Спомням си всичките си любови. Все пак не са били чак толкова много, че дя почна да ги забравям. 
- Публикувана: 26 апр. 2008, 14:43 ч.
- Последно мнение: 6 май 2008, 15:05 ч.
Назад към миналото
Спомням си го естествено, и то с много мили чувства. Някъде по света е сега... Като се видяхме преди доста години и аз бях с трите деца, той беше изумен, и докато ме гледаше ей така 
ми каза: "Ами аз можеше да съм на мястото на мъжа ти..." - т.е. баща на три деца 
Много беше забавен като се шашна така.
ми каза: "Ами аз можеше да съм на мястото на мъжа ти..." - т.е. баща на три деца Много беше забавен като се шашна така. 
Най-първата ми голяма любов беше още в детската - предучилищната де, спомням си само, че се казваше Юли.... ако го видя днес едва ли ще го позная. Но с първата споделена любов и до ден днешен поддържаме приятелски отношения, даже днес си пуснахме по един СМС по случай празника. Виждаме се 2-3 в годината разказваме си преживяванията, споделяме си проблемите... а миналото е отдавна зад гърба ни, останаха добри чувства и уважение. С него всъщност сме съученици от първи клас така че знае почти всичко за живота ми както и аз за неговия. Мъжът ми добре го познава и той май е единствения мъж от когото не ме ревнува 
Но с първата споделена любов и до ден днешен поддържаме приятелски отношения, даже днес си пуснахме по един СМС по случай празника. Виждаме се 2-3 в годината разказваме си преживяванията, споделяме си проблемите... а миналото е отдавна зад гърба ни, останаха добри чувства и уважение. С него всъщност сме съученици от първи клас така че знае почти всичко за живота ми както и аз за неговия. Мъжът ми добре го познава и той май е единствения мъж от когото не ме ревнува той ми е кум и жена му разбира се кумица!
Това е шега, нали?
На първо либе кум се не става.
Или ни казваш, че не си му била първата, или че по време на сватбата си срещнала първата си любов.
Та се питам вие спомняте ли си първата си любов.
Какво пораждат мислите ви , или въобще сещате ли се за него или нея.
Съжалявате ли че не сте с него или с нея.
Или миналото си е минало ,а вие живеете с настоящето.
Какво пораждат мислите ви , или въобще сещате ли се за него или нея.
Съжалявате ли че не сте с него или с нея.
Или миналото си е минало ,а вие живеете с настоящето.
Спомням си още платоническата детска таква (имах две
). Мина бързо. За по-сериозната - спомням си разбира се, кой не би си спомнял, било то с добро или лошо. 
Сещам се рядко, но не съм забравила.
Не съжалявам, предвид опита ми след това се радвам, че сме се разделили
Винаги живея в миналото си, но не и с първата си любов
.
Естествено че го помня. 
Говорим си често. Знаем всичко един за друг. Любовта ни беше изпепеляваща повече от 5 години. Сега от моя страна след толкова години се е превърнала в приятелство. За него не знам, мисля че искрицата все още тлее в сърцето му, поне така твърди. Той е от хората, с които смятам, че съдбата не случайно ме е срещнала.
И двамата си имаме семейства, моето разбира се, по-хубаво от неговото
Все пак, щасливка съм, че не той е мъжа на живота ми. Слава Богу, срещнах съпруга си точно на време.
Говорим си често. Знаем всичко един за друг. Любовта ни беше изпепеляваща повече от 5 години. Сега от моя страна след толкова години се е превърнала в приятелство. За него не знам, мисля че искрицата все още тлее в сърцето му, поне така твърди. Той е от хората, с които смятам, че съдбата не случайно ме е срещнала. И двамата си имаме семейства, моето разбира се, по-хубаво от неговото
Все пак, щасливка съм, че не той е мъжа на живота ми. Слава Богу, срещнах съпруга си точно на време.
