Когато те "ударят" по болното място....

  • 3 025
  • 41
  •   1
Отговори
  • Провинция
  • Мнения: 509
Първо искам да спомена,че не намерих по-подходящо място за темата ми,но ако все пак се намери такова,нека админите я преместят.Проблемът е следния:Аз и приятелят ми(все още сме гаджета) се познаваме от 5 години,но 1 имаме връзка.В началото когото трагнахме,при първи ни скандал,той ми обеща,че ще ме направи силна личност,която да отстоява мнението си.Това му бяха думите-дори добави,че би жертвал всичко,дори и да го намразя и да не го погледна вече,но да знае,че следващия с който ще съм ще се гордее с мен.Хубаво,ок-в рамиките на тези 12 месеца аз на истина станах нов човек:по-силен,живеещ вече за себе си и мислеийки за утрешния ден.Вече имам лично мнение на което държа....Всичко до тук е добре.Но...живея все още с родетелите си и малко или много  трябва да се съобразявам с тяхното мнение и съм зависима от тях.Това обаче дразни приятеля ми и той не може да ме разбере,че ми е трудно и да не кажа голяма дума ,но за момента невзможно!Той е твърдо решен обаче да ми помогне да не бъда вече "кученце в техните ръце"(Има причини поради които буквално така излиза,че тях ги слушам като кученце,и не отстоявам мнението си пред тях)Та...с моето момче често се караме поради тази причина.Но днес....Просто прекали.Прекали и ме накара да се кълна,че ще го накарам да съжелява за думите си.Просто всеки път слушах и плачех.Таях болката,за да не кажа нещо което да го нарани,избягвах не уместни коментари и съм му казвала да не ме кара да изричам грозни неща.Но днес след скандала просто му обещах,че ще съжелява за думите си.Казах му и,че винаги съм избягвала неуместните коментари и "затапвания",от които и двамата ще ни боли,а той може да си проклина дните,както казват хората(Това са прекалено лични неща...)Казах му също и ,че съм крила болката си,за да не изрека нещо,което ще го нарани,защото го обичам и не искам да му е болно,а предпочитам аз да страдам.Заболя ме много.....Но още го обичам.......Незнам какво да правя.Говори ли сме хиляди пъти,дори сме се карали,но без резултат.Знам,че ако скандалите ни продължат,както каза той-може и да се разделим,но съм сигурна ,че ще ме направи силна спрямо родителите ми.Отчаяна съм-психически не издържам вече и съм на прага да кажа край,но ме боли и не искам да го правя.Обичам го и знам,че и той ме обича,щом е склонен да жертва любовта ни в името на това да стана по-силна като характер.Какво да правя....Нарани ме пак по болното място и ме боли много...Не искам да се разделям с него,той също не го иска,но е човек,който с цената на всичко ще спази обещанието си.Исках само да споделя болката си и да ви помоля за съвет.

# 1
  • Мнения: 2 517
Ми той като те обича толкова много и иска да ти помогне, що не ти предложи брак и самостоятелен дом?!?

# 2
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Ще те направи по-силна, за да се гордее следващият ти приятел с теб?
Какво му е на този човек?

Ако живеете заедно, сигурна съм, че ще се влияеш по-малко от родителите си.
Само внимавай да не стане така, че кученцето просто да смени стопанинът си.

# 3
  • varna
  • Мнения: 676
Такааа,от думите ти се разбира,че много обичаш този мъж и държиш на него,но става ясно и че много те е наранявал и продължава да го прави.Знаеш ли,понеже съм била в твоята ситуация,мога само да те посъветвам да прекъснеш връзката си с този човек.Знам че го обичаш и ще ти е много трудно,но трябва да проявиш повече характер и воля .Повярвай ми,този мъж е невероятен комплексар според мен и иска да те смачка още сега.Събери сили и му кажи "чао".Трябва да си силна.Успех! Weary

# 4
  • Мнения: 918
Ако живеете заедно, сигурна съм, че ще се влияеш по-малко от родителите си.
Само внимавай да не стане така, че кученцето просто да смени стопанинът си.

Прекрасен манипулатор, станала си по-силна или просто изпълняваш това, което той ти каже Thinking
Започни с бебешки стъпки, но наистина опитай да живееш само за себе си. Мисли какво искаш ти, не приятелят ти, не родителите ти.

# 5
  • Провинция
  • Мнения: 509
Няма да защитавам никой,но на истина се промених.В смисъл просто не съм "сменила стопанина си" нито пък ме манипулира,аз на истина усещам промята си и дори на него не му позволявам да ми говори "наопаки".А да живеем заедно ми е рано,та аз съм на 18 и не мисля скоро да склучвам брак,въпреки,че той вече ми е предлагал веднъж(Но много пъти сме говорили са сватба за в бъдеще,когато му дойде времето),но на истина не е получавал конкретен отговор.

Последна редакция: чт, 01 май 2008, 13:56 от kragovrat

# 6
  • varna
  • Мнения: 676
Той май нещо много бърза се се жени.Защо ли?Само  не прави тази грешка да се обвързваш толкова млада-зелена.Поживей си,малката. newsm68 smile3535

# 7
  • Провинция
  • Мнения: 509

"А да живеем заедно ми е рано,та аз съм на 18 и не мисля скоро да склучвам брак,въпреки,че той вече ми е предлагал веднъж(Но много пъти сме говорили са сватба за в бъдеще,когато му дойде времето),но на истина не е получавал конкретен отговор."

Той май нещо много бърза се се жени.Защо ли?Само  не прави тази грешка да се обвързваш толкова млада-зелена.Поживей си,малката. newsm68 smile3535

Така мисля и аз - рано ми е и за това не съм дала конкретен отговор на половинката си,а само сме разговаряли,кога(Най-рано след като завърша следването си),как,къде...и т.н. Не съм казала твърдо "ДА!Май месец завършвам и правим сватба"!!!


# 8
  • Мнения: 25 442
Но...живея все още с родетелите си и малко или много  трябва да се съобразявам с тяхното мнение и съм зависима от тях.

Я да изясним картинката - ти си на 18, предполагам още учиш, изцяло си на издръжка на мама и тати, а приятелят ти иска да не зависиш от тях? 
Е, как ще стане тази работа? Нещо не виждам как може да стане.
Всъщност, приятелят ти на колко години е?  Thinking

# 9
  • ВАРНА
  • Мнения: 83
             А ако имате деца, тях камикадзета ли ще ги "направи"?  Thinking
            Според мен момчето има проблеми. Какво значи да си отстояваш мнението - да скачаш на бой всеки път, когато някой мисли не като теб? Казваш, че вече си по-силен човек и в следващия момент - "кученце" в ръцете на родителите си. Ама те силните хора никога не мислят, че може да са кученца. Това, че се съобразяваш с тях, още повече, че живееш при тях /доколкото разбрах/, си е нещо нормално. Колкото си по-млад, толкова си по-склонен да се "пениш" и да си мислиш, че отстояваш мнението си. Като те поочука живота, разбираш, че има много други начини да постигаш своето, без да се опитваш да се налагаш.
             Някой да иска да ме променя, щот следващия да се гордеел...  да ме обижда така, че да ме заболи....  Thinking Да не са се свършили мъжете  Grinning

# 10
  • Мнения: 918
с това трябваше да започнеш. Желая ти успех Peace

# 11
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Докато живееш с родителите си и с техните пари, не може да се говори за никаква самостоятелност.
А човек, който те настройва против тях, не заслужава овации.

Завърши, започни работа, имай свое жилище (квартира може би).
Лека-полека сама ще разбереш кой крив и кой прав.

# 12
  • Провинция
  • Мнения: 509
Но...живея все още с родетелите си и малко или много  трябва да се съобразявам с тяхното мнение и съм зависима от тях.

Я да изясним картинката - ти си на 18, предполагам още учиш, изцяло си на издръжка на мама и тати, а приятелят ти иска да не зависиш от тях? 
Е, как ще стане тази работа? Нещо не виждам как може да стане.
Всъщност, приятелят ти на колко години е?  Thinking

Точно така, с изключение на това,че проблема не е защо и дали ще завися от наще,а един вид защо аз се съобразявам с тях,след като те не се съобразяват с мен(Това са лични неща,а мнението му изградено на семейните проблеми който съм ималас тях-римерно за някои неща)Оф,и аз не знам как точно да е изразя,за да ме разберете правилно!

# 13
  • Провинция
  • Мнения: 509
             А ако имате деца, тях камикадзета ли ще ги "направи"?  Thinking
            Според мен момчето има проблеми. Какво значи да си отстояваш мнението - да скачаш на бой всеки път, когато някой мисли не като теб? Казваш, че вече си по-силен човек и в следващия момент - "кученце" в ръцете на родителите си. Ама те силните хора никога не мислят, че може да са кученца. Това, че се съобразяваш с тях, още повече, че живееш при тях /доколкото разбрах/, си е нещо нормално. Колкото си по-млад, толкова си по-склонен да се "пениш" и да си мислиш, че отстояваш мнението си. Като те поочука живота, разбираш, че има много други начини да постигаш своето, без да се опитваш да се налагаш.
             Някой да иска да ме променя, щот следващия да се гордеел...  да ме обижда така, че да ме заболи....  Thinking Да не са се свършили мъжете  Grinning


Не,той никога не ме настройвал срещу наще или да ме кара да се бия и да се зъбя някому,за да постигна своето.Как да кажа-аз бях доста ...да се нарека "слабохарактерна",въпреки,че май не е най-подходящата дума.Винаги гледах  да угодя на тоя  и оня,а за себе си не мислех.В смисъл примерно в училище някой ми прави четки,за да подскажа на контролното и после ме заебава и си показва ругцата,а аз пак се влачех по свирката на дадения човек и му угаждах(Става дума за примерно моя съученичка).Или пък отиваме в някой град с наще на разходка,гледаме каквото гледаме и ако река-хайде,еди къде си,те ме отразвят,измиляйки си някаква причина,а като искат те да идем някъде и аз няма право да кажа не!

# 14
  • Мнения: 1 058
Ще се съобразяваш с родителите си, защото си дете и живееш под техния покрив. На него като не му харесват да си намери друга с по-симпатични родители. Мъже на този свят колкото искаш. Още ти е рано да се правиш на семейна. Успех.

Общи условия

Активация на акаунт