достойноството преди раздялата

  • 3 749
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 115
Аз вече писах много по семейните проблеми. Сега искам да ви попитам вие молихте ли някога мъжа си да остане при вас? Моят мъж, да припомня, каза че ще МИ даде последен ШАНС, но трябва да го помоля. За какво обаче да го моля, след като той самият от разстояние забърка ужасна каша?

# 1
  • Мнения: 5 710
Шегуваш ли се?
Той иска да му се помолиш да остане при теб, за да остане при теб и ти имаш колебания какво да правиш?

# 2
  • Мнения: 115
Ти какво мислиш? Аз мисля, че не трябва да имам колебания. Гадно е, начинът по който се случиха нещата не ми дава сили да моля, нищо не съм направила....

# 3
  • Мнения: 463
Темата май не е за тук,ако наистина смяташ че не би трябвало да го молиш! newsm78

# 4
  • Мнения: 5 710
vladim, той иска да го молиш , за да останете заедно. И то не си ти забъркалата кашите.
За мен нещата в една връзка са много прости - ако един човек иска да е с мен
той е! Аз това бих му казала на твоя мъж. Ако не иска - мъже с лопати да ринеш.
Баба ми казваше, че една жена трябва да се оцени. Посрещаш си последствията според оценката, която ти си дадеш.

# 5
  • София
  • Мнения: 888
Аз не бих се молила. Така както го описваш, той няма никакво уважение към теб. Кажи му, че няма да му се молиш и да постъпи както намери за добре. Мисля, че само си търси повод, за да си тръгне. Сестра ми е в подобно положение и отдавна й казвам, че трябва да си тръгне, но се страхува от промяната, от новото  и неизвестното. Но винаги съм твърдяла, че няма нищо по- хубаво от промяна пред това да живееш нещастно.

# 6
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 643
Много е гадно...
Знам как за няколко месеца си изхабила нерви, които нищо няма да ти върне...
Аз съм човек, който намира смисъл в шансовете, дала съм шанс в ситуация, в която много хора биха си вдигнали шапката, та дори и сърцето ми не крои планове за отмъщение  Mr. Green

Но мисля, че при вас този жест от твоя страна ще е безсмислен.
Този човек явно страда от накакъв комплекс, и иска ти непрекъснато да си на колене. Ще те нарани още повче! Отрежи го като с остър нож, не се оставяй той да те човърка така, имам чувството, че сякаш му доставя някакво извратено удоволствие!
Егааати, да остави жена си да се чуди как да си отпуши тоалетната, и да каканиже от разстояние, как имал някаква, която го разбира,
и да нарежда, че ти трябва да се молиш.
Разкарай го, не си струва жертвите. 
 

# 7
  • Мнения: 1 447
Вдигни глава и върви на пред всяко зло за добро.

# 8
  • Мнения: 115
Боже! Ти си ме разбрала много добре и особено с тоалетната, направо ме разсмя. Ей заради такива готини дами като теб си струва да участваш в такива форуми. Тоалетната е метафора на моя живот досега, това съм правила, защото господинът имаше други приоритети- да се развива. За благото на семейството!!!А аз седях зад него.  А за извратеното чувство на мъст и провокация също си абсолютно права! Благодаря ти! Коства ми усилия наистина, нерви и размисли, но...Така е било  писано, нали!

# 9
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 643
 Hug
Знаеш ли колко ми се иска, да мога да ти кажа, че има смисъл?
Когато бяхме почти пред раздяла с мъжа ми, всяко местенце, на което сме били заедно,
всеки спомен заедно - а те са безкрайно много, защото сме заедно от 12 години - всичко ми се забиваше като
игли в сърцето. Казвах си - как ще живея без него, та аз дори нямам спомен как е било преди това?

Но човекът е издръжливо същество, и се справя, дори в моменти, които са безумно по-тежки от този.
Всяко зло за добро, ще видиш.
Незнам колко е голямо детенцето ви, но ако можеш, бъди спокойна и щастлива заради него, защото и то сигурно страда от тия глупости.
Ще се справиш! Пиши винаги, когато имаш нужда.

# 10
  • Мнения: 2 197
Не съм в течение на предисторията. Но доколкото разбирам вината за разпадането на връзката ви не е твоя, а негова. При това положение аз никога, при никакви обстоятелства не бих се молила за нещо. Първо, защото не мисля, че който и да е на този свят заслужават да се унижавам пред него. И второ, за мен би било обидно да знам, че ми се дава "последен шанс". Доколкото знам бракът (или връзката) не е договор с клаузи и нормативи, които трябва да се покриват. За мен тази връзка е е между двама равноправни ( и откъм задължения също) партньори и е недопустимо един от тях да не участва със същото време и енергия в създаването и запазването на семейството.
Пожелавам ти късмет и дано никога повече да не стигаш до такива абсурдни ситуации.

# 11
Momichetata sa pravi, da ne ti minava i prez um da go molish.

Edin edinstven pat, predi mnogo godini, sam molila niakoi da ostane, i to zashtoto imah chustvo za vina. Misleh che taka toi shte se pochuvstva otsenen, a i malko me beshe strah ot budeshteto.... Rezultat - sabrahme se, no za malko, zagubihme vsiakakvo uvajenie edin kam drug i kam sebe si dori. No sum bila mnogo malka, za polezen opit go broia, a i choveka nikak ne si zaslujavashe.

No da iska da go molish - toi se e samozabravil i te priema za dadenost. Nahalnik i debil. Razkarai go, molia te, kolkoto i mnogo spomeni da imate. Samouvajenieto ti e nai-vajno! I zanapred te chakat samo hubavi emotsii!!

 

# 12
  • Мнения: 9 990
Принципно и Двамата имат вина, но често единят е ПО-виновен.В този случай той е по-виновен, като не е казал навреме какво се случва, защо се случва, как се чувства, че да погледне извън семейството си и да ти вменява вина-за да излезнеш ти искащата раздяла в крайна сметка.Познато.И за развитието и за стоенето зад него.И на финала-казва се точно обратното-че не си споделяла мечтите му...айде бе...
Моли, ако го искаш.Помисли обаче какво искаш.Не съм молила.Поех в живота си, макар да-всяко местенце ме пронизваше, защото незнаех какво е да не свързвам тези места с него.Към днешна дата аз мога с него, мога и без него.Пак съм цяла.
Успех ти желая!  bouquet

# 13
  • Мнения: 115
Той винаги имаше претенции - за дмакинството, за възпитанието на детето, за любовта, която му давам. Тя никак и никога не беше достатъчна. Аз винаги бях студена и не му обръщах достатъчно внимание. Толкова извратено ми го натрапваше, че някак взех да си мисля в тази посока. И накрая си загубих настроението. Винаги ми казваха абе ти каква беше енергична, какво остана от теб. Никой обаче не можеше да предположи, че проблемът се крие в семейството. Защото аз винаги пазех това семейство и никога не говорех, че там нещо не е  наред.
А да моля няма симсъл, защото и аз мисля, че там нещата стоят на равноправна основа. И винаги смятам, че като се изгуби доверието и уважението няма смисъл. Тук въпроса го поставих, в смисъл дали това не е последното нещо, което бих направила, за да запазя семейството цяло. И сега като пиша си мисля, ами аз през годините точно това правех, при всеки каприз си замълчавах, точно поради тази причина. Това ще направим, добре - ще го направим, това ще се случи с мен - отлично отиди да учиш, направи това, захвани се с това. А след всичките тези мои съгласия отиваха и пари и енергия, останах без почти никаква подкрепа. В трудните моменти той все беше далеч, е, понякога е бил в БГ, но не си счупваше краката да стои до мен.

# 14
  • Мнения: 4 978
valdim, не знам цялата ти история, но и малкото написано в тази тема ме кара да те разбирам напълно.

От всяка твоя дума се усеща колко много си вложила в този човек и вашата връзка. И някак боли.

Няма правилна реакция и правилна постъпка в такава ситуация.
Ако смяташ, че има защо, помоли. Ако има смисъл. Ако ще те направи щастлива по някакъв начин.
Няма гордост в тези неща, а достойноството си винаги ще запазиш.

Каквото и да решиш, успех. Силна жена си.

Общи условия

Активация на акаунт