Номинации за най-голяма муня

  • 3 510 835
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 13 230
  • Мнения: 2 295
И аз се лутах на един паркинг. 🤗
Бяхме в единия от моловете в Бургас. ММ и детето ходиха до едното павилионче за близалка и щели да чакат в колата на паркинга.
Аз ходих до wc и слизам в подземния паркинг, ама не е от този вход от който дойдохме, а този, който ми е най - близо.
Вече съм на паркинга,този път обаче не се сетих да погледна на кой номер сме спрели.
Решавам да звънна на ММ да го питам и изведнъж чувам звън от чантата си...хм, греда, портомонето и телефона му са в моята чанта.
И се започна едно обикаляне и оглеждане на колите на паркинга, докато намеря нашата...

# 13 231
  • Мнения: 6 505
JoyJoy

Искрено се посмях. Веднъж се лутах половин час, че и повече, да си търся колата в такъв голям паркинг и оттогава винаги я снимам Flushed
Ох, успокоих се, мислех, че само аз прилагам тази мунска практика. Но след 2-часово търсене на Смарт в паркинга на Парадайс в събота следобед вече се застраховам Blush

# 13 232
  • Мнения: 6 604
Бебето сега прохожда. Все повече свиква и й харесва. Прибрахме се от преглед, където овърша коридора, обух й обувките за вкъщи и я пуснах да ходи. Тя прави 2 крачки и кляка да лази. Така я пробвах няколко пъти и накрая си казах, че сигурно се е уморила. Оставих я да си лази.
Прибира се ММ и я закача нещо. Казвам му да не я кара да ходи, че не иска. Той се загледа и ми вика:" и ти нямаше да искаш, ако си си обула обувките наобратно.
Милото ми дете, обух й ги правилно и пак започна да си обикаля наоколо.

# 13 233
  • Мнения: 9 392
JoyJoy

Искрено се посмях. Веднъж се лутах половин час, че и повече, да си търся колата в такъв голям паркинг и оттогава винаги я снимам Flushed

И аз снимам, след като се мотахме час и нещо цялото семейство да си търсим колата в един мол. От тогава документирам паркомястото ви-на-ги. Grinning

# 13 234
  • София
  • Мнения: 19 143
В мол Сердика съвсем в началото на паркинга нямаше никакви опознавателни знаци. Веднъж се наложи да вземем втори талон за паркиране, защото първият изтече преди да открием (аз и ММ) колата. Така че муньовщината е за мола, не за нас.

# 13 235
  • Мнения: 514
Темата е заразна, определено.) Ония ден правя си салата, чай, и още някакво ядене на котлона наглеждам с едно око, и по едно време  слагам нарязан копър в чайника. ))

# 13 236
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
То това е против колики. Чайче с копър и анасон. Спокойно Wink

# 13 237
  • София
  • Мнения: 9 418
Бившият също никога не помни къде е паркирал колата в МОЛ-овете. А когато има свиждане с малката, тя все в МОЛ-а иска да я води. Аз все още съм с тях, че ако му я оставя сам да я гледа, може и да я загуби някъде. Първите два пъти беше голямо търсене на колата. Третият път вече се усетих, че трябва да поема нещата в свои ръце и запомних нивото и мястото. Вече все ги помня и нямаме ядове в това отношение. Но така и не запомних, че той не може да запомни как да стигне до МОЛ-а, тръгвайки от нашия блок. И почти всеки път на светофара завива в обратната посока докато аз се усетя и му кажа да завие в дясно. А после е кошмарно връщането обратно, защото са все еднопосочни квартални улички, по които се чудя какви завои да комбинираме, за да отидем на правилното място.
Той за толкова години така и не опозна София, а аз така и не спрях да бъркам посоките като му казвам накъде да завие по светофарите - усещам се, че трябва да завием чак когато стигнем светофара и, за да не бавим движението, бързам да кажа посоката, но в това бързане все бъркам и казвам ляво вместо  дясно и обратното.

# 13 238
  • София
  • Мнения: 19 143
pandachina, малко офтопик: остави го да се оправи сам. Ясно, че си притеснена за детето, но така вредиш и на тримата.

# 13 239
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
Тази сутрин водя детето на градина и отивам на работа. В един момент тотално изчезва споменът и изобщо фактът, че го водих на ДГ, че говорих с госпожата, абе всичко! И седя в средата на офиса, и изпадам в ужас, че аз съм тръгнала на работа, ММ също, а съм забравила детето да спи самó вкъщи Flushed
Естествено, чувството траеше изключително кратко, но сигурно поне един кичур коса ми е побелял. След като получих просветление и спомени пък се чувствах кофти от собствената си тъпотия. Абе, в общи линии... Наистина ми трябва почивка от всичко... Persevere

# 13 240
  • Мнения: 1 961
Това се получава от стрес и аз имам подобни панически мисли.
Аз започнах да гледам един сериал и след като изгледах един епизод установих, че съм гледала 4-та серия...верно доста несвързано беше всичко, но си помислих, че така са го направили нарочно.

# 13 241
  • Мнения: 2 760
Преди две седмици водя децата на рожден ден - влизаме в заведението и питаме къде ще се проведе рождения ден, персоналът ме гледа неразбиращо...просветва ми, че съм объркала заведенията. Денят и часът поне бяха верни, търчахме като луди до другия край на града.
В неделя - верен беше денят и кръчмата, но обърках часа и отидохме в 11 вместо в 13...
После разказвам на майката на рожденика каква съм Муня, и тя ми казва: "Споко, едно момиченце от нашия клас пристигна преди малко на рождения ден на сина ми, без да е канено. И аз питам сина си: Коки, ти ли покани Аля?, а той казва: Не, мислех, че ти си я поканила..."

Накрая се оказва, че момичето е пристигнало  с подарък за момиче за празник, на който е трябвало да отиде предишния ден, в събота  Laughing Е, остана детето на празника и се забавлява много добре.

# 13 242
  • София
  • Мнения: 9 418
Велико е това! Laughing Все пак детето е отишло на рожден ден и се е веселило. Подробности са дали е точния рожден ден. Laughing

Аз не помня дали писах тук да се похваля с изпълнението си. Преди няколко седмици една вечер имах среща с приятелки да похапнем заедно. Засилвам се с бодра крачка и нахлувам в стриптийз бара, който е в съседния на заведението вход. Поогледах се, засрамих се, смотолевих "Извинете" и изчезнах. Laughing

# 13 243
  • Мнения: 4 717
Това ми напомни как като ученички решихме да направим изненада за Рождения ден на една от нас. Купихме подарък, наточихме се и отиваме в дома й за да я изненадаме.
Е, не ни отвори.
Всяка се прибра и се почна едно звънене на домашния телефон на рожденичката, да я издириме и в крайна сметка да партито да се случи!
Всички бяхме 100% сигурни, че момичето се крие и не желае да празнува РД, включително бяхме разочаровани задето се спотайва. Значи, можете ли да си преставите как 4 момичета държат връзка една с друга и същевременно се опитват да се свържат с 5та? това е горе-долу ново набиране през минута-две...домашни телефони, ерата на шайбите.  Сега живота е лесен с СМС, соц. мрежи и конферентни връзки...
Накрая на мое позвъняване ми вдигна баба й и се оказа, че мацката отишла на село, а рождения й ден е след месец.
И 4те бяхме адски муни, нито една не се досети да провери с точност преди да вдигнем панаира.

# 13 244
  • Мнения: 11 505
Лангъркам си се в трамвая като ученичка (т'ва преди около 156 години) и група младежи се опитват да се закачат, а аз мълча кат партизанин, защото има още 5 спирки и ме е шубе ако им се изрепча да не се наложи да слизам по-рано Laughing

Наближава моята спирка и на слизане се обръщам и кат е'на видна столична снобарка изсъсквам.... пфу! простаци!!!! 2 секунди по-късно се спъвам на стълбите на трамвая и се пребивам като по учебник... гУем срам брах тогава... Joy

Общи условия

Активация на акаунт