Публикувана: 1 май 2008, 23:31 ч.
Последно мнение: 6 май 2008, 16:22 ч.

Синдрома "Мама"

1 745
23
1

1 май 2008, 23:31 ч.

Мнения: 26

Бих искала да попитам дали сте минавали през етап, в който детето ви (2г.) търси само вас и не иска дори и 5 мин. да прекара с баба или тате? В моя случай, предполагам, причината е яслата, която започнахме преди 3 седмици. Чух, че често се случва детето да страда за майка си при такава раздяла. Много се притеснявам да не я травмираме, защото от няколко дни се буди нощем и плаче за мен. А аз не спя при нея, защото имаме и още едно дете на 6 м., което все още кърмя и мъжа ми спи при нея. В отделни стаи сме.

Чудя се просто как да постъпя? - Да се преместя ли да спя при нея и само за кърмене да ходя при малкия или всичко да запазя по предишния си начин? Да я спра ли от яслата или просто да разредя ходенията й (само пон, вт, ср. например)?

Другото, което ме притеснява е, че от известно време решава да си гушне някой предмет, най-често шишето с вода, и по никакви причини не иска да го остави или даде на някой - с него заспива, с него ходи на градина, с него играе. Плаче неистово ако посегна да го взема. Знам, че отново причината е градината и факта, че се чувства несигурна там и затова търси нещо, което й дава увереност, но всички тези промени у нея ме притесняват и се чудя какво трябва да е моето поведение в случая?

# 1 1 май 2008, 23:42 ч.

Мнения: 71

според мен не трябва да я спираш от яслата, нито да разреждаш ходенията й. така съвсем няма да свикне и може би ще ходи с нежелание. тя казва ли ти че не й харесва на яслата и че не иска да ходи. въобще като я питаш какво ти отговаря. а иначе е нормално да си взима нещо любимо - моята примерно си имаше любима една кавъфчица и не искаше да спи без нея. чак едва намирах време кога да я изпера, защото тя все си я искаше.
ако ти казва че не иска да ходи на ясла питай я защо й й говори само хубави неща за яслата. а за спането тя какво ти казва - иска ли да спи с теб или с баща й йе добре

# 2 2 май 2008, 01:01 ч.

Мнения: 46 477

Да. Само, че при нас беше и все още е Синдромът "Тати". Водим се по нея, доколкото можем, не насилваме нещата ...

Поне за градината нямаме проблем, това е единственото място, на което се разделя с удоволствие от баща си.

На твое място бих си гледала детето вкъщи. При вас много неща се събират заедно - предпочитание към единия родител, бебешки пубертет (от 2 до към 3 г.), ревност към второто дете и ясла, прекалено много фактори за 2 годишно.

# 3 2 май 2008, 02:25 ч.

Мнения: 625

И при нас го има този проблем,за щастие вече поотшумява.Не знам каква е рецептата и не мога да дам съвет.При вас предполагам,че е резултат от яслата,детето се чувства изоставено и има повече нужда от мама.Мисля,че като свикне всичко ще се оправи.

# 4 2 май 2008, 10:49 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

При нас все още го има този проблем,но мисля,че при нас е нормално-синът ми неходи на детска градина и го гледам сама/с таткото де/ далеч от баби и дядовци Peace

# 5 2 май 2008, 11:10 ч.

София
Мнения: 62 595

Нямахме такъв синдром, защото не са ходили на ясла и сме си били заедно почти през цялата година. Единствено първата година, когато бяха още бебета реваха 3 дни като отидохме за пръв път при моите родители за лятото заради смяната на обстановката. Тогава не ме пускаха да мръдна и на 2 крачки и вече си мислех да хвана обратния влак и да се приберем вкъщи. На четвъртия ден се успокоиха, а след 2 седмици вече си оставих при баба им без драми и плач и се върнах в София.
Мисля, че децата много добре усещат кога са с хора, които ги обичат и кога са откъснати от семейството си по някакъв друг повод. Ако детето ми плаче и ме търси постоянно не бих го дала на ясла, пък каквото ще да става.

# 6 2 май 2008, 13:01 ч.

Мнения: 247

Малката е постоянно залепена до мен. Не признава нито баба нито дядо, въпреки че едните живеят съвсем близо до нас. Оставяла съм я за 1-2ч. при дядо и при баба и след като се върна - едни ревове, плачове, сополи... Баба и казва, че такава била и при нея (е не точно през цялото време, но като се сетила и край). Стояла близо до вратата и плачела за мама. А пък да спи при тях (говоря за през деня) е мисия невъзможна. Тя си заспива само и единствено в кошарката, сама без моя помощ. Септември трябва да ходи на ясла, а аз на работа и не мога да си предсавя какво ще бъде. Как ще свикне, ще плаче ли? Отсега се побърквам. Но нямам намерение да стоя в къщи. Мисля, че колкото по- малка разбере, че в живота всеки си има някакви задължения- тя да ходи на ясла, аз на работа- ще е най- добре за всички.

# 7 2 май 2008, 13:18 ч.

София
Мнения: 62 595

Мега,

Последното ти изречение за задълженията на право изби рибата. Как, кажи ми, едно дете на 2 години ще разбере нещото, наречено "задължение", което включва в себе си откъсване от семейството (което детето очевидно не иска да приеме) за да е "най-добре за всички"? Някога да ти е хрумвало, че децата на тази възраст не могат рационално да потиснат желанието си да са с майка си само, защото тя има други планове?

Няма нужда да ми скачате сега, защото не става въпрос за "за или против яслите".

# 8 2 май 2008, 13:38 ч.

Мнения: 2 448

Моето дете още не е "израснало" този синдром. Вярно на градина ходи с желание вече, но за всичко друго търси само мен. Понякога дори баща си пъди от стаята.Няма какво да му обяснявам, с времето ще се променят нещата, сега е така, защото няма баба, дядо, само мама е насреща за всичко.

# 9 2 май 2008, 14:13 ч.

Мнения: 5 026

И ние сме в тази група-за всичко е мама. Даже когато го гушкам, пак казва 'Мамо, вземи!" Бебе, какво да го правя, ще го израсте и този период, после пък ще дойде друг, когато няма да ми дава да го гушкам Wink

Поизнервящо е понякога, защото не мога да мръдна на никъде без него, но..ще мине Peace

# 10 2 май 2008, 14:15 ч.

Мнения: 247

Радостина,не отричам, че тръгването на ясла е стрес за детето. Надявам се да не е много голям при нас. Адаптацията в яслата е постепенна- няколко дена по един час, след това по два, после до обяд и т.н. колкото му е нужно на детето, за да се почувства добре там.
Голямата ми дъщеря тръгна на ясла много по- малка и това не беше проблем. Разбира се, че децата са различни. Но аз мисля, че точно яслата и градината помагат децата да се развиват по- самостоятелни.

Разбира се, че "задължение" не е най- точната дума.
А колкото до "другите ми планове"- ами те са ясни- връщам се на работа.

# 11 2 май 2008, 14:45 ч.

Мнения: 7 430

При по-големия ми син този синдром го нямаше, но сега с малкия Постоянно ме търси, а още даже не ходи на ясла - тепърва ще го давам Мисля си, че е период и ще отмине - остави ситуацията така както до сега - дай боже в скоро време всичко да си дойде на мястото

# 12 2 май 2008, 14:51 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Нямала съм такива проблеми, дали защото не са ходили на ясла или защото от много малки са свикнали да са и с други хора освен с мен. Баща им се занимава с отглеждането им почти колкото и аз. Когато бях на работа като учител, той ги гледаше през деня. Ходят с удоволствие при бабите си. Не е проблем и да отидат на гости до комшийката например да си играят с нейните деца, изобщо не питат за мама.

# 13 2 май 2008, 16:01 ч.

Мнения: 1 897

И при нас го няма този проблем.Синът ми е еднакво привързан и към мен и към баща си.
Вземали сме го навсякъде със себе си, така че от съвсем малък непрекъснато е сред много хора. Бабите също ни посещават сравнително често, затова е свикнал и с тяхното присъствие.
А и синът ми е контактен и общителен, наблюдава с интерес другите хора и сякаш ги изучава. Понякога дори имам чувството, че му писва от нас и постоянното ни присъствие и иска друг да се занимава с него.
Радва се много когато ни види след раздяла-хвърля се да ни прегръща и целува, но сякаш не я изживява толкова тежко и болезнено.
Вероятно наистина всичко опира до самото дете, до неговия характер и темперамент.

# 14 2 май 2008, 23:15 ч.

Мнения: 535

Цитат на: Ulia в пт, 02 май 2008, 16:01

Вероятно наистина всичко опира до самото дете, до неговия характер и темперамент.

Това, според мен, е най-точния извод.

Иначе моята бамбина (1г. 10м.) също я гледаме двамата с баща и по равно и май даже е по-привързана към него, но откакто тръгна на ясла си плаче нощем и даже почна да спи при нас, не мога и аз да разбера от това или от зъби и други подобни (на периоди плаче), но определено вече не може да я накараш да си спи в нейната стая, в нейното легло, където спи от бебе.

Та вече 6-7 месеца е това и не знам докога е този период ooooh!

Иначе уж не се оплаква от яслата, с желание ходи, но ха де ....

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: