Ха ха, Уиш, малкият ми син се справяше по същия начин. Като го видех да бърка с пръсти в супата, изпадах в нервна криза. И показно правех, не и не, да бръкнеш с пръсти си е най-удобно.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Явно е мъжки приом това. Моят син така си забожда храната с вилица. Хваща, да речем едно картофче с ръка и с другата го набожда на вилицата и тоагава го лапва.
Тази сутрин май нито едно нещо не съм направила както трябва. Вече не си спомням всичко, за да разкажа. Страх ме е, защото още няма 10 ч. Не знам какви ще ги свърша до довечера.
Като начало след ставане от леглото изключих телефона от зарядното. Прибрах зарядното в чантата си, а телефона в шкафа, в който държа зарядното. Поне се усетих какво е станало когато кабелът на зарядното се проточи през чантата и не можах да закопчея ципа.
После на себе си сервирах котешката храна, а на котката - парчето печена тиква, с което смятах да закуся. Котката ми се разсърди.
В градината по инерция позвъних на звънеца на групата, а сутрин звъним само когато искаме да си говорим с учителката за нещо, иначе след филтъра просто пращаме децата да си отидат в групата. И не стига, че позвъних, а най-нагло се изненадах при вида на учителката, спряла се до детето. Заявих: "А, няма нужда да я чакате. Тя като се съблече ще се качи сама. Аз тази сутрин не мога да водя адекватни разговори.". Погледна ме странно жената, но ми пожела приятен ден и се върна в групата.
В офиса си закачих баджа на колежката от другата смяна. Не ми е за пръв път де. Разходих се с него и после забелязах моя бадж да си стои на бюрото безстопанствен.
Имаше още, но това се сещам. Дано няма допълнително.
Като начало след ставане от леглото изключих телефона от зарядното. Прибрах зарядното в чантата си, а телефона в шкафа, в който държа зарядното. Поне се усетих какво е станало когато кабелът на зарядното се проточи през чантата и не можах да закопчея ципа.
После на себе си сервирах котешката храна, а на котката - парчето печена тиква, с което смятах да закуся. Котката ми се разсърди.
В градината по инерция позвъних на звънеца на групата, а сутрин звъним само когато искаме да си говорим с учителката за нещо, иначе след филтъра просто пращаме децата да си отидат в групата. И не стига, че позвъних, а най-нагло се изненадах при вида на учителката, спряла се до детето. Заявих: "А, няма нужда да я чакате. Тя като се съблече ще се качи сама. Аз тази сутрин не мога да водя адекватни разговори.". Погледна ме странно жената, но ми пожела приятен ден и се върна в групата.
В офиса си закачих баджа на колежката от другата смяна. Не ми е за пръв път де. Разходих се с него и после забелязах моя бадж да си стои на бюрото безстопанствен.
Имаше още, но това се сещам. Дано няма допълнително.
OnDiNe_, права си. Трябва ми почивка, но на този етап няма как да стане. Предпочитам да гледам от забавната страна на нещата и да намирам хумора в ежедневието си. Не съм всеки ден толкова застреляна като днес. Просто сега ми се насъбра недоспиване. Sharky* също е в десетката. Туй кафе толкова да се опитвам да го премахна от ежедневието си и все то да оправя нещата накрая. Ще си го пия, какво да се прави.
Сега бях в 5-минутна почивка и реших да излезна да ме лъхне малко студа за досъбуждане. Минах покрай една паркирана кола и изведнъж отгоре ми се посипа лопата сняг - човекът си чисти колата и не гледа къде хвърля снега. Аз този път НЕ бях муня. Вървях си по тротоара.
Обаче добре ми дойде този снежец. 
Сега бях в 5-минутна почивка и реших да излезна да ме лъхне малко студа за досъбуждане. Минах покрай една паркирана кола и изведнъж отгоре ми се посипа лопата сняг - човекът си чисти колата и не гледа къде хвърля снега. Аз този път НЕ бях муня. Вървях си по тротоара.
Обаче добре ми дойде този снежец. 
След като в понеделеник сутринта три пъти минах три етажа нагоре надолу докато се сетя за какво слизам до кухнята, за никого не смятам, че е муня. Цялата нощ и след това сутринта се борих с "астрономически" (39.9) температури на малкия, нормално е след 3-4 часа сън на пресекулки да не си адекватен.
След като в понеделеник сутринта три пъти минах три етажа нагоре надолу докато се сетя за какво слизам до кухнята, за никого не смятам, че е муня. Цялата нощ и след това сутринта се борих с "астрономически" (39.9) температури на малкия, нормално е след 3-4 часа сън на пресекулки да не си адекватен.
Оффтопик: Моят е налепил нещо друго, влажна гадна упорита кашлица, без повръщане (остър тонзилофарингит). Антибиотик го оправи (пускаха му кръвни изледвания, завишени CRP и левкоцити). И цяла седмица болничен, на фона на един единствен отсъствен ден за последните 3 години в училище.
Последните два дни са ми тотална мъгла. Вчера поредица от повредени домашни електроуреди, разбира се в моите ръце. Днес пред училището на децата щеше да ми отнесе колата една по-голяма и от мен муня. И толкова се притесних и разсеях, че пред вкъщи неуспешно си отключвах входната врата с дистанционното за колата. Детето ми се смя, аз се нервя още повече, че не се отключва и натискам настоятелно копчето. След час излязох да прибирам и голямото дете и установих, че от такова разстояние съм успяла да отключа колата и си е седяла така не малко време. Или пък изобщо не съм я заключила...не знам, както казах, мъгла ми е всичко 
Тези дни мунствам стабилно, явно ми се е насъбрало. Вчера сутринта влизам да се къпя и стигам до балсама, но е много малко и трудно изстискавам. Хващам тубичката и започвам да стискам, пуска по малко продукт, но пада на земята 😒 И така 3-4 пъти. Ни веднъж не уцелих шепата. Вечерта тръгнахме на рожден ден, влизаме в близкия мол да убием малко време и да купя торбичка за подаръка и някои други неща. На ММ не му се обикаля с мен и реших да му дам стотинки за да седи на масажиращите кресла вместо да се мъкне с мен. Казах му, че отивам в ДМ и ще се чакаме отпред. Замотах се вътре и докато гледах един щанд чувам зад мен някой се прокащя, ама такова фалшиво и подканващо. Продължавам да си зяпам и нареждам “Изобщо не ми кашляй, не съм готова. Не съм разбрала, че са минали 10 минути” Досещайте се, че не беше ММ. 😒
И още една от онзи ден. Ще излизам и съм извикала майка ми в нас да гледа бебето. Приготвям аз храна, оставям в едно шише кърма и изчезвам. След час ми се обажда майка ми и ми съобщава с траурен глас, че шишето не пуска изобщо, ама нито една капка. Аз започвам да нареждам “Ама как така, то е ново, не е възможно. Я смени биберона с този на водата” Вечерта като започнах да мия се усетих каква е работата. Като съм приготвяла шишето по незнайни причини съм му сложила и капачката. Майка ми обаче и тя е муня, вместо като го е развъртяла и е видяла капачка само да я свали, наистина беше сменила бибероните.
И още една от онзи ден. Ще излизам и съм извикала майка ми в нас да гледа бебето. Приготвям аз храна, оставям в едно шише кърма и изчезвам. След час ми се обажда майка ми и ми съобщава с траурен глас, че шишето не пуска изобщо, ама нито една капка. Аз започвам да нареждам “Ама как така, то е ново, не е възможно. Я смени биберона с този на водата” Вечерта като започнах да мия се усетих каква е работата. Като съм приготвяла шишето по незнайни причини съм му сложила и капачката. Майка ми обаче и тя е муня, вместо като го е развъртяла и е видяла капачка само да я свали, наистина беше сменила бибероните.
Добре че е кейлес, та ще е трудно някой ако реши да я подкара, не че е невъзможно де 
Бях писала веднъж, че си измих косата с шампоана на котката, е, отново се случи, в резултат на което косата ми е бляскава и лъскава, а котката не спира да ми "мие" главата.