Без да влизам в подробности ще цитирам само някои "термини" за наричане на нещата.
- Натъпкване в черни найлонови чували на мои вещи от бившият ми вече съпруг и баща му в мое отсъствие--> помагали ми да се пакетирам.
- Моите родители гледаха около година и нещо детето ни /тогава 2 годишно/ --> в съда искаха от майка ми договор, според който тя била гледала детето.
- Купуване на алуминиеви радиатори за целия апартамент /изцяло с мои пари, съпругът ми тогава беше безработен по негово желание/ --> желание за правене на подобрения в чужд апартамент без разрешение! Апартаментът наистина е купен с реститутски пари от страна на родителите на мъжа ми, но винаги съм считала, че в един брак всеки работи за благото на семейството. Оказа се, че документално така е закупен въпросния апартамент /4 години след сключване на брака ни/, че позволява на съпруга ми да ме изрита оттам когато пожелае. На мен и родителите ми, разбира се, беше казано, че дават пари семейството ни да си купи жилище и т.н. приказки. Освен, че дадоха въпросните пари и отидоха при нотариус да си опекат нещата за сина им, нищо друго не направиха. Целият основен ремонт го изнесохме с баща ми и негов приятел. Цялата покъщнина е от мой "чеиз"...
Мога да продължавам с примери, но големият ми въпрос сега е КАКВО ДА ПРАВЯ, че да не ми се случи това отново. Ясно е, че старовремската традиция момичето с чеиза и момчето с къщата отдавна не работи. Осем години аз и родителите ми инвестираме любов, труд и добри чувства към бившия вече съпруг, за да ми кажат накрая, че съм "никоя" и единствено мога да имам "право на първи купувач" на същия апартамент, дето съм го създала. Нито дума не стана за детето /вече на 5 години/...
Дайте съвет как уреждате правните неща в едно семейство? Оказа, се че съм вече на 35години и съм абсолютно ненаясно с въпроса.
Съпругът ми през всичките години е плащал например само неща, за които може да се вземе фактура или документ. Колата също се водеше на негово име, въпреки че надлежно съм платила 50% от стойността й и всички разходи по нея -- излишно е да споменавам, че накрая ми беше казано, че аз нямам кола...
Очевадно е, че да си добър и да работиш като роб и да се надяваш на морално поведение от околните не е достатъчно-трябва и правна застраховка/защита срещу неочаквани обрати в живота. Как я постигате?