Публикувана: 1 май 2008, 19:28 ч.
Последно мнение: 6 май 2008, 15:52 ч.

Голям проблем с приятелката ми,и нейният син...

4 617
36
1

1 май 2008, 19:28 ч.

Мнения: 183

Здравейте!!!Обикновенно не пускам подобни теми,но вече вдигнах ръце,и съм в дилема...

Моята най-добра приятелка от квартала,има син на годините на големите ми синове...Играят заедно от както са родени...Но той е много злобно и агресивно дете...А тя е толкова мекичка към него,и постоянно му угажда...От малък хапеше и дращеше нарлед,без причина,чупеше чуждите играчки от злоба,и въобще с никой не се погаждаше...Преди три години,записахме големият ми син в неговият клас,и нещата вървяха много назле,и дори само от факта,че поради познанството си с въпросното дете,от синът ми се очакваше да му е пръв приятел,и да го защитава пред всички,а това не можеш да го постигнеш в този случай...Калоян си намери други приятели,и се получи кофти с моята приятелка...Накрая мъж ми не издържа и преместихме Коко в квартаелното училище,под предлог че не можем да го водим,по това време бебо беше на месеци,пък Страцимир ходеше на детска в трети квартал...Та нещата се поуталожиха с времето...Но това дете,остаянса без никакви приятели,и среда...И напоследък започна да тормози моичките с присъствието си...Идва,кара се с тях,бие се...Онзи ден разби на бебо нослето,и прищипа Страцимир с някаква играчкае и има страхотна синина на ръката...Вчера пък отново им налетял и в безсилието си да им надвие,почти е отхапал месо от ръката на големият...Днес те категорично отказаха да играят с него,а аз като казах това на въпросната ми приятелка,тя отговори-Е добре,ще го заключа тогава...Явно сърдита...А тя е страхотен човек!И не ми се иска дза се караме...Но пък и не желая да правя синовете си заложници на това изродче...Та това са вече 10 години,през които все се надявах че с възрастта ще се оправи,но той се влошава...Една приятелка ми разказа че миналата седмица налетял на майка си пред всички в градинката,и тя била принудена да се обади на баща му,да дойде да го укротява...

Та молбата ми е за съвет!Как да и помогна,и как въобще да разговарям с нея на тази тема?!Тя някак си не иска да разбере че има проблем...И все обръща нещата,че другите са виновни...Или казва че не може да се справи,но като че говорим за готвене на ястие,което ако не стане ще изхвърли...Не искам да си разваляме отношенията,но...

пп.Моите деца от години НЕ са се били с никой друг...И по принцип добре се сработвмат в екип,и имат много приятели...В смисъл,явно проблемът не е в тях...

Поздрави!!!

# 1 1 май 2008, 19:40 ч.

София
Мнения: 62 595

Приятелството си е приятелство, но децата са си твои. Не виждам смисъл да щадиш самолюбието на приятелката си. Ако бях на твое място просто щях да намеря случай да се видя с нея и да й кажа направо, че не може така да продължава и ако не вземе мерки приятелството ни ще приключи.

# 2 1 май 2008, 19:43 ч.

Мнения: 343

Децата ти са по-важни от приятелката. Нейното дете явно има нужда от професионална помощ, но тя очевидно си крие главата в пясъка и сигурно много ще се обиди, ако й го кажеш. Рискуваш да прекратите отношенията си заради това. Пробвай някак да поддържаш контакт само с нея - например на кафе без деца, уж да си починете малко от тях, доколкото това е възможно.

# 3 1 май 2008, 20:46 ч.

Мнения: 183

Рима,и аз така до сега все отбягвах срещите с децата,и се виждахме на по кафе отделно,но какнто писах напоследък той сам започна да идва у дома,уж да ги търси да играят,пък после все дандания става...

Но аз и друго се чудя,как бих могла и да помогна на това дете?!Дали специализирана помощ би му помогнала?!Имам в предвид психолог,или нещо такова?!Ние сме ходили преди години на такъв,и съм много доволна,но при него положението наистина е сериозно...Ако ви кажа че тази жена никога не го е удряла?!И не дава косъм от главата му да падне?!Защо става такъв?!Аз моичките признавам си,случвало ми се е да ги нашамаря като ме вбесят,а те са много по толерантни,и грижовни,дори по между си рядко се бият,и то не злобно...А ако знаете как се грижат за бебо...А дефакто аз съм по-лоша,ако трябва да се сравняваме,и повече викам от нея...Винаги съм се възхищавала на търпениетно и,относно децата,а и всичко друго...На каквма цена обаче,само тя си знае,често вдига кръвно,и колабира...

Ох,не знам?!

# 4 1 май 2008, 21:12 ч.

София
Мнения: 62 595

Можеш единствено да кажеш на майката, че детето създава проблеми с поведението си. Ако тя реши може да го заведе, но се съмнявам. Подозирам, че тя много добре вижда, че нещата не вървят добре, но предпочита да си затваря очите. Има случаи, в които хората предпочитат да се правят, че всичко е наред, защото иначе трябва да вземат мерки и да решат проблема.

# 5 1 май 2008, 21:25 ч.

Мнения: 6 206

Такива като приятелката ти под път и над път.
Писнало ми е вече от тях и тотално изтърваните им деца.
Онзи ден обаче се потресох наново - осемгодишно момче, майката не е във възможност да го озапти по никакъв начин, заплашва го, че ще викне полиция, гаменчето не й обръща никакво внимание. След 15 минути го храни, така както аз не храня четиригодишното си дете, и на две като беше пак не съм го хранила така.
Аз съм много крайна в такива ситуации - племеничето ми е доста палаво дете и учи момчето ми на неща, които не искам да знае. За щастие като му обяснявам и заплашвам големия, че ще им прекратя срещите, нещата се оправят. Мъжът ми понякога избеснява и се зарича, че няма да ги събира, но положението не е чак толкова сериозно. Детето и голямото и малкото са ни свястни, просто големия е по-палав, но не е лош в никакъв случай, пък и се води като му обясниш.
Ако стане обаче, няма да се поколебаем да не ги събираме, пък какво остава за някаква си приятелка. Режа на секундата без да мисля. Понеже всеки ден виждам какво може да стане, нямам никакви съмнения как да постъпвам.

# 6 1 май 2008, 21:46 ч.

Мнения: 3 886

Моето мнение че би могла да поговориш с нея.Аз лично не бих приключила приятелството си с такъв както ти казваш добърчовек.Явно може би незабелязва или не ИСКА да приеме че детето и създава проблеми.Би могла да и предложиш да отидете заеднона психолог (с децата ) може би ако сте толкова близки защо да не седнете и да поговорите за самата истина .Аз например ако имам такава приятелка не бих си мълчала и да спирам да се виждам с нея ,та това е най лесното и какво остава ако всички ние обръщаме гръб??????Лошо е обаче че детето на нея налита newsm78

което мисля че найстина има нужда от психолог bouquet

# 7 1 май 2008, 22:07 ч.

Мнения: 343

Децата пробват докъде могат да стигнат. И когато родителите не поставят граници, става страшно. И тогава се налага да се намеси психолог, за да неутрализира поне в някаква степен вредата, нанесена несъзнателно от родителите. Но във всички случаи и поведенето на майката трябва да се промени. Ако ти е достатъчно близка, пробвай да й кажеш деликатно, че с отстъпчивостта си съвсем не прави добро на детето си, а напротив. И в крайна сметка, дръж се самата ти по-строго с него, когато си играе с децата ти, обясни му, че няма да ги пускаш да си играят с него, ако не се държи добре. Аз също вечно се старая да не обидя някого, но въпреки това изобщо не бих допуснала толкова агресивно дете до бебето си, пък майката да се сърди колкото си иска.

# 8 1 май 2008, 23:28 ч.

Мнения: 71

наистина си в много деликатна ситуация. според мен поговори внимателно и тактично с нея, кажи и че в никакъв случай не искаш да си разваляш отношенията с нея. добрите приятелства на днешно време са нещо много ценно, което човек не трябва с лека ръка да пренебрегва, а да се опита да запази и цени. затова и тя ако ти е наистина приятелка и разбран човек би трябвало да разбере. особено ако я накараш да се постави на твое място. а за необходимост от професионална помощ не мисля че има нужда. по-скоро мисля че има нужда от по-добро възпитание, по-голяма строгост и "по-твърда ръка". това дете просто е прекалено разглезено и разлигавено. но каквото и да правиш, децата ти са най-важни.

# 9 1 май 2008, 23:53 ч.

Мнения: 354

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 01 май 2008, 19:40

# 10 2 май 2008, 02:12 ч.

Мнения: 1 347

Според мен, дете на 10 години (ако правилно съм разбрала), което наранява бебе (!), хапе (!) други деца и налита на майка си (!), определено се нуждае от професионална помощ. Знам, че в България добрите специалисти са малко, а културата и нагласата ни да ги ползваме - още по-зле, но някои случаи просто го налагат. Съвсем типично освен това е майката да отрича проблема, но ако ми е приятелка, може би бих се опитала да й го обясня. Едно е единична проява на агресия (макар че и такава трябва да накара родителя да се замисли), съвсем друго е подобно поведение. На тази възраст детето отдавна трябва да се е научило да овладява агресивните си импулси и да отговаря за поведението си, а тук аз виждам нарушение на някои от най-силните задръжки. Хубавото е, че при навременна, адекватна и, разбира се, достатъчно продължителна професионална намеса, с активното участие на родителите и учителите, такива неща се коригират и забравят Hug

# 11 2 май 2008, 09:01 ч.

София
Мнения: 17 591

Не срещай децата си с това дете. Ако искаш да поддържаш отношения с приятелката си, виждайте се вечер, без деца, говорете по тел. Абсурдно е децата ти да страдат (истински!), понеже ти не искаш да обидиш приятелката си.

# 12 2 май 2008, 10:47 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 01 май 2008, 19:40

напълно съм съгласна Peace

# 13 2 май 2008, 13:56 ч.

Мнения: 183

Ох!Днес се обади,ни лук яла,ни лук мирисала,да ни води на зоологическа градина...Онзи ден и казах,че децата НЕ желаят да се виждат с нейното,а тя...Аз така или иначе съм на работа,та имах основателен повод да откажа...Но няма и пет минути след това звъня мъжът и,на моя,да се разберяли нещо за празниците...Ядосах се!!!Искам това дете,да си даде сметка за постъпките си,и да се оправи...Но техните се държат като че нищо не е станало,и отново ни го набутват...Толкова ли не разбират че има проблем?!Накрая наистина ще се изпокараме...Ми и аз не искам да го виждам!!!

# 14 2 май 2008, 14:13 ч.

София
Мнения: 1 223

Виждам, че държиш на приятелката си и много я уважаваш - следователно проблемът ти е свързан с нея, защото отказва да поеме отговорност за поведението на детето си и да вземе мерки. Според мен имаш два варианта - Говориш с нея, уважаваш мнението и, което си е изградила за детето си, но поставяш изришно условие контактите ви да не са обременени с присъствието му. Вторият вариант е по-болезнен и с риск да я загубиш като приятел, но по-удачен според мен - излагаш фактите, без нищо да и спестяваш, питаш я на твое място как би постъпила теоритично, ако нечие дете/тук изключваш всякакви приятелски, роднински и прочие връзки - наблягаш само на отношението/, нанася системно видими физически травми на нейното и би ли насилвала синът си да контактува с деца, които не понася и всячески го дразнят. Няма да се правя на психолог, защото не съм - съвсем лаишки и без ангажирам с мнението си, мога да се кажа, че агресията обикновено е причинена от чувство на неразбиране, несигурност и неспособност за изразяване на емоциите - детето може да получава много любов според родителите си, но как и дали я възприема е друг въпрос.

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: