Въпросът ми е към майките с по-големи дечица, поне ученици примерно. Има ли случаи на ревливи, претенциозни и изобщо проблемни бебета, като са порастнали да са станали разбрани и добри деца. Аз си мисля, че това е невъзможно имайки предвид себе си конкретно. Като казвам ревливи бебета, нямам предвид такива плакали от колики или като били болни или им расли зъби, а по принцип ревливи, инатливи, опаки и т.под. И в последствие тези малки бедствия дали има шанс да станат безпроблемни дечица.
- Публикувана: 24 апр. 2008, 22:43 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2008, 08:04 ч.
Възможно ли е едно трудно бебе да се превърне в лесно дете?
Моята Дария е почти на шест - беше много кротко бебе. Сега е "ураган"-палава, бърза, разсеяна, занимаваща се най-малко с две неща едновременно, със свое мнение за всичко и трудно податлива на послушание. Започна се на около година, слушах за бебешки пубертет, "криза" на третата годинка и все се надявах, че приятелките ми са прави и тя ще стане кротко, сговорчиво и послушно дете, като порасне. Е, това не се е случило още... Много я обичам точно такава каквато е и все пак тайно се надявам понякога...
Моя големия син беше много ревлив - не ми се разправя изобщо - с рев ставаше, с рев лягаше. По цяла нощт го разнасях на ръце или го люлеех в една люлка и пак пищеше. Майка ми се е опитвала да го взема в тях - цяла нощ рев за мама, опитвала се е да спи с него в къщи - пак рев като знае, че съм в другата стая. През деня също не беше спокоен - все за нещо се сърдеше, почте не се заиграваше, не смеех да го събирам с деца защото само плачеше, особено ако някой му вземе нещо и т.т...... Не е за разправяне. До 3 год възраст го приспивах на ръце, а след това с четене на книжки. Когато се роди брат му / имат 5 год разлика/ като че ли се промени - или по-скоро аз нямах време да му обръщам внимание. Започна да заспива сам / без да го приспивам/, не се буди през нощта, започна да се занимава с негови си неща. Не знам да ли порастна и се успокои или аз просто наистина нямам време да му обръщам внимание, но за мен той е съвсем различен - скоро ще стане на 7г.
Аз съм била едно изключително трудно, ревливо, мрънкащо и инатливо бебе.
Майка ми и баща ми са ме разнасяли по цели нощи, а през деня непрекъснато съм изисквала някой да се занимава с мен, иначе съм наддавала страхотен вой.Като сме излизали на разходка съм правила такива сцени, че майка ми се е отказала да ме води навън и ме е извеждала само на двора в къщи.Все още като ме видят по-възрастни хора в родния ми град, които ме помнят както малка подмятат:'Я,това ли е онова ревливото?Гледай го колко голямо порастнало!'
По-късно обаче, в съзнателна възраст, бях детето-мечта.Не съм създавала големи проблеми на родителите си, в училище бях много упорита и старателна и носех само отлични оценки.
Дори и днес имам претенциите да съм добър и разбран човек.
И тъй като синът ми прилича досущ на мен като бебе, се надявам и при него да отмине този период и да се превърне в едно любознателно и послушно дете.
Всъщност тази надежда ме крепи, когато ми къса нервите с нетърпимото си държание.Казвам си:'Ще порастне и ще му мине!От възрастта е!'
Майка ми и баща ми са ме разнасяли по цели нощи, а през деня непрекъснато съм изисквала някой да се занимава с мен, иначе съм наддавала страхотен вой.Като сме излизали на разходка съм правила такива сцени, че майка ми се е отказала да ме води навън и ме е извеждала само на двора в къщи.Все още като ме видят по-възрастни хора в родния ми град, които ме помнят както малка подмятат:'Я,това ли е онова ревливото?Гледай го колко голямо порастнало!'
По-късно обаче, в съзнателна възраст, бях детето-мечта.Не съм създавала големи проблеми на родителите си, в училище бях много упорита и старателна и носех само отлични оценки.
Дори и днес имам претенциите да съм добър и разбран човек.
И тъй като синът ми прилича досущ на мен като бебе, се надявам и при него да отмине този период и да се превърне в едно любознателно и послушно дете.
Всъщност тази надежда ме крепи, когато ми къса нервите с нетърпимото си държание.Казвам си:'Ще порастне и ще му мине!От възрастта е!'
Зависи какво разбираш под "трудни" и "лесни". Има деца с по-темпераментни деца и по-поддатливи на влияние. И двете са еднакво трудни за възпитание, вторите - защото лесно поддават на влияние от приятели и съученици, с което ти пак трябва да се бориш.
Всъщност едното ми дете е с много силен характер, много инат дете е, при нея просто се изисква друг подход, но обикновено в компания тя командва какво ще се прави, така че не се опасявам толкова от чуждо влияние. Като бебе беше много весело, много рядко плачеше, но пак си беше инат, просто не се уплаши от света. Докато другото - винаги се влияе от този или онзи, като бебе беше много ревлив, но заради коликите беше постоянно на ръце. Така погледнато "трудното" - инат детето - като бебе беше много весело, дори когато повръщаше пак се усмихваше, дори със сълзи на очите. Другото - дето е "добро дете" (според приятелките ми) постоянно плачеше и беше много трудно с него като бебе. Изобщо плаче ли бебето - значи има причина.
Да си родител не е лесно, щеш-нещеш се научаваш да управляваш характери. Просто всички деца могат да са добри, важното е да намериш подхода.
Всъщност едното ми дете е с много силен характер, много инат дете е, при нея просто се изисква друг подход, но обикновено в компания тя командва какво ще се прави, така че не се опасявам толкова от чуждо влияние. Като бебе беше много весело, много рядко плачеше, но пак си беше инат, просто не се уплаши от света. Докато другото - винаги се влияе от този или онзи, като бебе беше много ревлив, но заради коликите беше постоянно на ръце. Така погледнато "трудното" - инат детето - като бебе беше много весело, дори когато повръщаше пак се усмихваше, дори със сълзи на очите. Другото - дето е "добро дете" (според приятелките ми) постоянно плачеше и беше много трудно с него като бебе. Изобщо плаче ли бебето - значи има причина.
Да си родител не е лесно, щеш-нещеш се научаваш да управляваш характери. Просто всички деца могат да са добри, важното е да намериш подхода.
Да. Синът на моя приятелка беше най-ревливото, инатливо и ужасяващо бебе на света. Това чудо заспиваше за 15-20 минути, след което се будеше и принуждаваше майка си да го държи с часове на ръце, при това не гушнати заедно на леглото, а да седи на фотьойла. Горката ми приятелка прекарваше нощите си на стол с бебе на ръце /а той беше и доста едричък/. Изтормози я тотално, но тя - жилава жена, българка, издържа. Като навърши 3 г. момчето коренно се промени, след първата година в детската градина вече беше друга личност. Сега е прекрасно момченце, първокласник, ученолюбиво, прилежно, разбрано, артистично. Просто да му се не нагледаш!
Със сина ми беше наистина много трудно - ревлив, капризен, без да може да си установи режим на хранене и спане много дълго време. Като се роди сестра му беше на 1г и 4 м и поне още толкова беше по-ревливия от двамата. Някъде след като навърши три години започна да става по-лесен за гледане. Сега е на 8 и е дете - мечта, и вкъщи, и в училище. Сестра му - обратно - най-кроткото възможно бебе, преживя трудно раждането на по-малката сестричка и имам проблеми понякога да се справям с оизбухванията и рязката смяна на настроенията. Като цяло обаче и тя е "лесно" дете. Най-малката си беше капризно на моменти бебе и още е леко глезена.
Моето мнение за лесно и трудно гледане на деца е, че много зависи от твоята нагласа - ако не се впрягаш много-много, не си поставяш високи цели и се вглеждаш в децата, ще си по-щастлива и удовлетворена. Поне аз знам че съм имала неизпълними очаквания от първото си дете, безпочвени притеснения и неадекватни искания (да спи цяла нощ непробудно на 5 месеца, да не иска да идва в нашето легло и т.н.) Така че явно ревливите деца имат нужда от повече внимание и грижа, напук на схващането, че ще се разглезят.
Моето мнение за лесно и трудно гледане на деца е, че много зависи от твоята нагласа - ако не се впрягаш много-много, не си поставяш високи цели и се вглеждаш в децата, ще си по-щастлива и удовлетворена. Поне аз знам че съм имала неизпълними очаквания от първото си дете, безпочвени притеснения и неадекватни искания (да спи цяла нощ непробудно на 5 месеца, да не иска да идва в нашето легло и т.н.) Така че явно ревливите деца имат нужда от повече внимание и грижа, напук на схващането, че ще се разглезят.
Естествено,че е възможно.Както и обратното в моя случай.Синът ми беше бебето-мечта.Ядеше като за световно,спеше като пън,проходи на 9 месеца.И..един ден стана на 2години и половина.От от тогава до ден днешен,когато е почт на 18 години,моят обичан син ми изправя косата без четка и сешоар.Буен,самонадеян,умен,палав,непослушен-такъв е моят син,да ми е жив и здрав.Очаквам към 20 да се кротне. 
При нас случая е точно обратния. Като бебе беше най-кроткото бебе на света, а сега - ела да я видиш. Вече съм вдигнала ръце от нея. Имам една братовчедка, при която е обратното . Нейната дъщеря като бебе беше просто непоносима, най-ужасното бебе, което съм виждала, непрекъснато ревеше, по 24 часа в денонощието. Но като порасна стана едно прекрасно дете. Сега вече е в първи клас и е много разбрано, добро и умно дете. Няма нищо общо с преди.
Така че има надежда, не се притеснявай. Просто не трябва да изпускаш възпитанието от контрол.
Така че има надежда, не се притеснявай. Просто не трябва да изпускаш възпитанието от контрол.
Като навърши 4г се промени