Подложена съм на такъв психотормоз,че на края на деня ми идва аз самата да се убия някъде. Даже веднъж избягах от къщи, просто не издържам на непрекъснатото пищене.
Иначе малката яде супер добре, спи без да се пробужда през ноща, но през останалото време е ад! Та тя като мъничко бебенце не плачеше, нямаше колики, запеци и прочие неща.
А сега какво й става
Няма още нито един зъб и не пълзи. Прави опити ,но не може и много се ядосва. Дори като си играе, пак вика-ааааааааааааааа, еееееееееееееееее и прочие крнясъци. Но вика папа, дада и баба!!! Но МАМА не
Дали това не е в резултат от изключително тежкото ми раждане, без упойки, рязаници , родих пищейки след 18 часов ад, през който виках колкото ми глас държи
Гледам бебето абсолютно сама и съм с нея постоянно, не съм излизала никъде откакто се е родила, а пък сами с мъжо абсурд!
Моля ви помогнете ми, защото иначе определено ще влеза в лудницата! Пея й, приказки разказвам, играя си с нея, пускам й хубава музика, нямаме шумни съседи, живеем с хубав квартал, всичко й купувам, но пищенето не престава. Колкото повече пораства толкова по-зле е!!!