло да ме боли. И пак има дни, в които си позволявам да се наплача и да се замисля какво ли щеше да е сега ако това детенце ми беше второ.
Луиза, няма вечно да те боли така. Но си дай достатъчно време. Три седмици е твърде малко. Дай си година, две, три, колкото ти е нужно.
Колко дълго ще страдаш до голяма степен зависи от теб. Ако искаш да страдаш цял живот - моля, никой не може да те спре. Може да ви прозвучи странно, но аз нямам намерение целият ми живот оттук нататък да минава в сълзи и страдание. Помня си човека, обичам си го, има дни в които ми е много тежко за него и си плача, но светът не е спрял да ме интересува и вълнува. Не се знае колко ще съм на този свят, нека му се порадвам докато мога. А когато отида отвъд, има кой да ме чака и към кого да се стремя. Пък и Криси е в мен, как да го обясня, все едно всичко правим двамата, всичко виждаме и чуваме двамата, зелените листенца на дърветата го радват чрез мен, усмивките на другите деца също.
Страданието е живот в миналото. Страданието е мъка по неосъщественото бъдеще. Е къде остава настоящето тогава? Нали за да сме щастливи, трябва да си позволим да усетим щастието, а то винаги е в настоящия момент, каквото и да правим, дори и да мием чиниите или да приготвяме вечеря за любимия.
Аз така чувствам нещата, поне в момента. Когато пак ми се дореве, ще се намерим в "Днес ми мъчно"
temir, пиши на mcheuz, тя има бебче на месеци, а е на твоята възраст. Родила го е след тежка загуба, но е била много смела и е постигнала това, което иска. И любимият й съвет май е - "Няма да те оставя на мира, докато не забременееш отново"
Колко дълго ще страдаш до голяма степен зависи от теб. Ако искаш да страдаш цял живот - моля, никой не може да те спре. Може да ви прозвучи странно, но аз нямам намерение целият ми живот оттук нататък да минава в сълзи и страдание. Помня си човека, обичам си го, има дни в които ми е много тежко за него и си плача, но светът не е спрял да ме интересува и вълнува. Не се знае колко ще съм на този свят, нека му се порадвам докато мога. А когато отида отвъд, има кой да ме чака и към кого да се стремя. Пък и Криси е в мен, как да го обясня, все едно всичко правим двамата, всичко виждаме и чуваме двамата, зелените листенца на дърветата го радват чрез мен, усмивките на другите деца също.
Страданието е живот в миналото. Страданието е мъка по неосъщественото бъдеще. Е къде остава настоящето тогава? Нали за да сме щастливи, трябва да си позволим да усетим щастието, а то винаги е в настоящия момент, каквото и да правим, дори и да мием чиниите или да приготвяме вечеря за любимия.
Аз така чувствам нещата, поне в момента. Когато пак ми се дореве, ще се намерим в "Днес ми мъчно"
temir, пиши на mcheuz, тя има бебче на месеци, а е на твоята възраст. Родила го е след тежка загуба, но е била много смела и е постигнала това, което иска. И любимият й съвет май е - "Няма да те оставя на мира, докато не забременееш отново"