Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

mimoza^^ - имало в болницата рехалибитация но искат болната да е на крака и да може да се обслужва.

Дядо ми-Бог да го прости, беше на 75 години,когато получи инсулт,от който се парализира в говора.Можеше да става и да ходи,при което хъркаше много зле обаче,но не можеше да говори,пишеше ни с молив какво иска да каже.Жестоко е наистина-беше 5 месеца така и почина,последните 2 месеца започна да отслабва и физически,а последният месец не можеше вече и да ходи-само лежеше,беше на памперси последните 2 месеца.Почина с целият си акъл и със сълзи в очите,а преди това все пишеше на лист-"Защо Бог ме наказа така".Споделих,обаче той беше възрастен човек-дано майка ти се възстанови

Здравейте,точно преди една година мама получи инсулт. Беше най-кошмарната нощ в живота ми, а и на цялото ми семейство.Майка е най-силният и борбен човек, който познавам, красива умна и интелигентна жена.В един момент целият ни живот се преобърна.Три дни не можех да осъзная какво ми се случва, бях като вцепенена. Аз съм на 38 години и съм болезнено превързана към семейството си винаги за всичко съм разчитала на родителите си.
Не знаех нищо за инсулта, започнах ме от нищото.Памперси,хранене в уста, та не можеше да си движи дясната страна, не можеше да говори.За една година започна да се движи с четирикрак бастун, прави вече и поняколко крачки и без него,повдига ръката от рамото до лакатя( вече не знам дали ще постигнем нещо повече с нея),говори бавно(прави грешки,забравя думи,понякога мислите й са накъсани, но се разбираме )лВсеки ден идва рехабилитатор, три пъти ходи на рехабилитация, не спираме да се борим, но всичко става много бавно.Тази болест е изпитание за цялото семейство , най-трудно е да осъзнаеш факта, че вече никога няма да бъде същият човек, в началото се хващаш за мисълта само да е щива, но после постепенно осъзнаваш какво всъщност те очаква.Беше ми като фикс идея, че тя трябва да се възстанови, всяка свободна минута бях при нея, но давайки нещо на някого винаги взимаш от някой друг.Имам две деца имаше дни в които почти не ги виждах.Сега се опитвам да подредя преоритетите си и да маневрирам измежду всичките си ангажименти.Никой не е свръх човек, понякога имам нужда от малко лично време да не виждам никого и да изключа всички телефони.Много благодаря на съпруга си на татко,на сестра ми, на най-близките си приятели и роднини.Пожелавам много смелост на всички и се пазете здрави, сигурно много хора разчитат на вас.

Знам, че темата е стара, но ми се искаше да я побутна, защото и аз живея с татко след инсулта и помагам. Депресията е преобладаващото му състояние. Отчаянието е съшо нещо с което не можем да се справим. Чета, че имало добри  резултати с хомеопатия, но не мога да стигна до име на хомеопат занимавал се с такъв проблем. Ако някой може да помогне?

Здравей!

Баща ми получи инсулт преди 20 години, когато беше на 47 мисля. По същия начин беше напълно обездвижена дясната му страна.
Първо трябва да се разбере точно каква е причината за инсулта - ако има запушени кръвоносни съдове да се предприеме съответното лечение; ако е вследствие на хипертония - също трябва да се овладее и евентуално за в бъдеще да се спазва определен режим (никакви цигари, червено вино, бира, свинско и въобще тлъсти меса и др.)
После трябва желание и упоритост при рехабилитациит. Баща ми възстанови голяма част от движенията за около 1 година - и до ден днешен ходи без бастун, но с лека несигурност в десния крак и дясната му ръка е доста по-слаба (храни се и пише с нея, все пак). След 1 година болнични дори се върна на работа и работи още 15 години без трудоустрояване.
Е, тогава и нямаше много възможности за лечение в България, качествени лекарства с връзки от Правителствена болница си осигирявахме например. Сега сигурно и рехабилитационните методи са напреднали доста, така че не се отчайвайте, почти всичко зависи от желанието и старанието. Давайте й кураж и се грижете се за нея!

И моят баща е след прекарани два инсулта!Инсултите при него са исхемични и породени от запушване на сънните артерий. И двете артерий са оперирани като едната се запуши втори път след операцията и допринесе за втория инсулт.Вече същата не се ангажират да я оперират пък и здравословното му състояние не допуска тази манипулация.Минава вече трета година след втория инсулт  и положението никак не е цветущо!Той ходи самостоятелно,наистина бавно но ходи,лявата ръка е обездвижена и сгъната в лакътя - не може да си служи с добре нея!Настъпи и промяна в говора която е характерна със заекване от време на време и фъфлене.Най-лошото е че седи и чака да мре като пустосва всичко което мърда навред и около него  нервите му окончателно са загубени вече  Няма воля и търси вината за случилото се в другите!Побърква ни със постоянното повишаване на тон и мрънкане за какво ли не!Вдигаме гащи,загащваме,филийката се реже на хапки защото не можел да я държи дори и със здравата ръка  ида отхапе  не лъжица - вилица ми дайте а после не можел и с нея да яде  голяма била или пък малка Ходи до тоалетна на отворена врата - не можел да я затвори.....на разходка не иска да ходи и не иска да разбере че не е отговорността на другите той да е добре, а е всичко до негово лично желание и воля за живот!Нямаме вече сили и нерви да се спавим....Майка ми вече не издържа на скандалите,сръдните и безпричинните фасони! Аз го гледам в къщи по няколко месеца в годината и въпреки че угаждам за какво ли не само и само да има мира,пак съм крива!Много още мога да описвам! Сега даже и спестявам някой подробности защото ще прозвучат стресиращо!
Успех и наистина желанието за живот е определящо, при нас липства 

Баща ми получи инсулт на 42г. Парализира му се цялата лява половина на тялото. В следствие на рехабилитацията започна да става, да ходи и да излизат с майка ми, но с нейна помощ или с помощта на бастун. Движи си лявата ръка, но не може да прави нищо с нея. След преживения инсулт се затвори много надълбоко в себе си. Не прояви никаква воля, за да се оправи. Напротив стана много раздразнителен, претенциозен, винаги някой му беше виновен и т.н. Една година след инсулта започна да получава страшни припадъци и гърчове. След още една година му поставиха диагноза Епилепсия. От там натакък стана вече страшно. Майка ми е постоянно на нокти в работата да не би брат ми или някой друг всеки момент да й звънне, за да й каже, че баща ми е получил поредния припадък. Нервите й се разбиха тотално. Освен всичко друго баща ми нямаше воля да спре цигарите и си пийваше по чашка, като пушеше и по две кутии цигари на ден, което в неговото състояние е напълно противопоказно. Много хора му говореха, че не е правилно и че това само му вреди, че трябва да излиза да се движи, че трябва да положи някакви усилия, но уви не успя да прояви по-силна воля. В момента е в болницата с гангрена на крака, заради стеснение на кръвоносната система. Прилагат му режим на лечение с много силни антибиотици, но ако не помогнат сигурно ще се наложи най-страшното-да ампутират здравия му крак. Исках да кажа на авторката да бъде много силна, защото съм чувала, че тази болест преди всичко е болест на мозъка. И наистина близките на болните страдат най-много, но точно те трябва да бъдат най-силни, защото болните не могат. Възхищавам се на хора като майка ми. В момента е в болницата заедно с баща ми и всяка вечер спи на едно столче до леглото му. Не се оплаква. Не знам от къде намира сили да се бори вече пет години с това.
Надя 73, все едно описваш моя баща.

Моят баща получи инсулт през 1977г. Беше на 50г. Излекуваха го сполучливо и след 7-8месеца тръгна на работа и започна да шофира. Дори през 1979г. сам шофира до Франция. Живя още 25г. Не отказа цигарите.

Исках да знам, ако можете да ми кажете, кога спира прогреса, в смисъл ако правиш упражнения и искаш да се оправиш, колко време след инсулта спираш да прогресираш и оставаш колкото си радвижен, толкова?

Deina, това никой не може да каже. Божа работа е!

Някой написа тук ,до една година да гледаме да се раздвижи и за това питах.
Момичета, като ви чета ви се възхищавам , как не сте изперкали, да ме простите за думата.

Ами то да ти кажа честно настина си е за изперкване, но аз за това написах, че се възхищавам на хората, на които им се е паднала нелеката задача да гледат болен човек.

При баща ми беше за около 10-тина месеца прогресът. Започна от пълна неподвижност на дясната страна, после проходилка, бастун и стигна до леко накуцване и несигурност в крака и слабост в ръката. Така си остана вече 20 години. С напредване на възрастта започва пак регрес, ама това си е нормално - той наближава 70-те.
Аз по-горе написах - много е важно да се открие дали има запушване или стесняване на кръвоносни съдове.

Кураж и успех на всички в борбата с това заболяване! 

Здравейте!
...и аз съм много объркана... Преди шест месеца (след масивен инфаркт) внезапно загубих баща си.
Като следствие от това на втори януари едва не загубих и майка си.  Получи масивен хеморагичен инсулт. След няколко часа й направиха животоспасяваща мозъчна операция. Беше в кома повече от седмица. Не ни даваха никакви надежди. След като се събуди се оказа, че е с напълно запазена мисъл, съзнание, говор. На моменти се появяват някакви объркани спомени, но като цяло нещата започват да се поизчистват.  За съжаление е със засегнати лява ръка и крак. След като я изписаха от болницата направихме около седем раздвижвания у дома, след което постъпи отново в болницата за десетдневна  рехабилитация. Сега се изправя до седнало положение, прави крачки когато я водя за ръце, но е много слаба . Аз съм на ръба на силите си. Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред, но ми е много трудно. Между другото баба ми се възстанови почти напълно след същия инсулт и живя нормално около 14 години след това.
Сега най-много се страхувам да не изпадне в депресия, тъй като постоянно си повтаря, че е развалина (а беше най-силната и борбена жена...) Старая се да не се предавам, но ми е много тежко. 

Ако може малко повече инф. за това, което сте направили като изследване. Знам за ангеография, но нито знам къде, нито за рискове и т.н. Ако има и друго ще съм благодарна да споделиш.