Какво да правя с кучето?

  • 6 368
  • 18
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 40
Уф, тази вечер едва се сдържах да не го изхвърля.
Историята е следната - Чочо е вече на 9 години. Много е красив, не едър, по-скоро е колкото кокер, и е голям чаровник. Намерих го болен, слаб, гладен на 03.11.1999 и от тогава го гледам у дома- в апартамент. Тогава живеех сама...
Той си попикваше у дома, спеше в леглото до мен, въобще винаги е бил много глезен.  Мъжът ми също го обича, така че спяхме тримата заедно ...До тук всичко добре.
Сега обаче не мога да търпя повече поведението на Чочо. Разбирам, че сигурно страда от липса на внимание, не му стигат разходките, движението му е малко.
Но вече имам две прекрасни деца, нямам време и сили, нямам нерви... А Чочо започнада се качва и на масата в кухнята, позволява си да пикае там дори - моля да ме извините, но е факт... тази вечер го направи на килима в детската стая!!! Навсякъде у дома се търкалят кълбета косми, дивана и фотьойлите са като покрити с ресначи, не може да се видя в чистота изобщо.
На всичкото отгоре всеки път, когато излизаме от вкъщи, започва да вие като че го колят.
Иска ми се да се отърва  от него възможно най-скоро, но няма как, не намирам на кого да го дам. Живея в София и мисълта, че ако го изхвърля на улицата ще се присъедини към пълчищата бездомни, ме плаши, а и ме е много жал.
Разкъсвам се между желанието да го махна от къщи и чувството ми на отговорност.
Какво да правя? Как бихте постъпили вие?
Моля виза вашите искрени отговори. Благодаря

# 1
  • София, България
  • Мнения: 5 571
Какво очакваш като искрен отговор?
От 99та е у вас а няма елементарни хигиенни навици  Shocked
Нали не очакваш някой да ти каже да го изхвърлиш на улицата и да не се притесняваш  ooooh!

Не ми се вярва и космите да са от вчера.

От това, което чета, май не се отнасяте много добре с Чочо,а? Нормално е да е стресиран и да вие.

Най много ме изуми това - "Той си попикваше у дома, спеше в леглото до мен, въобще винаги е бил много глезен"
което ще оставя без коментар.

# 2
  • Мнения: 6 576
Аз съм кучкарка и честно да ти кажа написаното ми звучи ужасно.
Имаш малки деца и явно си преуморена, но да изхвърлиш на улицата куче, което си гледала 9 години  newsm78
Съпругът ти не се ли грижи за него?

# 3
  • Мнения: 123
Според мен е гадно да го изхвърлиш след като толкова години ти е носил радост,той е член на
семейството ви.По добре пусни обяви в без  дом,
сложи съобщение при ветеринарните лекари в района ви или нещо подобно.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 825
Никога не съм чувала за куче, което пикае на масата. Shocked

Днес се връщам от чужбина, където ходих на гости на приятелката си. Тяхното куче е научено така: като му се доходи по нужда излайва лекичко веднъж, съответно вратата му бива отворена, той излиза, след което се връща под прозореца, излайва, отива на вратата, натиска дръжката като чуе, че някой от вътре е натиснал копчето за автоматично отваряне и си влиза. Винаги ни съпровожда из района, но като му се каже: "Хайде, отивай си вкъщи", тича обратно и само понякога се обръща да се убеди, че сме добре и че не сме си променили мнението. В къщи си седи само в коридора и никога не прекрачва прага на спалните, освен ако не е повикан.

Оставям авторката на темата сама да си направи изводите от горенаписаното.

# 5
  • Мнения: 177
и аз имам косми вкъщи,с едно дете съм,с намерение за второ.моя ричо е голям космато,сега си сменя козината и е ужас,но въпреки това като го взехме,знаехме,че ще  е така,но си го обичаме.и да имам второ,определено няма да го дам,защото той е ЧЛЕН на нашето семейство(гледам го от едномесечен и го чувствам като мое дете!!!)

# 6
  • Мнения: 2 197
Кучето е член на семейството. Наше задължение е да научим домашните си животни на хигиенни навици. Ако не сме се справили с това трябва да си носим последствията. Абсурдно е да не може да се намери оптимален вариант за вас и за него. Трябва да намерите време да го разхождате. Кучето иска поне два часа на ден да бъде навън. Не виждам защо това да е проблем - все пак вие сте двама и имате две деца. Все по някакъв начин можете да се разпределите и кучето да получи нужното му време.
По отношение на козината - никакъв вариант да се избегне. Подстригвайте го по-късо. И за него и за вас е улеснение, особено сега като идва лято.
Моето куче живя 15 години. Като бебе ходеше в банята. След като започна да излиза никога не е пишкало на място , различно от трева. Така съм я научила и никога не съм имала проблем. Никога не се е качвала на легло (но пък си имаше собствен диван). Така че явно е въпрос на възпитание.
Но категорично недопустимо е да гледаш 9 години животно и после да го изхвърлиш.

# 7
  • София, България
  • Мнения: 5 571
Май не ти изнася това, което четеш  Thinking
нещо не пишеш

# 8
  • София
  • Мнения: 40
След като пуснах търсачката, открих поста си. Съжалявам, не съм писала в правилния подфорум.

Прави сте, на Чочо му липсва внимание и достатъчно разходки - писах вече за това.
Но нямам сили и за него. Правила съм опити да го разхождам заедно с нас - ами не става! Само в моя блок има 3 чудовища - немска овчарка, хъски и бултериер, които само като мернат по-дребно куче, се хвърлят да ги дъвчат. Стопаните им не слагат намордници - нещо, за което сме спорили многократно, нито ги държат на повод. А в квартала, и по принцип навсякъде, знаете, има много кучета, с които винаги сме нащрек - Чочо все се вре, кодето не му е работа, и въпреки че е на повод, го разхождам със страх от разправия с други кчета. Затова вариантаразходка на децата с кучето е невъзможен.
Доброто възпитание наистина, колкото и да сме се старали, не се получи. Допреди да се появят децата, не си позволяваше да пикае, освен ако не е бил болен или пък пил твърде много вода след солена храна - затова и пиша подпиквал, а не непрекъснато правил това у дома. Сега обаче е извън контрол - сякаш отмъщава за нещо. По-зле стана след появата на второто дете. А възпитание на 9-годишно куче е трудно, да не кажа че е обречено на провал.
Колкото до пострижка, това не подхожда за него - той не е пудел или друга порода, която се постригва.

Когато взех Чочо от улицата бях водена единствено от мисълта, че спасявам кучето от трудна съдба на бездомно животно, беше ме много жал и сърцето ми се свиваше в продължение дните на лечението, което премина, за да го спася от тежката болест, с която го взех у дома. При последното вливане на системи, ваксината и издаването на паспорта ветеринаря ми каза: "Честито, сега вече можем да кажем, че имате куче. Просто не вярвах, че това куче ще оживее".

Сега обаче нещата са много различни.  Чочо в буквалния смисъл владее фотьойлите, позволява си да прави белите, а как да го превъзпитам??? Не бога да го бия все пак.
За сега не намирам човек, който да прим Чочо, и обяви съм пускала... Във ветеринарните кабинети обачене съм пробвала.

И се получава така, че живеем по правилата на кучето, което приехме с много любов у дома, и което бе част от семейството - масата дърпаме в средата на кухнята, затварям вратите на спалните, за да не влезе да прави бели там, и куп други неща. Сег обаче не мога да го третирам като част от семейството - Чочо всячески предизвиква гнева ми и ми опъва нервите.
Какво да правя с кучето?
Вие как бихте го превъзпитали?
 

# 9
  • Мнения: 6 576
Не ми, отговори мъжът ти помага ли ти поне с кучето? Кой го води това куче сутрин и вечер на разходка?
През деня като сте си вкъщи то какво прави, къде стои?
Вярно трудно е сам с две малки деца и куче на разходка, но сега времето ще се оправи, денят ще стане дълъг - няма ли да излизате заедно всички вечер на разходка. На мен това са ми най-хубавите спомени от майчинството - тати си идва, бебето в количката, кучето на каишката и беж на разходка...... ех, спомени.........
И най-големият проблем е, че ти вече не го обичаш.

# 10
  • Мнения: 134
Липсата на внимание ви е основния проблем
Кучето не е мебел нито играчка, то е живо същество.

И на вас ако не ви обръщат внимание не излизате никъде
само ви подритват и побутват, ако ви мрънкат
че пускате косми. Другите излизат вие оставате удома сама
И всичко това всеки ден
и вие ще подпиквате от яд.

А за това, че не можете да го разхождате и с децата на повод
аз ли съм в грешка и не съм разбрала ама за вълкодав ли говорим.
В блока ви имало 3 чудовища.Аз за цял парк не мога да кажа че има 3 чудовища.
А в нашият парк кучета да искаш. Има агресивни кучета не е да няма
ама всеки стопани си е намерил как да си го разхожда, кое с намордник, кое по рано,
друго по в краищата на парка,  на къс повод, строг нашийник, душач.

Истината е че не ви се занимава с куче.
И явно сте писала в мамешкия форум с надеждата, че мамите ще ви подкрепят
да махнете кучето.
Само дето мамите не са чудовища. Доста от тях гледат и дете и куче и коте
Ако не гледат са отраснали с такова.

Каква порода е толкоз, че не може да се по стриже.
Може да не сте виждали по стригана кавказка овчарка,
но аз подстригвам тази на родителите ми лятно време
за да не и е топло.

Едва ли само Чочо ти опъва нервите или по-скоро е отдушник за тях.

Предполагам на всеки се случва да му е криво и да му е виновно я кучето я котето
или детето. Но всеки избира на кого да си го изкара или как да си го изкара.

За мен проблемът е във вас а не в кучето.
като получава повече внимание и любов едва ли ще се държи така
както са казали хората - каквото повикало такова се обадило.

както казах за мен - Истината е че не ви се занимава с куче.
и си търсите повод и оправдание да го махнете.

 

И най-големият проблем е, че ти вече не го обичаш.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 052
Мила, това куче вече е много старо и със сигурност белите не са само заради липса на внимание. Имах котка, която се разболя от склероза (не се смейте, това е диагноза на ветеринар) и правеше същите поразии. Естествено е, че не можеш да го изхвърлиш на улицата. Намери някой с къща на село, който да го гледа в двор. Ако трябва поеми си разходите по отглеждането, защото повярвай ми няма да си простиш, ако го изгониш...пък и колкото и да звучи гадно, не му остават още дълги години.

# 12
  • Мнения: 3 371
Направо съм изумена от отношението ти , а явно и на семейството ти , към кучето , което си гледала 9 години! Не знам каква порода е Чочо , но аз имам американски кокер , който е невероятно космат . Подстригвам го и проблема с космите е решен! Но , дори , когато не мога да го подстрижа ( зимата , например) у нас не се е разбирало , че има куче . Вярно е , че пускам прахосмукачка всеки ден , а с мопа минавам нон - стоп , но не ми тежи! Въпрос на организация и предпочитания към домашната хигиена! Всички останали аргументи просто не ми се коментират. Дано наистина намериш някой , който ще иска да се грижи за животинката , защото явно ще е по - добре за самото куче да има грижовни стопани , които да го обичат!
П.С. И никога повече не си взимайте домашен любимец ! Това е голяма отговорност , с която явно не може да се справите! Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 40
Здравейте на всички.
Аз зная, че на кучето му липсва внимание, и то най-вече моето. Кучето се е ползвало винаги и изцяло с моето внимание до преди да родя. Та той винаги е бил като член от семейството, радвал се е на внимание и грижи, глезен е при всеки сгоден случай. И сега страда. Не вие сте тези, които откриват това, не ми казвате нищо, което да не зная. Жал ми е за него, не искам да е така, но нямам време и сили да го глезя както по-рано.
Разходките му са поети от таткото, който обаче за сметка на това не иска да се занимава с нищо друго у дома. И дори често се налага да се скараме, за да излезе и да разходи кучето...:о(
На всичкото отгоре ми се налага да съм вечен опонент на тема "куче" и с майка ми, която гледа баткото, когато аз съм на работа.Нееднократно ми е поставян ултиматум "Или аз, или кучето".
И става така, че за да отвоювам пребиваването на Чочо у дома, аз се боря със семейството, което невероятно много нажежава обстановката. Не искам да задълбавам в подробности в тази посока, защото би било тема за друг форум.
Много съм се мъчила да му намеря стопанин. Досадила съм на всички близки и познати, които жвеят в къща с двор. А майка ми никога не пропуска да натърти - ето, никой няма да си вземе беля, само ти си лудата тук...
Общо взето се получава така, че аз гледам да покрия всяка поразия, която кучето прави, преди другите да са я видяли. Иначе се стига до поредната разправия. А Чочо сяаш това и само чака. Знам ли, може да ми е станала идея-фикс, може би само аз така да възприемам  нещата. Но е факт, че вече трудно издържам.

Иначе Чочо е много красив, няма си порода, но природата го е дарила с красота и чар. Дребен е, не е никакъв вълкодав. И дори и  на повод това не означава, че едрите агресивни кучета няма да му посегнат, но намордник, строги нашийници и душачи няма как да надена на чуждите кучета.

Много е лесно да назидаваш, общо взето това е, което правите в отговорите си.  Но пък сте прави за всичко казано. Лошото е, че изцяло осъзнавам проблема, но не мога да го реша. И това още повече нагнетява всичко - и чувството ми на жал и отговорност, и чувството ми на безсилие и гняв.
Омагьосаният кръг е много тесен и не виждам как ще се оправя. А в цялата  тази история е едно куче, две деца и семейство, което не помага...
Не е ли да му се иска на човек да крещи?


# 14
  • Мнения: 3 830
Имам чувството, че кучето е като непотребен старец, който се опитвате да отстраните по някакъв начин.

Защо не си го възпитала? Никой не ти е виновен, че ти препикава масата и килима.
Много хора така направиха. Взеха си куче и като им писна, го изхвърлиха.
Не е честно към горкото животинче.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт