Въпроси за секциото

Аз щях да раждам с планово секцио и ми казаха да отида сутринта на избрания от мен ден.По стечение на обстоятелствата родих със спешно секцио с пълна упойка.Не знам колко продължи операцията,но доколкото разбрах,бързичко съм излязла от упойка.Беше ми студено и не можех да движа краката си.Разрезът болеше,разбира се,но първите часове дават болкоуспокояващи.Трябва само да не правиш резки движения и по възможност да не се смееш много  ,да не кашлиш и да не кихаш,че опъва и тогава боли неприятно.Иначе не е кой знае колко много.Аз родих сутринта,на следващата сутрин трябваше да стана.Отне ми около половин час,защото при ставането участват коремните мускули,а те са срязани.Първия път е доста трудно,но с всеки следващ път е по-лесно.Бях два дни в реанимация,тогава ми носеха детето само от време на време.После като ме преместиха в обикновена стая ми го дадоха за постоянно.Предупредиха ме да не мокря превръзката,но на петия ден като ме изписаха ми казаха,че вече мога да се къпя спокойно.Тогава ми махнаха и конците и да ти кажа,болката чувствително намаля.Явно конците опъват и от тях боли.Съветвам те в първия момент,когато можеш,да сложиш бельо-имам предвид нещо като гащи,които да ти обхванат корема.Понеже той не се прибира веднага,а вече няма бебе,което да го държи твърд,увисва и от това боли.|Като сложиш гащи,те го държат и това намалява болката.Иначе спира да боли след няколко дни,но трябва да не се преуморяваш много.Успех,не е страшно!

В различните болници практиката е различна. Аз първият път раждах нормално, а втория планово секцио. Няма нищо по вълнуващо от това да те събудят и да ти честитят рожбата. Колкото и да боли след операцията знаеш, че резултатът е на лице и ти остава само да се възстановяваш по-бързо. Успех.

И при мен беше така.

И аз бях с катетър...
Като гледам момичетата всичко са ти обяснили.... Но разбира се много зависи къде ще раждаш... Възстановяването пък си зависи от твоя организъм... За съжаление мойто бебе не иска да суче, щото бързо се научи на удобство (със шишето) и аз се бях шашнала много, но има много примери на майки, родили секцио, които кърмят успешно... (това в случай, че искаш да кърмиш) 

Може, може - зависи от уговорката с лекаря и от това някой да те обслужва първия ден !  

не се страхувай  аз бях със спинална упойка и понеже виждам, че са писали и други мами, които не са били с пълна, пиша и аз  изследванията ми ги пуснаха предишния ден, беше планово секцио. в деня отидох 2 часа по-рано, настаних се в стаята, слагаха ми абоката (това на мен лично ми беше неприятно, но не е нещо кой знае какво), чаках доста време да мине едно секцио по спешност, качиха ме на една количка заедно със системата и ме закараха в операционната. там да си призная се шашнах малко, защото беше студео, адски осветено, щураха се 10 човека насам-натам, всеки от които ме стреляше с някакви въпроси - здравни. дойде анестезиоложката (благодаря й много!) и взе да ми обяснява как да се прегъна на леглото (сложно с корема) и какво точно ще прави. упойката мен изобщо не ме е боляла, тъй като предварително пръскат мястото с локална упойка - замразяват го. усещането беше като от допир на горещ предмет до кожата - буквално за секунда и после топлината се разля. прекатуриха ме на леглото  , наместиха ме и ми стана страшно топло изведнъж, обясниха ми че е от упойката. краката ми се обезчувствиха и после нагоре до под гърдите. пробваха дали ме е хванало с кубчета лед - допирът го усещах, но не и студа от леда - значи е хванала упойката. анестезиоложката ми застана до главата, каза ми ако усетя да ми се повдига веднага да й кажа (случи се в последствие, би ми някаква инжекция и веднага ми мина), сложиха паравана, мъжа ми го пуснаха и са започнали. после видях бебето, мъжа ми тръгна с него да го мерят, къпят и т.н. мен мезашиваха, но са ми сложили маска явно, защото не си спомням нищо, чак в реанимация се помня. това за мен беше най-кофти моментът и ми се искаше да знам как се излиза точно от тази упойка - психясах, защото излязох много бавно и не можех да си мърдам краката и страхотно ме тресеше, уплаших се просто. та да знаеш - все пак, ако се наложи да не си с пълна - дай време на тялото си и имай вяра, те те следят и няма страшно  после в стаята, бебето тук си е при майката, карат го в едно като стъклена количка, отдолу на нея има пелени, АМ, кремчета - гледаш си го с две думи  за ставането - тук е на 4-тия час (в тази болница). дойде сестрата и станах, за мен тогава не беше никакъв проблем, защото упойката и морфина действат 24 часа. тази нощ си спах екстра по същата причина. на следващия ден се озъбих малко, болката е силна и пареща, също ми се искаше някой да ми я беше описал  но след това ставане нещата взеха да просветляват  същия ден ме накараха да ходя и под душа, което ми се струваше издевателство, но определено се почувствах по-добре след това! конците ми са абсорбиращи, лепенки отгоре имам само за придържане на шева, не пазят от вода, не са ми и казвали да се пазя. само вана не трябваше да взимам минимум един месец, за да не се разградят конците от кисненето във водата. и това е - от третия ден нататък се възстановяваш вече. аз не съм от тези, които въобще не ги е боляло или са станали лесно, но мисля че е съвсем поносимо и психически е по-натоварващо, отколкото физически. затова спокойно, много е важно да си вярваш и всичко ще е наред 

Ми като чета,явно всяка болница си има определени правила...
Защото мен не са ме приемали един ден по-рано от планирането,а на същия ден,един час преди операцията.
Бяхме там в 7:10 сутринта.Направиха ми клизмата,взех си душ,слушаха тоновете на бебето около 30 мин.После ми сложиха и катетъра.Хич не е приятно,но се търпи...
Бях в операционната в 8:25.Правихме мохабет с анестезиолога и гинеколога ми.Помня,че преди да ме приспят,ми миха целия корем с йод.След това заспах и на събуждане имах син.
Не мога да кажа,че ме е боляло.Свалиха ме в стаята и веднага ми сложиха болкоуспокояващи и болка не съм усетила.
Не се страхувай,наистина от секциото по-лесно няма!
Леко раждане ти желая! 

Е, всички искаме да и вдъхнем кураж, но това е малко пресилено. Като види после какво е, ще реши , че сме я лъгали. Разликата между нормалното раждане и секциото е , че при едното болката  е преди, а при другото след. Много ясно, че при секциото възстановяването е по-бавно (изключвам някакво много тежко раждане с усложнения) и в началото поне имаш повече нужда някой да помага за бебето.
Аз гледах, как нормално родилите майки си ходеха още на втория ден без проблем, докато при оперираните съвсем не беше така. Ставането и ходенето бяха доста трудни и болезнени.

Аз мисля, че всичко си зависи от болницата и лекарят, с който, евентуално имаш уговорка. Това, че на едни са им правили, а на други не, ме навежда на мисълта, че не е задължително, а просто зависи от ситуацията.

Когато говорим за спешно секцио е абсолютно възможно да се мине и без клизми и катетри.
Относно конците-  много ми е интересно, какво толкова невероятно има в тома, че зашиват разреза с абсорбиращи конци.  Мен също ме зашиха с такива и единствено махнаха крайчетата им на 5 ден.

Родих секцио след 8 часа родилни болки и 4 см. разкритие.Бях с пълна упойка.Самата операция траеше 10 мин.Правеха ми клизма.Не боли,просто не е приятно.Катетъра е задължителен,понеже няма да ставаш около 24 ч.Бебето го видях след около 7 ч.

Болките,които изпитвах от операцията бяха нищо в сравнение с болките от контракцийте.

А ако знаеш колко са болезнени контракциИте  до пълно разкритие, изобщо няма да говориш така. И както вече казахме, катетърът НЕ Е задължителен.

Много ми е странно, че катетърът не е задължителен. Може би това е така само за раждане със спинална упойка, която те пуска доста по-рано от пълната упойка. А това, че неможеш да станеш веднага след операцията, ме кара да мисля, че все нещо трябва да използват /може би подлога или памперси   / Лично за себе си бих избрала катетъра пред другите две алтернативи...

Тук си абсолютно права.  Както за видовете упойки, така и за подлогата. Аз също бих избрала катетър. Но, слава Богу, едва ли ще ми се наложи. 

Много странно изказване !!! 
Какво означава " ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН " ???  Няма нищо " задължително "
Това е въпрос на договорка с лекаря .

Аз не исках катетър , за тази цел имаше една акушерка в отделението, която ми помогаше .
Нещо странно ли има в това или нещо невъзможно ?!
Кое Ви изненадва толкова ?!