Така... В шеги и закачки се оказах в 9-я месец и впроса как да родя стана неизбежен...
Имам едно "нормално" раждане преди почти четири години. 16 часа раждане без упойка, накрая вакуум и форцепс за 2800 кг бебе. Вътрешноболнична инфекция или господ знае какво (4 бактерии в матката, дето ги нямах на влизане в МД ) - обратно в болница - за щастие се усетихме навреме, че епизотомията се отворила и загноила и се размина най-сташното. След това близо месец в изолация и втора операция. Детето в къщи без майка и кърмене, пълен ад с възстановяване още няколко месеца с хомеопатия - в един момент класическата медицина се изчерпа...
На този фон никой не вярваше, че ще се реша да имам второ дете - то и аз не си вярвах, но времето наистина лекува. Проблемът е, че лекува, но не съвсем
След много чудене и кошмари как този път вторият атентат ще е успешен
, реших да родя секцио по желание в Токуда.
Не съм идиот и ми е ясно, че от медицинска гледна точка нормално раждане е за предпочитане, особено второ. Но гаранция, че и този път няма да се получи сакатлък, няма - то не че и със секциото има...
Само че през последната седмица психясах отново от реплики от рода на "Страхът не е достатъчно основание за секцио", "И в 21 век в Америка, Русия, Германия умират хора при операции", "Ама ще родите много по-лесно и бързо нормално, отколкото секцио", това от трима лекари, всеки от които ме окуражава да родя нормално. Ясно ми е, че лекар, който да препоръча секцио без медицински показания, няма -поне ако е наистина лекар, а не търговец.
Затова ми е любопитно как би постъпил някой друг на мое място. Аз все още имам избор, има 2 седмици до секциото, а ако се откажа в последния момент - още някой и друг ден до термин. Решението ми е почти на 100% окончателно, но все пак ще се радвам да споделите мнение (и ако някой е избрал секцио по желание, по какви причини, освен страх като при мен).
Имам едно "нормално" раждане преди почти четири години. 16 часа раждане без упойка, накрая вакуум и форцепс за 2800 кг бебе. Вътрешноболнична инфекция или господ знае какво (4 бактерии в матката, дето ги нямах на влизане в МД ) - обратно в болница - за щастие се усетихме навреме, че епизотомията се отворила и загноила и се размина най-сташното. След това близо месец в изолация и втора операция. Детето в къщи без майка и кърмене, пълен ад с възстановяване още няколко месеца с хомеопатия - в един момент класическата медицина се изчерпа...
На този фон никой не вярваше, че ще се реша да имам второ дете - то и аз не си вярвах, но времето наистина лекува. Проблемът е, че лекува, но не съвсем
След много чудене и кошмари как този път вторият атентат ще е успешен
, реших да родя секцио по желание в Токуда. Не съм идиот и ми е ясно, че от медицинска гледна точка нормално раждане е за предпочитане, особено второ. Но гаранция, че и този път няма да се получи сакатлък, няма - то не че и със секциото има...
Само че през последната седмица психясах отново от реплики от рода на "Страхът не е достатъчно основание за секцио", "И в 21 век в Америка, Русия, Германия умират хора при операции", "Ама ще родите много по-лесно и бързо нормално, отколкото секцио", това от трима лекари, всеки от които ме окуражава да родя нормално. Ясно ми е, че лекар, който да препоръча секцио без медицински показания, няма -поне ако е наистина лекар, а не търговец.
Затова ми е любопитно как би постъпил някой друг на мое място. Аз все още имам избор, има 2 седмици до секциото, а ако се откажа в последния момент - още някой и друг ден до термин. Решението ми е почти на 100% окончателно, но все пак ще се радвам да споделите мнение (и ако някой е избрал секцио по желание, по какви причини, освен страх като при мен).
