Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.

Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

225 837
767
1

# 30 14 фев. 2009, 12:21 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Mama_Nana в сб, 14 фев 2009, 11:48

[Ако може малко повече инф. за това, което сте направили като изследване. Знам за ангеография, но нито знам къде, нито за рискове и т.н. Ако има и друго ще съм благодарна да споделиш.

Ами аз пиша за събития слуюили се преди 20 години. Сега апаратурата е много по-съвършена и много по-достъпна.. Тогава направиха на баща ми скенер и откриха запушване в областта на вратните кръвоносни съдове. Не помня точно как го лекуваха за запушването, но дълго време като лекарство пиеше Нотропил, в комбинация с Невробекс. (Това съм запомнила, пак казвам - сега може би методите са други и има много по-добри лекарства)

Относно слединсултната депресия - тя е неизбежна. Като започне да прогресира възстановяването като че ли изчезва, но ако не се възстанови напълно човек, после пак се появява периодично. Много е важно да се достигне до самостоятелност в личните нужди - обличане, хранене, къпане и евентуално възвръщане на работоспособността дори и с трудоустрояване при по-младите. Тогава депресионните състояния по-рядко се появяват, даже и ако е останала степен инвалидност.

# 31 14 фев. 2009, 17:09 ч.

Мнения: 700

Хората с хеморагичен инсулт, т.е. кръвоизлив в мозъка, по-лесно се възстановяват от хората, прекарали исхемичен. Но при кръвоизлива са важни 10-те дни след инцидента - никакво ставане от леглото, никакво местене, в легнало положение 10 дни, след това седнало положение и така постепенно до ставане прав. Майка ми 3 пъти получава кръвоизливи, първия път беше най-тежко - лявата ръка и крак бяха засегнати, но само ги замяташе и се пооправи. Най-най важно е да не падат духом, защото губят желание да полагат усилия да се възстановят. Майка ми е с много силен дух и воля и това й помогна. Има болни, които се залежават и така е много трудно. Майка ми е с диабет и това е причината кръвоносните съдове да са слаби и при рязко вдигане на кръвното може да се спука кръвоносен съд и да стане белята.
Възстановяването продължава около 1 година - при всеки е различно, и пак казвам - важно е желанието за живот. А за хората, които се грижат за болните си родители, много кураж и сили. Приемаш факта, че е твой дълг да се погрижиш и го правиш, не трябва да се отчайваш, защото болните го усещат и започват да изпитват вина, че са в тежест и т.н.
След това е важно да се вземат лекарствата, които са предписани стриктно, следене на кръвното, лечение на придружаващи заболявания, раздвижване, разходки, живот без стрес.

# 32 15 апр. 2009, 12:49 ч.

Цитат на: Шани в пт, 09 май 2008, 14:44

разбира се, че желанието за живот е половин (да не кажа цял) лек за много болести.
И си има много специализирани звена за рехабилитация, след прекаран инсулт и парализи.
Чувала съм, че в едно такова звено за месеци са вдигнали на крак млад мъж след инсулт.
Та Гретт, поне в началото е добре специалисти да поемат майка ти, да я раздвижат и да й обяснят кое как. После вече ще може тя сама (разбира се с ваша помощ) да продължи лечението си.

# 33 26 апр. 2009, 09:57 ч.

Мнения: 1 938

Цитат на: anaaaaaaa в ср, 15 апр 2009, 12:49

Цитат на: Шани в пт, 09 май 2008, 14:44

Какво се чудиш?

Milenna, не съм съгласна с теб!
Според мен, (а и не само според мен) хората с исхемичен инсулт се възстановяват по-бързо!

# 34 7 май 2009, 00:02 ч.

като чета и се плаша ,но няма да се предам,майка ми получи малък исхемичен инсулт преди 4 дни ,сега е в нервно-съдовия сектор в пазарджик.казвам малък ,и натъртвам ,защото така пишеше на разчитането от скенера и защото говори,е наистина малко фъфли ,и защото си вдига парализираните десен крак и дясна ръка.е,вярно че го тътри и го свива в коляното само ,без да може да го вдигне,и защото си вдига ръката,после от тежеста пада .натъртвам ,защото невроложката ми каза ,че няма лек и тежък ,а просто инсулт.но аз се надявам че е малък и че по-бързо ще възстанови.сега е в острия стадии и се молим да не повтори и да не" задълбае".аз съм семейна в сливен,но ще взема отпуски и болнични и ще ходя да я гледам,но не зная повече от месец дали ще мога да си отделя.и моля ,ако знаете да ми кажете по коя пътека е приемането за раздвижване,някакви телефони в банкя и ли друг хубав за тези болести санаториум.благодаря,ще се постарая и аз да вдигна майка на крака.тя е само на 63 години и много я обичам,защото много се е раздавала за нас цял живот.

# 35 8 май 2009, 01:20 ч.

9977194-Банкя

# 36 8 май 2009, 15:45 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 228

Цитат на: Nellina в нд, 26 апр 2009, 09:57

Според мен, (а и не само според мен) хората с исхемичен инсулт се възстановяват по-бързо!

За майка ми това беше вярно. Сравнително бързо
се съвзе, лекарите казваха, че има отслабени функции
на ръцете, но тя се хранеше сама, обличане, събличане,
ходене, до тоалетна не бяха проблем. Бъркаше някои думи.
Е, не беше както
преди, но хавала Богу, преживя девет години след това.
Пиеше редовно лекарствата си, едното беше Сермион
от 30 мг май. Но започнаха световъртежи, склероза.
Хайде, късмет на всички болни и здрави newsm10

# 37 16 май 2009, 10:18 ч.

При нас идваше кинезитерапевт в къщи и останахме много доволни от резултатите.Казва се Радковска-0887430059,вече имат и сайт www.rehabilitacia.tk

# 38 14 юни 2009, 17:36 ч.

Мнения: 2

Цитат на: dancing в чт, 15 май 2008, 03:01

Дядо ми, лека му пръст, имаше инсулт... получил го е на около 33 годишна възраст....беше с инслулт около 35 години...парализирана ръка и крак... мнг обичаше да се разхожда, доколкото знам и на море е водил семейството си в по-младите години... баба ми, лека й пръст, много му асистираше, но той определено се справяше много добре. Даже на моменти ходеше по-бързо от мен. Основното беше движението - малко по малко, постепенно, но той имаше голямо желание... важното е мускулите да не атрофират...

# 39 17 юни 2009, 21:31 ч.

Мнения: 2

i az kato vsi4ki vas se zblaskah s tazi bolest minalata godina.saprugami polu4i insult na 38god.otna4alo ne asimilirashe 4e e bolen.misleshesi 4e e zdrav.beshe s paralizirana liava strana.zapo4nahme rehabilitacii prez den.rehabilitatorkata beshe mnogo dobra. za edin mesec razdvigihme kraka,no rakata ne.stana zloben i nerven. ne razdvigi rakata zashtoto pieshe alkohol. v sledstvie ot alkohola polu4i epilepsia. a sega si misli 4e moge da kara kola,i e reshil da si kupuva avtomati4na kola. a mene me emnogo strah,zashtoto znam 4e ako se ka4i na koia shte napravi belia. na vsi4ki bolni kazvam 4e triabva mnogo volia i nai ve4e mnogo ,mnogo dvigenie.uspeh na vsi4ki.

# 40 27 юли 2009, 15:27 ч.

Здравейте, вие тук за всякакви болести май говорите. Много странно каквото и да напиша в гугъл ми излиза този форум, а мислих, че е само за бебета. Имам следния проблем. Преди година майка ми (54г.) получи лек инфаркт, но от бърза помощ като дойдоха й казаха, че е нервна криза и й биха някаква инжекция да поспи. Тя беше синя, но не я взеха, като се събуди не можеше да говори и нямаше почти никакъв пулс. Тогава пак дойдоха и слава богу я взеха. В спешното кръвното й налягане е било 60 на 0. Оказа се че са предизвикали и инсулт, който беше по-тежък. Само говорът й беше засегнат, но седя в болица около 2 месеца. Сега година след това, тя още не се е възстановила. Физически е добре, уморява се, но все пак е самостоятелна във всичко. Проблемът е там, че е много чувствителна и за всичко се сърди, почва да реве, чувства се ненуждна, в тежест (особено за лекарствата и точно в тази финансова криза). Наистина не знам как да постъпя и как да се държа, всяко нещо я разстройва. Ако някой има подобен проблем, моля ви дайте ми съвет, защото е ужасно на 21 години да съм майка на майка си.

# 41 27 юли 2009, 17:19 ч.

Мнения: 700

Kimberly, лекарствата минават ли ви по здравна каса? Би трябвало да ги вземате чрез здравната каса. Ако е така, успокой майка си, че не е в тежест. Не я товарете излишно с излишни неща - което може го спестявайте пред нея. Дори да прибягвате до някакви лъжи и т.н. Не се оплаквайте, че парите не стигат. Вие си го знайте, но на нея никакви такива приказки. По-ведро се дръжте и така.

# 42 27 юли 2009, 19:18 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Kimberly Това е реалното състояние на тези болни тъй че не можеш да направиш нищо в случая ,самата болест ги прави такива за това не трябва да се натоварват с неща които ги дразнят и изнервят.
Баща ми е от две години на легло и е пълен труп само си движи едната ръка и главата това е ,и не дава да се пипа да го обслужват за най елементарните неща ,кара се бие абе лоша работа но не може нищо да се направи освен пред него да не се говори за работи които ги изнервят и разстройват .
Бъди по търпелива защото те искат много грижи и спокойствие.

# 43 27 юли 2009, 23:05 ч.

Много благодаря за съветите на всички. Аз бях подготвена от самото начало, че това не се оправя. Съжалявам много и за случилото се с вашите роднини. Единственото, което можем да правим е да бъдем много позитивни и ведри, наистина, но понякога просто и ние имаме нужда да отдъхнем. Майка ми ме изумяваше с невероятната и воля за живот, проговори на 5тия ден, всеки ден имаше напредък и изведнъж като я изписаха се успокои и спя на едно ниво. Примири се. Не говори пред хора, защото не можела. Постоянно иска да умре. Единствената причина поради която реших да се включа в този форум е че понякога ми се иска да поговоря с някой за това. А за здравната каса да голяма част от лекарствата са от там, но други ги купуваме. Просто все по-често нямам сили да съм ухилен идиот постоянно и да се правя на шут, защото тя става все по-ранима. Манипулира, измисля си пред баща ми и накрая аз съм на топа на устата. Много я обичам и искам да й помогна, но и аз имам проблеми. Не мога винаги да съм в перфектно настроение. Тя ни забрани да носим отрицателна енергия вкъщи. Баща ми предпочита да излиза вечер с приятели да разпуска и да не носи лошото си настроение вкъщи, но в същото време почна да пие много. Аз уча,работя... понякога ми се иска да излизам, но тя не го разбира. Оплаква се че е сама. А когато сме при нея ни гони. Просто знам, че от тук нататък ще бъде един малък ад.

# 44 27 юли 2009, 23:06 ч.

Мнения: 2 013

Баща ми получи инсулт на 28.05.2004г ( на рождения си ден) Sad

и точно 3 дена след абитюрентския ми бал.
В началото с майка ми ходиха по санаториуми,раздвижваха го,правеха упражнения,масажи.Успя да проходи с помоща на бастун разбира се,но поне ходеше.Лявата му ръка (засегнатата) обаче и до ден днешен е неподвижна,нищо не помогна за раздвижването й.
Успяваше да ходи сам до тоалетна и да се разхожда,но много бързо се изморяваше.
Но от миналата година насам ужаса е пълен.Падна и си счупи крака.Отиде в болницата и там казаха,че за да се оправи трябва да му се постави оперативно пирон в коста,но операцията била скъпа и пред вид това,че е счупил засегнатия крак нямало смисъл да се прави.Шанса да ходи бил минимален. ooooh!

Вече повече от година е на легло,не сяда дори,и всеки опит да му се премести крака води до кошмарни болки.
В резултат на продължителното залежаване има и рани по тялото,а за психичното му състояние няма смисъл да пиша.Всеки сблъскал се с тази болест е наясно.Изнервен е,става груб,агресивен,после изведнъж става мил,пак груб....и така.Кошмар за всички!На 53 години е.
Това е моята история. Sad

Препоръчани теми

Инсулт - сблъскване с тази болест. Моля споделете! - Тема 2

Възстановяване след инсулт

Инсулт - помощ

Рехабилитация след инсулт

Причина:

Причина: