Отиваме на танци-манци с две приятелки като се почват едни шортове - от всички по много! По едно време решихме да сменим питието и подпукахме водки с порткалов сок. Та така- подскачаме си на дансинга, бегом до бар за глътка и пак на дансинга.. При поредния ми еленски скок до бара за глътка, някой ме тупа по рамото и ми вика: Ама моля ви се, стига сте ми изпивали питието, ще ви поръчам едно... Симпатяга едни такъв, смугъл и висок... Та се черпихме бая. На сутринта се събуждам, слава богу сама и в моето си легло, с бели петна в мозъка, от телефонен звън- обажда се въпросния младеж да ме води на кафе. Срещаме се и той ми показва едн станиолче от цигара, на което с прекрасен ситен почерк съм изписала домашен тел, мобилен тел, служебен тел, тел. на майка ми, тел. на сестра ми и справки 144 - да не би д не може да ме открие .. Абе явно много съм го харесала Само че всеки път като се видехме, все ми се случваше нещо- втория път се треснах в един стълб и ми хвръкнаха очилата, после се изсипах по стълбите на една дискотека и понеже бях с пелерина, така се омотах в нея, че едвам се отвих и станах- като Батман бях.... То момчето определено се уплаши - няква луда прави непрестанни опити да се утрепе... Сигурно и дсега ме мсли за жена с два леви крка и операция на вестибуларния апарат....